Аполитичната визия за България

Време за четене: 5 минути

Снимка: Chris Brignola, Unsplash

Текстът първоначално е публикуван в ЕКИП


Българските социалисти решили да представят тяхната визия за България, в която многократно акцентират колко е важно държавата да взема участие във всички сфери на човешкия живот, да планира и преразпределя от богатите към бедните, от тези, които произвеждат към тези, които се нуждаят. В тази връзка се появи желание и аз да споделя моята лична “Визия за България”.

България на учените, а не на простаците би бил първия лозунг, който ще присъства в документа.

Представителната ни демокрация ще се трансформира в академично управление, осъществяващо се от обновените структури на БАН, докато в сградата на настоящия Парламент можем да преместим сатиричния театър или “Сълза и смях” – въпрос на допитване сред актьорската гилдия.

Парламентарната република ще трансформираме в академична република. Политически дейци не са нужни на родината, защото макар и по дефиниция те да работят за “благото на народа” в действителност работят единствено и само за личното си благо, за благото на роднината, приятеля, шефа. Да, и политиците имат шефове, които обаче изобщо не ги дават по телевизията. На теория работата на политиците е да решават проблемите на хората, да предлагат закони, които да са в интерес на обществото, но е видно, откакто съществува българския Парламент, че законите, които се коват от политиците почти винаги са за благото на някой конкретен човек, бизнес или обществена група.

То е и някак логично, предвид колко е трудно да създадеш закон, който да отговаря напълно на обществения интерес, защото много трудно можеш да дефинираш обществения интерес.

И все пак, би трябвало да има въпроси, по които всички да сме съгласни. Например, че е добре в държавата ни да се живее сигурно, да не върлуват крадци, убийци и насилници по улиците и това би следвало да е първи приоритет за всички политици и държавни служители, но реално не е. Защо ли? Защото винаги на първо място седи техния личен интерес, а не обществения.

В последните няколко български парламента дори виждаме нашествието на абсолютни неграмотници, които явно са избрани да представляват неграмотниците в българското общество или пък са посочени от някой шеф да бъдат на избираеми места в листите, защото са добри, послушни и изпълнителни за тях. И как точно можем да очакваме сбор от неграмотници, простаци, нагаждачи, натегачи, подлизурковци и тъпанари да коват закони, които ще биват спазвани от гражданите?! Аз не бих разбрал подобно очакване. Напротив всичко, което произвежда българския Парламент е напълно закономерно, предвид хората, които го съставляват. Какво се случва с тези хора, когато се сдобият и с власт? Властта е като наркотик и когато някой глуповат човек се сдобие с нея, тя започва да му вреди, както на него, така и на околните.

Всички тези политици смятат, че са изградили нещо огромно, сядайки на бюро, което им дава власт.

Тези лъжовни мисли им придават и фалшиво самочувствие и те започват да мачкат всички под тях, от преките си подчинени до който могат да стигнат, а пък не дай си боже някой гражданин-данъкоплатец да се обърне към тях за решаване на някакъв проблем. Тогава се усеща истинската сладост на властта! Или ще има материално стимулиране или поне оформяне на бъдеща зависимост, който и от вариантите да се случи политика ще спечели, но не и гражданина, на който той уж трябва да служи.

Възможно ли е да бъде иначе? Разбира се, че е възможно тогава, когато властта е отговорност. Когато всеки един назначен в държавна институция отговаря пред обществото за своите действия или бездействия. Когато държавния служител разбере истинския смисъл на думата – “служител”. Той е там за да служи на гражданите и гражданите са неговите шефове, а не досадници, които идват пет минути преди почивката за да го занимават с техните проблеми и да му губят времето. Когато властта се упражнява напълно прозрачно и всеки един гражданин-данъкоплатец може да провери кой за какво отговаря и каква работа е свършил за даден период, тогава властта се превръща в отговорност. А когато властта е отговорност можем да очакваме от тези служители да са отговорни и да си вършат работата качествено, което си мисля също може да се дефинира като обществен интерес.

Нужни ли са ни избори, политически партии, движения, коалиции за да можем да превърнем един държавен служител от хрантутник и властово зависим в отговорен служител изпълняващ съвестно задълженията си? Разбира се, че не! Всяка една наистина необходима държавна служба може да се управлява и да работи без там да са назначени политически зависими хора, дори е гарантирано, че ще работи по-добре.

dmitri-popov-191146-unsplash.jpg
Снимка: Dmitri Popov, Unsplash
Но все пак изборите са нещо положително за едно добре устроено общество и биха могли да се ползват за решаването на различни въпроси от публичен характер.

Само че, за да бъдат едни избори легитимни и справедливи не може всички хора да имат глас с еднаква тежест, най-малкото защото хората са различни и играят различни по значимост роли в устройството на дадено общество. Едни работят повече и дават повече, други по-малко и е някак нелогично, когато трябва да се избира нещо да имат равни по тежест гласове.

За целта на първо място ще въведем регистрационна форма, за да могат в избори да участват само хора, които имат базово образование, т.е. могат да четат и пишат, сетне ще въведем точкова система за всеки глас, която ще се определя според приноса в общата хазна, научни достижения, липса (или наличие) на законови нарушения и прочие. Тази система макар и изглеждаща сложна ще даде възможност на най-активните, съвестни и даровити хора да оказват най-силно влияние при вземането на решения, така е справедливо и разумно.

Това което имаме в момента е лъжовна храна за масите и дори бих казал вредно за развитието на едно общество, защото системата е устроена така, че стимулира популизма, лицемерието, лъжите и дори корупцията.

Защото има хора, които не могат да четат, но срещу нещо материално, което могат да пипнат и да видят, ще отидат да гласуват за този, който им го е дал без да осъзнават, че този човек ще изчезне след това и няма да реши нито един техен проблем. И този глас (а такива гласове не са малко) се равнява на гласа на един изряден данъкоплатец с две висши образования, който издържа семейството си, помага на родителите си и участва в благотворителни каузи, политически ангажиран е и може да различи грешната политика от правилната. Аз лично не виждам нищо справедливо в това!

И все пак има ли какво да вземем от демокрацията, което да е положително? Според мен има и това е разделението на властите. За да можем да опазим родината ни от поредния свръхамбициозен деспот, който да овладее всички държавни институции, трябва да въведем истинско разделение на властите. Истинско, защото това, което имаме в момента само така се нарича, реално властта е централизирана в ръцете на един единствен човек.

А това разделение можем да се постараем да го направим, разделяйки изборите на такива за изпълнителна власт, чрез които ще се избира състава на академичния съвет, който ще замести напълно действащия в момента министерски съвет. Избори за контролна власт, която ще включва армията и службата за вътрешна сигурност и ще бъде ръководена от избраната личност. Избори за медиен съвет, който ще се грижи обществото да бъде информирано, свободата на словото да бъде гарантирана и ще спомага за прозрачното управление на публичните институции и ресурси.

Разбира се, би било добре да се въведе механизъм за взаимен контрол между властите, така че всяка една да има стимул да бъде коректна, прозрачна и доброкачествена.

И на последно място ще има избори за местна власт, при които живущите в дадено населено място ще избират местен отговорник за обществените въпроси, който в днешни дни се нарича кмет и който е хубаво всяко едно населено място да има.

Всички тези идеи лесно биха могли да се оформят в един договор между държавната институционална власт и гражданите, наречен Конституция и този договор трябва да бъде задължителен за всички ученици в училище и всеки един гражданин би следвало да се подписва под него в деня, в който получава документа си за самоличност. В него ясно ще разпишем какви са правата и отговорностите на двете страни и всяка една ще трябва да ги спазва след като се подпише. Овластените ще се подписват от едната страна със срока, за който са избрани (пет години, смятам, е добър период), а от другата всеки един гражданин, че е запознат и че декларира своето желание да бъде гражданин на академична република България.

При едно такова устройство на родината предвиждам толкова бърз икономически растеж и такова силно позициониране в геополитически мащаб, че няма да е далеч времето, когато швейцарците ще говорят за своята страна като България на Алпите, а пък в Сингапур ще коментират балканския икономически лъв с нескрита завист.

Сподели
Васил Кънев
Васил Кънев

Васил Кънев е експерт по мрежова и информационна сигурност.

One comment

  1. Това е много хубаво,да преразпределяш,производството и икономиката,но дали всички са достойни да получат нещо,ами ако не са се трудили здраво,естествено,ЧЕ НЕ!!!
    И да се знае,че БКП_БСП ,не е българска партия била,за сега незнам,но явно пак е така,тя служи на чужди интереси ,там има много еврей,всички служат на руският мръсен болшевишки интерес,който закопа милиони качествени хора,тази партия НЕ СЛУЖИ НА БЪЛГАРИЯ,естествено и гроб-герб,вече са в това число!!!
    Да живее святият национализъм и нищо друго,България над всичко и нейният интерес!!!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *