Стига сте се срамували от „селските“ си имена или значението на българските имена

Обсъждането на имена на бебета винаги води след себе си дискусии – на кого да бъде кръстено новото човече – на тази или онази баба, на този или другия дядо, или пък да бъде нещо ново, модерно, готино, куул, международно разбираемо, двойно и тройно име и никога, в никакъв случай името не трябва дори отдалеч да наподобява на селско име. Защото, в крайна сметка, ние сме горди граждани, нали така?

Nomen est omen – името е знак, казват древните римляни. Имената ни означават нещо съвсем конкретно и са създадени, за да ни разкажат що за човек е този пред нас, като ни кажат от какъв род, народ и религия е, както и някакво качество. Но мнозина българи днес изпитват неистов и почти суеверен страх и погнуса от „селски“ и „селско звучащи“ имена. А ние в никакъв случай трябва да се срамуваме, защото това са имената на предците ни и немалка част от тях са типични български, а не побългарени имена.

imena4.jpg
Най-разпространени имане в България през 2017 г. Източник: Profit.bg

Да вземем най-популярни имена в България през 2017 г. – огромна част от тях са с юдео-християнски произход, и между тях се прокрадват и старобългарски имена на владетели от първото българско царство. Да видим значенията на тези имена:

StGeorge-ETzanes.jpg
Икона на св. Георги Победоносец

Георги – най-популярното мъжко име с цели 163 109 наши сънародници идва от старогръцки (Γεώργιος) и означава буквално земеделец. Наред с българската версия на другите европейски езици съществуват версиите Джордж, Жорж, Йоргос, Хорхе, Юри, Джурадж, Джорджио, Кеворк, Егор и още много други вариации. И въпреки, че това име е видоизменено на всички тези езици, понякога до неразпознаваемост, коренът му си остава все същият – името е носител на занятие, популяризирано из християнския свят от римския войник, канонизиран за светец.

Гергана е име, което е носено от 28 220 българки.

ioan_krustitel_1.JPG
Св. Йоан Кръстител проповядва. Художник: Luca Giordano

Иван – името, носено от 154 069 души, идва на български от старогръцкото Iōánnēs. Навлиза в българския език първоначално като Йоан (Їωан). Името става популярно в християнския свят от св. Йоан Кръстител. Латинизираната му версия е Йоханес (Johannes), от която произлизат имената Джон, Жан, Хуан, Жоао, Йонас, Янис, Джовани, Ханс, Ян, Йенс, Хензел. Старогръцкото име произлиза от иврит יוֹחָנָן (Yôḥānān) и означава „Яхве (Бог) е милостив„. Има и форма Калоян (от καλὸς – красив и Iōánnēs), популяризирана от цар Калоян или още Йоаница.

Иванка – най-популярния женски вариант на името Иван се носи от 58 578 българки.

maria_name.jpg
Отляво – бюст на римския генерал Гай Марий, известен член на рода на Мариите. Отдясно – икона на Дева Мария, майката на Исус Христос.

Мария – най-популярното женско име (114 651 души) има сложна история. Макар и без много форми на различни езици днес, то неговият произход е доста по-сложен и нееднозначен. Името се появява като обединение на две културни традиции – римската и юдео-християнската. Латинското име идва от известния род Марии и мъжката му форма е Мариус (Marius). Името произлиза или от римския бог на войната Марс, или от латинския корен mas/maris, означаващ „мъжки“, или от латинската дума за море mare, чиято множествена форма е maria.  Юдеохристиянското име Мария (Μαρία) е използвано в Новия завет, заедно с Мариам (Μαριάμ). Произлиза от Сиро-арамейското Мариам (Maryam), което на свой ред идва от старозаветното Мириам. В резултат на езиковата близост между двете имена и религиозния синкретизъм, двете имена биват успешно обединени в едно. Формата Марийка пък е избрана от 26 469 българки.

dimitar_name.jpg
Отляво – статия на Деметра, IV в. сл.н.е. Отдясно – икона на св. Димитър Солунски

 

Димитър – цели 120 400 души носят това име, което произлиза от старогръцки (Dēmḗtrios) и означава „отдаден  на (древногръцката богиня) Деметра“ (Δημήτηρ). Деметра е била богинята-майка и богиня на плодородието, отговорна за цикъла на живота и смъртта. Според мита нейната дъщеря Персефона е осъдена половин година да бъда в подземното царство и в знак на траур Деметра създава зимата и лошото време. В чест на майката и дъщерята са се провеждали древните Елевзински мистерии, които са най-известният и популярен аграрен култ в древна Елада. Така това име още през древността е популярно и достига до времената на римската империя. Един такъв е св. Димитър Солунски (Άγιος Δημήτριος της Θεσσαλονίκης), който е бил римски консул-християнин, убит заради вярата си при гоненията на император Галериан в началото на 4 век. Св. Димитър става един от най-популярните християнски светци-войни, почти наравно със св. Георги и така името се разпространява из целия християнски свят – Димитрий, Шмитри, Митри, Зимицер, Митрос, Домотор, Деметрио, Димитрийе.

nikolai_name.jpg
Отляво: статуя на древногръцката богиня Нике. Отдясно: икона на св. Николай.

Николай – това име се носи от 93 396 българи и също идва от старогръцки – Νικόλαος – носител на победа. Съставено е от νίκη (победа) и λαός (хора). Гръцката дума лаос произлиза от корена -las, който може да бъде видян в думата λα-τομεῑο (камък, скала). В древногръцкия мит за Девкалион и Пира човечеството бива унищожено от потоп и двамата пресъздават човечеството, мятайки камъни зад гърба си, а камъните се пръвръщат в хора, затова и името се разбира като победа на хората. Името бива споменато за пръв път в исторически извор от атинския историк Тукидид в разказа си за втората година на Пелопонеската война (431-404 пр.н.е.) между Спарта и Атина. Спартанците пратили делегация до персийския шахиншах с предложение за общи действия срещу атиняните и Николаос е бил един от делегатите. По-късно името бива християнизирано благодарение на св. Николай, епископ на град Мира в Ликия. Култът към св. Николай бива видоизменен във вярата в дядо Коледа. В българския език името има няколко форми – Никола, Николай, Никлен, Никулица, Коле, Кольо, Колю. В останалата част на света името се среща като Николау, Никол, Никогос, Николао, Лауно, Клаас, Микулас, Никол, Нико, Миклош, Клаус.

peter_name.jpg
Статуя на св. Петър.

Петър – този прякор, превърнал се в име, е носен от цели 72 275 души в България в тази си форма. Името произлиза от обръщението на Исус Христос към апостол Симон Πέτρος (камък, канара) – Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят. (Матей, 16:17-18). Приел новото си име, Петър обикаля света и разпространява християнството, превръщайки се в първия епископ на Антиохия според православните и в първия епископ (папа) на Рим според католиците. Предвид голямото му значение за християнската вяра, името бързо се разпространява в християнския свят, бидейки изменено до версии като Питър, Петро, Пьотър, Пиетро, Перу, Педро, Пиер, Пекка, Петри, Пиеро. В българското културно простраство името има вариантите Петър, Пере, Перо, Петьо, Петю, Пеньо, Пеню, Пенко, Пельо, Пелю, Пелко, Пешо, както и преводното Камен.

christo_name.jpg
Статуя на Исус Христос. Снимка: Arturo Rey, Unsplash

Христо e име, носено от 58 879 българи и е може би най-християнското име, идващо от Исус Христос. Христос е гръкоезичната титла (Χριστός – избраният), която самият Исус не е носел. Типичният евреин по негово име е имал само едно име, и понякога е получавал името на баща си или родния си град. Така в Новия завет Исус е най-често наричан „Исус от Назарет“, а съседите му го наричат дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков и Йосиф, Симон и Юда (Матей 13:55) или Йосифовият син (Лука 4:22). Още ранните християни започват да наричат Исус Христос, като думата Христос е титла, а не лично име. Произлиза от старогръцкото Χριστός, на свой ред произлизащо от термина на иврит mashiakh (משיח), означаващо „помазаник„, но често транслитерирано на български като „месия“.  В библейския юдаизъм свещено масло се е използвало за да се помажат особено специални свети хора и предмети (вж. Левит 8:10-12 и Изход 30:29).

alexander_name.jpg
Подова мозайка на Александър Велики от I в. сл.н.е. от град Помпей. На нея е изобразен Александър в битката при Иса срещу шахинхаха на Персия Дарий III.

Александър e име, носено от 58 689 българи. Името не е обвързано с християнската вяра, а е свързано с един велик завоевател. Името е старогръцко Ἀλέξανδρος и означава „защитник на хората“ или „защитаващ хората„, от глагола ἀλέξειν – да прогоня, да предотвратя, да защитя някого и съществителното ἀνήρ – мъж, човек. Името е свързано с битки, геройства и умение да се отблъсне врага, като най-ранната му записана употреба е още от времето на микенската култура, записано на линеар B в женската му форма Александра. Името е било една от титлите (епитети), дадени на древногръцката богиня Хера и като такова се разбира като „онази, която идва да спаси войните„. Името обаче става наистина популярно след македонския цар Александър III Велики, който завладява огромни части от познатия свят по негово време и основава над 20 града с името Александрия в своя чест.

elena_name.jpg
Отляво: статуя на Елена от Троя. Скулптор – Antonio Canova. Отдясно: Икона на св. Константин и Елена.

Елена е име, което носят 52 714 българки. Името (Ἑλένη, Ἑλένα) произлиза от древна Елада, като точната му етимология не е сигурна. Вариантите са два – от думата  ἑλένη – факла, и от името на богинята на луната Селена (Σελήνη), чието име също означава луна. Името придобива голяма популярност в древността благодарение на хубавата Елена от Троянския епос, чиято красота е повод древният свят да навлезе в десетгодишен конфликт, описан в епоса на Омир. Името получава своята християнска символика от името на Елена, майката на император Константин I. Двамата биват канонизирани заради своята роля за издигането на християнската религия в римската империя. През 311 г. в Сердика император Галерий издава Сердикийския едикт за толерантност за прекратяване на гоненията срещу християните и за допускане изповядването на християнство в империята, а през 313 г. Константин настоява това да бъде изпълнено чрез Миланския едикт. Майка му Елена пътува до Йерусалим, където твърди, че намира парче от кръста, на който е разпънат Исус Христос. 

stephan_name.jpg
Пребиването с камъни на св. Стефан. Художник: Giorgio Vasari 

Стефан е носено от 51 552 българи. Името идва от старогръцки език (Στέφανος – венец, корона, и като второ значение награда, чест), като самата дума има корен от иврит. Идва от глагола στέφειν – свивам на кръг, окичвам с венец и се ползва за описване на даването на венец на победител в състезания. Името има дълбоко християнска окраска след като св. Стефан, считан за протосветеца или първия светец след като бива пребит с камъни заради вярата си. Както всяко друго християнско име с такава голяма важност, то има форми в повечето християнски страни – Стефано, Естебан, Штефни, Щефан, Стефанс, Шчепан, Степан,Тапани, Стийв, Стивън.

Разбира се, списъкът може да бъде продължен и с другите имена, но мисля, че разбирате какво казват българите, кръщавайки масово децата си с тези имена – каква е нашата културно-религиозна принадлежност. Това са древни имена, повечето от които идват именно от този регион и няма причина те да бъдат променяни или заменяни с „европейско“ звучащите си варианти, когато има отдавна утвърдени местни такива.

И въпреки огромната си популярност в целия свят, когато се представя пред чужденец с името си „Георги“, често бивам посрещнат от неразбирателство – „Що за име е това?„, „Как го произнасяш?“ и любимото ми „Това не е ли женско име?„, тъй като Georgi е женско име в англоезичния свят. При все, че за мен ще бъде много лесно да се представям с англоезичната версия на името си, повечето ми колеги се учудват на настойчивостта, с която не променям името си за пред чужденците. Също така предпочитам да бъда наричан на галено Гошо, а не Жоро и други такива форми.

Причината е проста – аз не се срамувам от името си, а се гордея с него. То е част от моята идентичност. Аз нося имената на трима мъже, чиято кръв тече в моите вени – двама мои дядовци – един по майчина и един по бащина линия и на баща ми и това казва кой съм, какъв съм, с кои хора съм сроден и каква е моята култура. И всеки път, когато чуя някой млад родител да обсъжда името на детето си – „Ние решихме да я кръстим Мелани на дядо й Марин“ или „Питър на дядо му Пенко„, нещо в мен се преобръща. Хубавите, стари и автентични български  и побългарени имена носят информация за нашия род и народ. Направете услуга на себе си и на детето си – не го кръщавайте с модно име, което няма история и значение.

 

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.