Бленувания „Балкански съюз“ и антибългарщината

Време за четене: 2 минути

Изглед към Охридското езеро. Снимка: Горян Ивановски, Unsplash


Винаги когато някой нашенец – особено пък бил той исторически грамотен – ми заговори за „Балкански съюз„, „православни балкански народи„, „славяни“ и прочее почвам да се чудя тоя човек невменяем ли е или ако видимо не дава признаци да е – какво точно му има?

Трябва да си съвършен наивник (умножено по две, ако си исторически грамотен) да си мислиш тая работа как с гърците и сърбите ще седнем на една маса, ще формираме един съюз и те няма да ни забият ножа в гърба при първия удобен случай – така както са правели винаги досега в историята.

А и в крайна сметка какви сърби, какви гърци? Не ме разбирайте погрешно – никого не мразя. Но имаме едни кръвни братя, неделима част от нашия народ, която по стечение на обстоятелствата живее в друга държава.

Можем да помислим за тях първо, особено ако сме решили да търсим някаква идентичност – тяхната е абсолютно същата като нашата, разлика няма. Ако не ви се вярва, разходете се до Охрид и се убедете сами.

Та тоя тип хора – наречете ги сърбомани, наречете ги славянофили, все едно, само не ги наричайте православни.

Каквото и да ви лъжат, те в църква рядко стъпват. Иначе много обичат да говорят за това „православие„, за „славяните“ (ще рече човек, че в Дамаск и в Александрия православни няма), в крайна сметка винаги забъркват един мазен славянски турлю-гювеч, в който Македония е „отдавна сръбска“ – наскоро чух един, при това с титлата „професор“, преди това „доцент“, да твърди точно това, а нашата собствена идентичност противопоставят на Запада и капитализма в полза на Русия. Понякога и открито зоват за връщане към плановата икономика.

Брех, тези православни славяни – ще рече човек, че Библия им е не Свещеното писание – където е записано „Не кради“ и „Не убивай“, а Капитала на Маркс. И в крайна сметка се оказва, че за никакво славянство и още по-малко за никакво православие не става въпрос, а за претоплена отдавнашна манджа – манджата, славянския гювеч на Александър Стамболийски и на Георги Димитров. А нея сме я опитвали и вкусът й хич, ама хич не ни харесва. На нас – честните български патриоти.

Сподели
Тома Петров
Тома Петров

Тома Петров Ушев е публицист с интереси в областта на философията, икономиката и геополитическият анализ. Член на редакционната колегия на дясната платформа “Консерваторъ”. Магистър по икономика от УНСС.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *