Протест против насилието… или идващият феминизъм

В София все по-често виждаме публични събития, на които се пропагандира феминизъм. И ако преди няколко години това бяха екзотични събития в камерен състав, то с всеки следващо такова бройката на участниците нараства и е напълно възможно в близките години да видим подобни политики да получат парламентарно представителство. Но за какво се борят тези хора?

Нека да споменем формалния повод за протеста – насилието над жени в България. Не мисля, че има човешко същество в тази страна, което да е на мнение, че е нормално, правилно и изобщо допустимо мъж да удря жена. Всеки кавалер (или сексист) ще се съгласи, че боят е територия на мъжете, а  това да се удря жена, която е по-слаба физически е някъде там между това да се удрят възрастни хора, малки деца или да се ритат кученца. Изобщо, само един морален урод би го правил и ние трябва да остракизираме подобни индивиди от нашето общество.

Капитализирайки и възползвайки се от това общочовешко вярване, българските феминистки увличат все повече хора към своята кауза. Говори се за проблемите на българското общество, което бива описвано като назадничаво, проблематично, изостанало, диво, балканско и се дават за пример държави от Западна Европа, в които към подобни проблеми се подхожда по съвсем друг начин. Наскоро обаче Димитър Иванов, българин, живеещ от години в Швейцария направи статистическо сравнение на двете държави по показател убийства на мъже и жени, както и жертвите на домашно насилие.

bg_swiss_violencebg_swiss_violence_2

Както е видно, нашето общество тук и сега е достигнало значителен напредък и вече има нива на насилие, напълно сравними с една от най-богатите, уредени и мирни страни в света. Какво тогава искат феминистките? Реших да разбера на място.

amnesty_international.jpg
Протестът получи официална подкрепа от Амнести Интернешънъл. Снимка: Фейсбук

Първото нещо, което чух за протеста е, че получава подкрепа от голям брой правозащитни НПО-та, както и че огромна част от модерните, градски либерали изявяват подкрепа за събитието на Орлов мост и активно канят гражданите да присъстват. Провеждат се работилници, на които седмица преди протеста се правят плакати, като целта е те да са красиви, да хващат окото и да достигат целите си, като в изработката участват българи и чужденци, някои о т които учат тук или са на обучение от НПО организации в страната.

Но какво има на тези плакати? Какви послания искат да бъдат чути от целокупния български народ? Официалните искания на организаторите от „Български фонд за жените“ са:

  1. Ангажимент от страна на правителството и отговорните институции за провеждане на проучвания и събиране на статистики за причините и размера на насилието над жени и домашното насилие в България, социалните, икономически и политически последствия от него, както и необходимите мерки, които трябва да бъдат предприети, за преодоляване на проблема.
  2. Създаване на единна база данни в МВР за жертви и извършители, която да бъде на разположение на всички работещи по случаите на домашно насилие – съдии, прокурори, полицаи, психолози, социални работници, неправителствени организации.
  3. Признаване на спешната необходимост от превантивни мерки и ангажимент от страна на правителството и отговорните институции за разработване и въвеждане на обучителни програми за превенция на насилието за всички нива на образователната система. Тези програми трябва да са насочени към възпитаване на толерантност, общуване без агресия, разпознаване на стереотипи, ограничаващи жените, да създават абсолютна нетърпимост към насилието.
  4. Инкриминиране на всички форми на насилие, основано на пола– Наказателният кодекс на РБ трябва да направи явно разграничение на термина насилие над жени, основано на пола“ – а именно, че се отнася до насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена или което засяга предимно жените. То се различава от другите видове насилие по това, че полът на жертвата е основният мотив за действията на насилие. Трябва да се третират като престъпления и да се наказват всички форми на насилие срещу жените – домашното насилие, сексуалното насилие, сексуалният тормоз, преследването, системното  психическо насилие, както и всички други сериозни форми на насилие, особено съпружеското изнасилване, които да бъдат включени изрично в НК.
  5. Задължителни програми за обучения на психолози, полицаи, съдии, социални работници, медицински работници, медии, служителни на държавни институции и на всички заинтересовани страни за работа с жертви и извършители на насилие, основано на пола и домашно насилие.
  6. Създаване и поддръжка на 28 кризисни центъра за настаняване на пострадали от насилие, 28 консултативни центъра за работа с жертви и извършители, както и специални центрове за грижи и възстановяване на изнасилени жени. Необхидми са подобни центрове във всяка област на Р България.
  7. Системни национални информационни кампании за превенция на насилието над жени и домашното насилие – информиране на широката общественост за различните форми на насилие, на които жените редовно са подложени, за различните прояви на домашно насилие, както и за наличните телефонни линии и кризисни центрове, в които може да бъде потърсена и получена помощ.
  8. Програми за намеса и работа с извършителите – задължителни програми за извършителите, които ще им помогнат да променят своите нагласи и поведение, за да се предотвратят по-нататъшни актове на упражняване на форми на насилие, основано на пола.
  9. Създаване на Национален съвет  за борба с насилието към МС – орган, който следи за прилагането на всички гореизброени мерки. и системни информационни и сензитивиращи кампании за превенция на насилието над жени и домашното насилие.
  10. Увеличаване на средствата от бюджета за борба с насилието, основано на пола и домашното насилие –категоричен финансов ангажимент от страна на държавата на годишна база, насочен към прилагане на всички гореизборени мерки.

Ако мога да обобщя тези искания накратко, те са – още и още държавна намеса, още и още пари на данъкоплатците за нови и нови чиновници и регулации. Аз съм естествено скептичен към ефективността на държавните институции по принцип и смятам, че подобни нови харчове не биха имали ефективност или поне не такава, която да си заслужава инвестицията на публичен ресурс.

Това обаче са официално заявените искания към правителството и обществото. Какво се вижда на улицата? Грозната глава на комунизма под формата на културен марксизъм, навлякъл одеждите и маската на прогресивизъм. Какво имам предвид под тези думи? След многогодишния неуспех на класическия марксизъм, група интелектуалци в Западна Германия през 60-те години – сред които Ерих Фром, Теодор Адорно, Макс Хоркхаймер, Хърбърт Маркузе – постулират, че комунистическата революция няма да бъде постигната чрез противопоставянето на работническата класа на буржоазията. Тяхното философско течение е известно като франкфуртската школа. Опитите в СССР, Източна Европа, Китай и останалия свят показват, че така желаното комунистическо общество така и не бива построено, а вместо това милиони биват убити. Затова парадигмата на революцията се променя – сега вместо работниците, малцинствата ще са тези, които ще променят обществото и ще смажат капитализма.

Един от най-видните представители на школата Херберт Маркузе издава есе през 1965 г., озаглавено “Репресивната толерантност”, в което пише:

“На малките и безсилни малцинства, които се борят с фалшивото съзнание, и с тези, които се облагодетелстват от него, трябва да се помогне: тяхното съществуване е по-важно от запазването на правата и свободите на тези, които злоупотребяват с тях, за да получат чрез конституцията власт в интерес на потисниците на тези малцинства.”

Така и започва изкуственото създаване на все нови и нови репресирани малцинства, които страдат от различни измислени врагове, всичките намиращи корен в така омразния капитализъм. Малцинствата ще са етнически, полови, сексуални, културни, религиозни и каквито още могат да бъдат измислени. Да хвърлим поглед върху протестиращите и техните послания:

47007540_614938915631486_32971080951922688_n.jpg
Мъжът на снимката е германски гражданин, който е дошъл в България за протеста. Плакатът не е направен от него, а му е даден.

Направих си труда да обиколя целия протест, който наброяваше около 500 души в пика си и заговорих около 50 от присъстващите. Само една позната, която е работила няколко години във фондация „Анимус“ и има личен опит с жени и деца, пострадали от домашно насилие, имаше представа какви са проблемите и имаше предложения какво може да се направи. Огромната част от протестиращите не знаеха или не желаеха да конкретизират какъв е проблемът или проблемите, нито да коментират какви решения предлагат.

46831097_557113671399623_2940360122947338240_n.jpg
Жената на снимката е френска гражданка, дошла в България за протеста. Каза, че плакатът й е даден, а не го е направила сама.

На протеста имаше и силно присъствие на чужденци, които учат в България или са дошли специално за протеста. Те бяха малко по-разговорливи, но не можаха да отговорят на въпроса ми „Ако в България има проблем с насилието над жени, къде този проблем е решен или поне има значителен прогрес?“. Не успяха да ми дадат и пример за държава, в която правата на жените да са по-ограничени или нарушени спрямо България, нито такава, в която да са по-добре защитени.

Имаше и представители на неформалната организация Антифа, която е крайноляво движение, добило известност с насилствените си действия на запад и масовото унищожаване на частна собственост. На въпроса ми дали мога да ги заснема и да им задам няколко въпроса защо са тук, един от тях ми забрани. Човекът е бивш мой съученик от гимназията, който навремето беше радикален националист, член на ВМРО и който си татуираше националистически символи. Днес той бе брадат, опърпан, некъпан и носеше ЛГБТ знаме на дебела пръчка. Беше изключително агресивен вербално, но така и не направи нищо. Пиша това не защото съм уплашен, а защото преди години казвах, че левият радикализъм от Запад ще дойде и тук и е въпрос на време да видим тълпа от млади, здрави и прави маскирани мъже да чупят прозорци и да бият нарочени от тях „фашисти„.

46781409_222492441980702_592336776790540288_n.jpg
„Патриархалната джендър идеология убива“ твърди мъж с маникюр.

Както всяка идеология, така и манифестиращата на този протест, ползва легитимни проблеми на хората, за да набере последователи. Тук се громи патриархата, громи се хетеронормативността и се издигат интерсекционални послания – за защита на транс хората, на циганите, на жените, на мигрантите, хомосексуалните, изобщо на всички, репресирани от самия дявол – белия, хетеросексуален мъж.

46756807_270519610275646_972425113150423040_n.jpg
„Грешка 404: Патриархат не е намерен. Чао!“ пише млада жена.

Всички тези млади хора са искрени в убежденията си и категорично искат да живеят в по-добър свят, в който да има по-малко несправедливост. Аз споделям напълно тяхното желание и по никакъв начин не целя да ги дехуманизирам, нито да изкарам притесненията им невалидни. Напротив, проблем има, и ние като общество трябва да го решим.

Например, в така презирания от тях патриархат, който комунистическото семейно планиране и вмешателсто силно ограничи и почти унищожи през 45-те години комунистическа диктатура, семейното насилие е било доста по-ограничено. Семейството е било на пиедестал и работещите заедно мъж и жена са решавали проблемите си заедно, вместо да бъдат насъсквани един срещу друг. Традиционното българско общество, което е патриархално по своята природа, има системи за контрол над насилниците, които са десетки пъти по-ефективни от които и да е чиновници или закони. За да има брак, един мъж трябва да бъде одобрен от родителите на жена си – трябва да е работлив, да има добър нрав, да не пие прекалено. Също така, дори един мъж да подлъже бъдещите си тъстове що за човек е и да започне да малтретира съпругата си, има едно практическо средство за наказване – братята и бащата на жената, които веднага биха отмъстили.

46791052_330994401031534_3410264592062873600_n.jpg
Протест без Йоло Денев не е истински протест.

Какво се опитвам да кажа? Нашето общество днес е предимно градско, а не селско, нашите системи са много по-сложни, тъй като включват много повече хора и интеракции между тях, но подобно усложняване не трябва да означава, че задължително трябва да минаваме през повече държава, повече регулации, повече комисии и разбиване на традиционното семейство. Напротив, трябва да минава през моралното ни израстване и поемане на лична отговорност, както и тотална нетърпимост към насилниците. И да отделяме специално внимание за възпитанието на децата от съвсем малки не само с думи, но и с поведението си.

 

Facebook Comments

1 Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.