Жълтити жилетки редовно влизат в сблъсъци с полицията. Снимка: ev, Unsplash
Франция е залята от протести, но нещо е различно този път. За разлика от масовите шествия, които всяка година се случват на Деня на Бастилията или веднъж на няколко години обхващат кварталите с предимно мигрантско население, този път народното недоволство е на друг тип хора. Става дума за французите, които работят здраво и са недоволни от смазващото данъчно тегло и непрекъснатите ограничения уж в името на климатична справедливост.
От няколко седмици във Франция се появи движението на жълтите жилетки (gilets jaunes), което се събра и излезе на улицата заради предложения въглероден данък върху горивата, който ще направи още по-скъпо пътуването. За разлика от протестите в България по същото време също започнали от цената на горивата, във Франция причината бе посочена по-ясно – високите данъци. Миналият уикенд близо 300 000 френски граждани ясно заявиха, че не желаят да бъдат таксувани до смърт.
В началото на протеста преди 3 седмици поводът за народното недоволство, облечено в задължителните за всеки шофьор жилетки, бе повишаващата се заради данъците цена на горивото.
Но щом вече бяха на улицата, скоро генералният тон ескалира към недоволство от високите данъци. Един от лозунгите бе „Смърт на данъците!„, и доста интервюта с протестиращи показват масовостта на това настроение.
За разлика от иначе честите протести, които виждаме във Франция, тези са отличителни по няколко параметъра. Това са най-масовите и най-насилствени такива от 1968 г. насам и вече има няколко жертви, сред които и 80 годишна жена. Протестите са без организатор, не са подкрепени от иначе силните и дейни френски синдикати. Техният символ е задължителната от 2008 г. шофьорска жълта жилетка, което в известен смисъл се възприема като аполитичен протест, а не задължително ляв или десен, макар и да има представители и послания от целия политически спектър на недоволни. И нещо, което ми направи изключително силно впечатление – на всички снимки и видеа се виждат преобладаващо етнически французи сред протестиращите, а не обичайната от Франция етническо многообразие на афро- и арабо-французи.
Президентът Еманюел Макрон бе член на Социалистическата партия и бе министър на икономиката при Франсоа Оланд, преди да напусне и по-късно да основе своя уж центристка партия. Очевидно обаче старите идеали не са забравени – освен данъка върху горивата, неговото правителство наложи и данък върху пенсиите в началото на 2018 г. Друго увеличение имаше за имотните данъци. А нещо, което изключително мното подразни французите (но което е факт за българите от години) е новото задължение данък общ доход да бъде вземан автоматично от заплатата още при работодателя. Усещането как всеки месец 20% от заплатата ти изчезва преди още да си имал възможността да й се порадваш ясно показва колко точно правителството взема от своите граждани насилствено и това допълнително изнерви народа.
Франция, или по-точно, френските правителска през последните десетилетия – биват давани за пример отново и отново от левите и прогресивисти в други западни страни за това, че „е водеща страна“ в борбата с климатичните промени.
Във Франция (както и в по-голямата част от ЕС, включително България), публичният сектор получава по-високи заплати от частния. А чиновническото съсловие, както във Франция, така и в България, обича да създава утопични проекти, като водещият сега е „устойчивата икономика„, която не вреди на околната среда и спира „причиняваното от човека глобално затопляне„. За обикновения гражданин тези политики означаваха нови и нови разходи.
През 90-те години бе подписан протоколът от Киото, според който трябваше страните да намалят емисиите си на въглероден диоксид. Едно от решенията бе купуването на дизелови автомобили като по-малко замърсяващи от бензиновите. Днес чиновническото съсловие е на път да забрани изцяло новите дизели спрямо други, по-екологични алтернативи.
И ако подобни решения се вземат от един богат и материално осигурен елит, за когото една грешка лесно се поправя с нов договор, за обикновения гражданин разходите са истински, тук и сега и може да означават огромни проблеми. За французите точката на пречупване очевидно бе достигната и те искат правителството да се откаже от намеренията си.
Самата идея цяла държава да се откаже от изкопаемите горива и едновременно с това да предоставя щедри социални блага за всички „онеправдани“ може и да звучи на думи хуманна, състрадателна и визионерска за левите утописти.
Икономическата реалност обаче винаги се намесва. Колко точно натиск, колко точно кражба на населението ще е нужно, за да стане тази мечта реалност? Явно ще трябва да стане с още по-високи данъци и това никак не се харесва на населението.
В продължение на десетилетия френските граждани плащат или най-високите, или сред най-високите данъци в целия Европейския съюз. Мнозина от работещите в страната усещат как въпреки усилията, които полагат, огромна част от доходите им биват откраднати и дадени на мързеливи и незаслужаващи ги, а за самите тях остава недостатъчно. И, по изпитана стара френска традиция, днес отново виждаме данъчен бунт.
Изправен пред рекордно ниско одобрение от едва 23%, както и пред съвсем реалните издигнати гилотини, Макрон вече обмисля данъчни облекчения, които да успокоят народа и да го накарат да се прибере по домовете си. Дали те ще бъдат достатъчно, за да уталожат напрежението, или това ще доведе до края на неговото правителство и тези леви политики – това ще видим в близките седмици и месеци.