При все политическите ми възгледи, винаги съм харесвал много песента на Алла Пугачова „Миллион алых роз“. Песента е била изключително популярна в СССР и страните от Източния блок, попаднали насилствено под властта на Москва. Изпълнението е страхотно, песента е леко тъжна, леко весела и има онова хубаво осемдесетарско звучене, което някак ми липсва от днешните песни. Но каква е историята на тази песен?
Всъщност, всичко започва от един грузински чудак, който днес е почетен с изобразяване на най-масовата банкнота в родината си. Става дума за художника примитивист Нико Пиросмани (1862-1918). Осиротял рано, бъдещият самоук художник се занимава с какви ли не неща, за да си намери препитание – бил овчар, работил в строителството на железниците, бил бояджия и основал мандра.
Но голямата му страст било рисуването на картини, с което се занимавал въпреки неодобрението на другите художници в Грузия заради стила му. Но освен упорит в своето изкуство човек, той бил и много голям романтик и жертва на несподелена любов.
Неговата муза и обект на възхита била двадесет години по-младата френска актриса, певица и танцьорка Маргарита дьо Севр (Margaritta Dé Sevre). Тя пристигнала в Грузия, тогава част от Руската империя, заедно с театралния състав „Бел Вю“ през 1909 г. Един от нейните най-популярни сценични трикове било изпълнението на танца кейкуолк, който бил негърски танц популярен в САЩ по това време. Явно сред публиката й е бил и вече възрастният художник Пиросмани, който бил пленен от нейната хубост и решил на всяка цена да спечели нейното благоволение.
Веднъж, когато Маргарита пеела в една гостилница, пред нея спряла каруца, препълнена догоре с всякакви цветя – рози, люляк, цветове на акации, анемонии, божури, лилии, макове и много други. Цветята запълнили целия площад пред страноприемницата и създали невероятна гледка за жителите на града. Това бил подарък от нейния поклонник Пиросмани, който бил продал своя магазин и всичко в него и изкупил всички цветарници в Тбилиси.
Според една от версиите на легендата, певицата излязла от гостилницата, където я чакал Пиросмани и го целунала по устата. Въпреки този жест, тя скоро напуснала Тбилиси след края на гастрола си и никога повече не се завърнала. В памет на своята несподелена любов Нико нарисувал картина на любимата си.
Тази история, естествено, била разказвана от уста на уста в града, страната, Кавказ и бързо станала известна градска легенда. За нея се пишели стихотворения, разкази и песни. И най-популярната такава е изпълнена от руската и съветска звезда Алла Пугачова.
Песента е била записана през 1982 г., като текстът е на Андрей Вознесенски, а музиката е на латвийския композитор Раймонд Паулс. Песента бързо става изключително популярна и до ден днешен се пее с повод и без повод от весели, тъжни, влюбени или нещаство влюбени хора.
Това, което не знаят повечето хора е, че рускоезичната версия е кавър, а Раймонд Паулс първоначално създава музиката за песента на родния си литовски език под името Dāvāja Māriņa meitenei mūžiņu (Марина дала на момичето живот). Текстът на литовски е дело на поета Леонс Бриедис (Leons Briedis), а изпълнението е на певицата Айя Кукуле (Aija Kukule, 1956 г.).
Изпълнението е направено за годишния музикален конкурс Mikrofona aptauja, провеждан в Литва за популяризиране на одобряване от властта музика.