Демоните на Венецуела

Президентът на Венецуела Николас Мадуро се опитва доста сериозно да остане на власт и продължава да усмирява демонстрантите – поне засега. В допълнение към лоялните към него военни, справянето на народното недоволство включва и бойци от „колективос“ – страховитите отряди за самоотбрана, истинските господари на бедните квартали на Каракас и охранители на Боливарската революция. „Lenta.ru“ публикува свое проучване за историята на градските банди, първоначално предпазващи хората от беззаконието на властите, а сега държащи ги в страх.

Стените в Латинска Америка са нещо повече от стени. Това са послания от камък, нарисувани от безименни, но талантливи улични артисти, които украсяват мрачния градски пейзаж на почти всички големи южноамерикански градове. Чрез градски графити, ярки, оригинални, винаги излъчващи недвусмислени политически послания, можете да научите историята на страните.

В Каракас заради върлуващия глад и липсата на лекарства и висококачествена медицинска помощ, нивото на убийствата е поразително: 85 убити на 100 000 души. Това са изумителни числа, които правят „града на вечната пролет“ едно от най-опасните места на планетата. Въпреки това, там графити графитите са особено ярки, големи и жизнеутвърждаващи: тук може да се види как Симон Боливар пише известното си писмо от Ямайка, в което обсъжда идеята за обединяване на двете страни – Венецуела и Нова Гранада, предлагайки новата държава да се нарича Република Колумбия. Там Уго Чавес, в официалния си костюм, държи жълто-синя футболна топка с тъмни, дълги пръсти. Ето го и следващия квартал, но вече украсен с червената барета на небрежно смеещия се Че Гевара. Но сравнително нови и свежи са графити, изработени в минималистичен стил с червени и черни цветове – мъжки силует с насочена пушка. И надписът под тях гласи: „Колективос вземат Каракас под защитата на революцията!“

Колективос са новите собственици на бариосите, най-бедните квартали на Каракас. Те се чувстват като у дома си по улиците. В техните структури дисциплината понякога е по-жестока отколкото в армията. Те нямат лица, крият ги под балаклави и отиват „по делата си“ винаги с вдигнати качулки. Но самите те са нов вид механизъм за репресивно потискане на онези, които не са съгласни с режима на Николас Мадуро. Те са хибридната жандармерия на комунистическия режим.

Венецуелската опозиция и експертна общност наричат недвусмислено колективос паравоенни отряди, които не могат да не бъдат сравнени с колумбийските отряди на смъртта. Уго Чавес, всъщност кръстникът на колективос, нарече тези формации „въоръжената ръка на революцията„.

Защитници-предатели

Въпреки това, тяхното име не е толкова важно, колкото историята на появата им. Поводът за раждането на тези формации е прочутото въстание в Каракас през 1989 г. и безсмислената жестокост, с която е смазано от правителството на Карлос Андрес Перес. Тази вълна на насилие породи първообраза на колективос – граждански съпротивителни групи, които се борят срещу държавното насилие, но последвалата история на страната, уви, ги превърна в един от механизмите за гарантиране на несменяемостта на властта, в някога една от най-богатите и уважавани страни в света.

Правителствата, които бяха на власт преди Уго Чавес (Карлос Андрес Перес и Рафаел Калдера), знаеха за съществуването на тези нови структури, но избраха стратегия за ненамеса и се опитаха да не влизат в пряка конфронтация, създавайки общи неформални правила за мирно съжителство.

Всичко това се промени с идването на Чавес. Харизматичният подполковник първоначално е бил на същата вълна с членовете на колективос. Той ги включи във венецуелската политическа система, осигури им средства и ги управляваше „ръчно“. Първоначално това става под формата на боливарски кръжоци, които се считат за по-ранна версия на колективос. През 14-те години на управлението на Чавес, „ръката на революцията“ се укрепи и съзря, в крайна сметка, по ирония на съдбата, се превърна в инструмент за потискане на държавата, на която някога се противопоставяше.

Боливарските кръжоци произлизат от комуналните съвети – организации на жителите на квартали, които им помагат да участват пряко в политическия живот. Това право дори беше залегнало в новата Конституция от 1999 г. През 2001 г. Чавес помоли тези кръжоци да действат „като механизъм на пряка демокрация, която ние започваме да създаваме„.

Кръжоците се състояха от около 15 души и обсъждат спешните проблеми на районите. За кратко време членовете на кръжоците достигат вече 300 000. Сред тях са не само обикновени граждани, но и изтъкнати спортисти, актьори, религиозни фигури. Първоначално членовете на кръжоците се опитали да достигнат до жителите на районите като им осигурят достъп до различни битови стоки, било като раздават нови жилища, прокарват електричество, газ или канализация. Всичко било възможно най-безобидно.

Те се превърнали в „кръжоци на насилие“, както по-късно са наричани, през 2002 г., когато Уго Чавес е отстранен от власт за 48 часа. Бойното им кръщение е на 11 април 2002 г. Членовете на боливарските кръжоци активно излизат срещу опозицията, стреляйки по хора от моста „Лиагуно“ в центъра на Каракас. Тогава 21 души биват убити и повече от 100 са ранени. Тези събития, вземайки предвид участието на военния елит в опита за преврат, стават причината Чавес да създаде структура, паралелна на военните. Тя трябва да действа независимо от военните и полицията, бързо да се концентрира и да реагира на всякакви действия на опозицията – т.е. фактически да се занимава с терор.

В замяна на лоялността на колективос Чавес им дава най-бедните квартали на Каракас, превръщайки вчерашните маргинали в евангелисти на Боливарската революция. Колективос се установяват на запад от Каракас, в най-гъсто населения и криминогенен квартал „23 януари“.

Средствата за тези групи са организирани чрез комуналните съвети. Както твърди бившият съветник по сигурността на Министерството на вътрешните работи и правосъдието на Венецуела Антонио Дакин, парите, получавани от колективос са плащания, прикрити като социално подпомагане. Средствата се прехвърлят от кметове, близки до режима и дори от държавната петролна компания PDVSA. Заедно с легалните и незаконните източници на финансиране, колективос придобиха сериозна власт и влияние.

Стартъп по венецуелски

Според изследования на Insight Crime има няколко десетки колективос – и всички те имат различен потенциал за влияние. По-влиятелните имат свои собствени оръжейни складове и директен достъп до държавните служби. Има около една дузина такива групи. Най-известни са „Революционното освободително движение Карапайк“, „Ла Педродита“, „Тупамарос“, „Трес Рейз“ (Три корена) и „Фронтът на 5 март“. Членовете на тези групи имат идеологическа подготовка и се обучават в улични боеве.

Членовете на „Революционното освободително движение Карапайк“ носят военни униформи и традиционно скриват лицата си. Въоръжени са с карабини M4 и винтовки FAL. За първи път се появяват самостоятелно през 2002 г. при опита за преврат. Те атакуват автомобилите на столичната полиция. Смятани са за един от най-опасните колектиос, дори и след смъртта на техния лидер, командир Мурачи, който е убит през 2014 г.

„Трите корена“ са добре известни с тесните си връзки с държавните структури за сигурност. Те са добре въоръжени, някои служат в СЕБИН (Боливарската национална разузнавателна служба), полицията (община Либертадор – Поли Каракас), Главната дирекция на военното контраразузнаване (Dirección General de Contrainteligencia Militar — DGCIM), както и специалните части на Боливарската национална полиция (Fuerza de Acciones Especiales – FAES) , Подобни тесни контакти с властите позволяват на членовете на „Трите корена“ да останат ненаказани, дори и при голямата публичност за участието им в отвличания и убийства.

„Фронтът на 5 март“ е основан от бившия полицай Хосе Мигел Одреман, който е убит през 2014 г. по време на военна операция. Неговите колективос са разследвани поради подозрения за седем убийства, грабежи и изнудване. На базата на тази организация е създадена дори служба за охрана (Венецуелската боливарска асоциация на телохранителите).

„Тупамарос“ е марксистко-ленинистка организация, най-политизираната от всички колективос и една от най-старите. Кръстена е на уругвайски партизанин. Възникнала е през 1989 г. след въстанието в Каракас. През 1998 г. подкрепя кандидатурата на Чавес. Действа под лозунга „Комуна или нищо„. Тя се счита за основната група, която потиска протестите на опозицията през 2014 г.

„Ла Пиедрита” е може би най-известният и добре рекламиран колективос. Тази група е създадена преди епохата на чавизма – през 1985 г. и се придържа към принципите на марксизма-ленинизма. Основата му е бариото „23 януари“. Основателите на „Ла Пиедрита“, Валентин Сантана и Карлос Рамирес, се опитват да ограничат насилието, което завладява техния квартал с организацията. В началото в „Ла Пиедрита“ се включват братята Сантана и някои членове на семейството им.

„Ла Пиедрита“ дори разполага със собствена радиостанция, притежава и малка градска ферма, където отглежда зеленчуци и отглежда пилета – всичко това се продава на населението на ниски цени. Дейността на „Ла Пиедрита“ би могла да мине за пасторална и идеален пример за семеен бизнес, помагащ на бедните, но именно на този колективос се приписват многобройни убийства, включително най-известните – убийството на министъра на правосъдието.

„Ла Пиедрита“ е жестока и безкомпромисна: Валентин Сантана има военен опит, който използва, за да създаде йерархична структура в групата, и твърди, че „Ла Пиедрита“ ще защитава революцията на всяка цена. Сантана има три заповеди за арест, като две от тях са по обвинение в убийство. Въпреки това той се движи свободно из града, а медиите често го интервюират. През февруари 2018 г. Сантана публикува видеоклип в своя Twitter, на който е заснет в компанията на висши държавни служители – например, генерал Фабио Заварзе Павон, командир на цялата Боливарска национална гвардия и войски в столичния окръг. Генералът в момента е под лични санкции от САЩ за потушаване на демонстрации.

Неговите хора в Хавана

Според някои съобщения, „Карапайкас“ и „Тупамарос“ са били обучавани от колумбийски бунтовници от ФАРК (колумбийска терористична организация, много от чиито членове днес са свалили оръжията си и се опитват да се интегрират в мирния живот). Обучението на колективос от членовете на ФАРК е било нещо като бартер: Чавес не се занимава с членовете на ФАРК, избягали на територията на Венецуела от колумбийските правителствени войски и милициите. От своя страна фарковците, пред които Чавес има голям авторитет, обучават колективос. Убедителни доказателства за връзката между Чавес и ФАРК бяха намерени на лаптопа на Раул Рейес, член на ръководството на ФАРК, ликвидиран през 2008 г.

Вероятно кубинските военни съветници също са имали пръст в обучението на колективос. Според публикацията на PanamPost в продължение на три месеца „Тупамарос“ са били на подготовка в Куба. Те са били обучавани на тактиката на бойни действия в градска среда и са били обучавани за бодигардове за венецуелски функционери. Според изследване, проведено от Института за кубински и кубинско-американски изследвания в Маями, редица колективос, включително „Тупамарос“ и „Ла Пиедрита“ са свързани с кубинския режим.

За обучението на бойците колективос в Куба говори професора от Университета на Маями Педро Ройдж, позовавайки се на източници сред лични познанства. Мотивът за участие на кубинците в подготовката на колективосите е прост: нежеланието да се губят петролните доставки на преференциални цени, които ще спрат веднага щом опозицията дойде на власт. Обемът на доставките е приблизително 50 000 барела на месец, като преди кризата те достигаха 100 000.

Революционната контрареволюция

Започвайки от 2014 г., задачата на колективос е потушаването на протестите. Заедно с военната чавистка полиция те смазват опозиционните маршове. През 2017 г. те отново излязоха на улиците, за да атакуват хора, противопоставящи се на режима на Мадуро. Броят на жертвите достигна десетки. Колумбийското радио „Каракол“ получи доказателства, че колективос са получили от правителството не само пари, за да всяват хасо на опозиционните митинги, но и разрешение да убиват хора. Тогава опозицията е обвинявана за насилието.

През февруари 2014 г. министърът по въпросите на затворите Ирис Варела заяви, че колективос са стълб, защитаващ тяхната родина. „Гуаримбенос (така се наричат протестиращите срещу венецуелското правителство) се страхуват много от организираните колективос„, заяви тя.

Всъщност властта се страхува не само от гуаримбенос, които се противопоставят на политиката на правителството, която е довела страната до хуманитарна катастрофа, но и, например, от военните, които губят монопола си върху насилието заради колективос. Те не крият недоволството си от появата на тази паралелна структура. „Боливарската революция не се нуждае от въоръжени групировки, които действат извън закона. Боливарската революция, държавата и народът на Венецуела имат боливарските национални въоръжени сили, които изпълняват функциите си в съответствие с конституцията”, пише министърът на отбраната Владимир Падрино Лопес в социалните мрежи.

Организираната от държавата престъпност

Властта на колективос не се ограничава само до дейностите, които се извършват изключително в нейните територии на влияние. Тъй като градската полиция е разпусната от Чавес през 2011 г., режимът престава да поддържа ред в особено криминогенните бариоси (впрочем, и в целия град) и прехвърля тези функции на колективос. Държавните правоприлагащи сили са задължени да координират действията си в тези области с колективос, които по това време вече са се превърнали в „държава в държавата” – те просто им предават населението.

Факт е, че мерките на държавното регулиране, контролът на курса на националната валута и ограничаването на конкуренцията доведоха страната до тотален недостиг на хранителни и потребителски стоки от първа и всякаква необходимост. Те могат да бъдат получени или на завишени цени на черния пазар, или за сметка на разпределителната система, а тази система на разпределение е взета под контрола на местните колективос. Има големи възможности за корупция и за продажба на продукти на черния пазар. Храната във Венецуела вече се нарича нов вид наркотик: тя е също толкова печеливша, но е абсолютно безопасна. Същото се случва и с лекарствата. Въпреки че трафикът на наркотици, грабежът, изнудването и контрабандата също не биват пренебрегнати от колективос, те все повече се нуждаят от нови територии за печалбата си.

ОНО вече е тук!

През 2015 г. Никола Мадуро реши да се бори срещу престъпността като цяло, по-специално срещу колумбийските паравоенни на територията на Венецуела. Последните, заяви той, особено застрашават „Боливарската революция и нейните постижения„. Така се появи Операциите по национално освобождение (Operativo de Liberación del Pueblo, ОНО).

Според Мадуро „ОНО е идеалният инструмент за постигане на мир в страната отвътре.“ Общо около четиридесет такива операции са проведени последните две години, които всъщност се превърнаха в кръвопролития безз съд и следствие. Според журналистическото разследване на опозиционните ресурси RunRun.es и Connectas, най-малко 560 души са убити в резултат на „освободителни операции“. Нападенията срещу организираната престъпност всъщност са послужили за разчистване на териториите от престъпни групи “без ясно изразена идеология”, които веднага са завзети от колективос, които защитават интересите на длъжностните лица, като не забравят, между другото, и собственото си обогатяване.

Войниците и полицията вземат участие в операциите, а в тях са забелязани и колективос. Местните жители на районите, които са имали достатъчно късмет да изпитат всички „прелести“ на ОНО, се превръщат в беззащитни цели за правителствените сили. Към усещанията за глад, отчаяние и обща безпомощност се добавя и страхът да не станат жертви на ОНО и да загубят децата си в тези кървави нападения, тъй като младите мъже най-често стават жертви на произвола.

Той раздува и без това високото ниво на престъпност в страната, без да защитава населението на Венецуела от колумбийските паравоенни формирования или престъпните групи, които продължават да ограбват, убиват и сплашват венецуелци, ако и да носят „правилните“ знаци. Освен това, на местата, където престъпните формации на колумбийците Бакрим наистина действат (това са областите Тахира, Апуре, Баринас и Зулия), граничещи с Колумбия – практически не се извършва ОНО. Целите на тези операции бяха главно жителите на Каракас. Според сайта RunRun.es, който събира базата с данни за ОНО в продължение на години, в 99.2% от случаите венецуелци са били жертви на тези операции, затворени и оставени да се оправят сами в бариосите си, без възможност за защита чрез съд или следствие.

В близко бъдеще местните жители в бариосите ще трябва да приемат действията на колективос. Колективос е пълноправна власт, която почти напълно заменя държавните сили за сигурност. Всъщност те са добре обучени, имат връзки в правителствените въоръжени бандити. Луис Седено, ръководител на НПО „Активен свят“, което разследва престъпленията във Венецуела, смята, че колективос са наемници за правителството и за организираната престъпност. „Те са платени, за да произвеждат насилие, те са платени, за да създадат хаос„, коментира Седеньо.

Неясно бъдеще и неясни перспективи

Дейността на колективос се промени след смъртта на Уго Чавес. Той действаше като общ ръководен орган за всички групи. Николас Мадуро не е такъв авторитет, така че колективос от повече или по-малко монолитно движение се превърнаха в банди, изяснявайки връзките помежду си и търсейки покровители в правителството. Те обаче продължават да изпълняват мокри поръчки в интерес на властите.

Като се има предвид, че Мадуро спечели последните президентските избори, колективос ще запазят своето място в обществото, тъй като е очевидно, че оцеляването им напълно зависи от режима на Мадуро. Същото се запазва на власт, включително благодарение на колективос, тъй като се нуждаят от паралелни структури, които не са свързани с армията, за да се поддържа баланс във властта. Случи ли се обаче управляващата партия да падне , лоялността на колективос моментално ще се изпарят и те могат окончателно да се превърнат в неконтролируеми банди.