Остров Кинмън (или още Цюемой, 金門列島) е архипелаг и най-големия остров със същото име, разположен буквално до самия бряг на комунистическата Китайска народна република, но принадлежащ на Тайван. Кинмън изиграва изключително важна роля в последните дни на гражданската война в Китай и спомага за запазването на свободата на поне малка част от китайския народ. Днес той е един аванпост на едва няколко километра от комунистическите земи.
На 1 октомври 1949 г. китайският комунистически лидер Мао Дзъдун обявява създаването на Китайска народна република. Интересен факт, който и до ден-днешен има значение за китайците е, че Народна република България е втората държава в света, признала Китайската народна република, и то на третия ден от нейното обявяване. На 2 октомври 1949 г. китайското правителство се обръща към българското правителство с предложение за установяване на дипломатически отношения. Още на следващия ден, 3 октомври, Министерският съвет приема Постановление за признаване на Китайската народна република и за размяна на дипломатически представители. България никога обаче не признава Република Китай (Тайван), като за нас бившият остров Формоза е част от неделимия Китай със столица Пекин.
Националистите от Куоминтан (или още Гуоминдан, „Националистическа партия на Китай“, 中國國民黨) на генералисимус Чан Кайшъ (изговаряно още Дзян Дзиешъ, 蔣中正) се борят срещу комунистите още от 1920-те години, но след Втората световна война и изключително силната логистична подкрепа на СССР за войските на Мао Дзъдун те започват бързо да губят контрол над страната. Обявената нова държава КНР слага край на гражданската война и така китайците приключват кръвопролитния период на политическа несигурност, започнал още с Китайската революция от 1911 г. Войските на Чан Кайшъ обаче не са се предали и са преместили своето ръководство на остров Формоза, бивша колония, като се окопават там срещу враговете си от континента. И един малък остров ще изиграе ключова роля в тяхното оцеляване до днес.

Кинмън е едва на няколко километра по вода от областния град Сямън, като жителите на двете китайски държави могат преспокойно да видят съседите си. Населението на островите е приблизително 128 000 души, има няколко малки града и електроцентрала в Кинмън. Но неговото основно значение е историческо и военно. И до днес островът е изключително силно укрепено място и военна база с огромно значение. Въпреки че на туристите се разрешава да посещават някои съоръжения, всички те остават активни. Впечатляващи са и местните подземни съоръжения, които са изсечени дълбоко в скалите.




На островите е пълно с всякаква артилерия. По-специално тези 240 мм оръдия са напълно способни да дадат отговор на всяка атака от континента или морето. От време на време на островите се извършват упражнения за защита от морски десант, което винаги е много неприятно за съседите.



Не са забравени и оръжията и информационната война. Точно както по линията на разграничение между Северна и Южна Корея, също една нация разделена по политически причини.

Крайбрежието е прорязано от военни пунктове, а бреговата ивица е покрита със структури, които трябва да предотвратят десант на войски. На някои места крайбрежието е минирано, както и близките горички. На скалите счупените стъкла са вградени в цимент, за да забавят напредването към вътрешността.







През октомври 1949 г., след провъзгласяването на Китайската народна република и фактическата победа на комунистите на континента, на остров Кинмън се провежда решаваща битка между двете китайски сили. Десантът на комунистите е тотално разгромен и Мао Дзедун е принуден да забрави за по-нататъшния поход към Тайван. През следващата 1950 г. започва Корейската война, към която Пекин насочва вниманието си и така националистическата Китайска република запазва контрола си над част от Китай до ден-днешен.
В чест на тази победа на острова са издигнати много паметници.


Въпреки че някои укрепления са премахнати през периода 2007—2009 г., повечето от тях остават в пълна бойна готовност. Нарастващата мощ на комунистическата държава означава, че и нови укрепления продължават да бъдат разполагани на острова.





Снимки: Игор Кабардин
Браво, много хубав текст, респект за националистите на Чан Кайши, много ми хареса поста!
Комунизъм значи неизлечима болест !
[…] допускат да се разбере. Раждаемостта сред китайците в Тайван е 1,1, при сингапурските китайци е 1,1, а при китайците от […]
[…] целия Китай и отстъпват към остров Формоса и околните по-малки острови като Кинмън. На Формоса или както местните го наричат Тайван те […]
[…] на първата криза за Тайванския пролив за островите Кинмън и Матсу. Очакванията на комунистическия вожд никога […]
[…] на първата криза за Тайванския пролив за островите Кинмън и Матсу. Очакванията на комунистическия вожд […]
[…] море и развръщането на военни способности близо до Тайван и Източнокитайско море. Но интегрираната същност на […]
[…] За да е още по-интересно, се случва и още нещо паралелно: Докато Европа се вайка както да прави с Украйна, която прелъсти и изостави, докато председателят на Европейския съвет се жалва, че не можел да спи добре, след като Урсула седяла на канапе, а не кресло, докато ЕК обявява, че сред основните ѝ приоритети е приемането на Истанбулската конвенция, Китай точи острието си, за да опита да реализира „финално решение за тайванския въпрос„. […]