Прусашките гиганти – първият експеримент на военна евгеника

Време за четене: 6 минути

Пруски гренадири от „Потсдамските гиганти“ през 1715 г., цветна литография от Ричард Кньотел, 1891 г. 

Изкуството на войната е древно и човешката история познава множество експерименти и опити за постигане на преимущество над потенциалните врагове. Огромната част от тях са насочени към технологичната страна – създаване на нови оръжия и защити (вечната надпревара между щита и меча) или ползване на нови тактики. Но същността на воденето на война винаги са хората и затова те са и ключовият елемент за всяка войска, независимо от това кога и къде се развива действието.

И ако мнозина от нас са фенове на научно-фантастични текстове, в които съществуват мутанти или свръхчовеци, то нека хвърлим поглед върху първия опит в човешката история да бъдат създадени значително по-добри войници чрез активна селекция по физически принципи. Става дума за Прусия в началото на XVIII век и опитът на един войник-пацифист да създаде най-високите войници в света.

Карта на Бранденбург-Прусия към 1700 г. Източник: euratlas.net
Карта на Бранденбург-Прусия към 1700 г. Източник: euratlas.net

Прусия е една от множеството германски държави, но един ден именно тя ще стане двигателят на обединението на германския народ. В следствие на Втората северна война, германската династия Хоенцолерн придобива пълен суверенитет над графство Прусия през септември 1657 г. Заради съюзничеството си срещу Франция по време на Война за испанското наследство, Прусия получава шанса да стане кралство на 16 ноември 1700 г. и неин пръв крал става Фридрих I, коронован на 18 януари 1701 г.

Територията на бъдещото кралство Прусия е силно пострадала в следствие от 30 годишната война (1618-1648 г.), започнала като религиозно-политически конфликт и опустошила земите на Свещената римска империя. Жертвите на войната са близо 8 милиона – както от насилие, така и от болести, което я прави един от най-кървавите конфликти в световната история изобщо.

В резултат от войната, границите на кралство Прусия са силно накъсани, простиращи се на дължина от 1200 километра от Херцогство Прусия на югоизточния край на Балтийско море през сърцевината на държавата Бранденбург до ексклавите херцогство Клеве, графство Марк и графство Равенсберг в Рейнланд. Важно е да се спомене и че при епидемията от бубонна чума през 1708 г. допълнително наврежда на демографията на страната като води до смъртта на една трета от населението на графство Прусия[1].

Великата северна война е първият голям конфликт, в който Кралство Прусия участва. Започвайки от 1700 г., Великата северна война включва коалиция, водена от Царска Русия срещу доминиращата северна сила в Европа по това време – Шведската империя.

През 1705 г. Фридрих Вилхелм I се опитва да вкара страната във война срещу Швеция, като заявява „Най-добре е Прусия да има собствена войска и да взема сама решенията за себе си[2]. Неговият възглед обаче не е възприет от баща му Фридрих I и съветниците му. Чак през 1713 г., когато Фридрих Вилхелм е коронован за крал, неговите идеи за армията ще бъдат приложени на практика.

От възкачването си на трона през 1713 г. до смъртта си през 1740 г. крал Фридрих Вилхелм I увеличава числеността на пруската армия от 38 000 до 83 000, включително и с приемането на 40 000 наемници. Той става известен като „Кралят-войник“, а военните му проекти, както и изненадващо пацифистичната за времето си политика, значително подпомагат сина му Фридрих II Велики да превърне бедната и незначителна германска държава във Велика сила.

Най-много време, усилия и внимание той обръща на личния си полк от изключително високи за времето си мъже, познати на историята като „Потсдамските гиганти“. Тази странна мания на високия едва 165 см Фридрих не е била просто лична прищявка, но и първият по рода си ранен експеримент по евгеника и опит за създаване на по-добри войници.

Официалното име на полка било Пруски пехотен полк № 6 (Altpreußisches Infanterieregiment No. 6) „Великите гренадири от Потсдам“. Полкът е формиран през 1675 г. и разформирован през 1806 г. след разгрома на Прусия от Наполеон Бонапарт. Почти всички обаче ги наричали „Потсдамските гиганти“ (Potsdamer Riesengarde) или „Високите момчета“ (Lange Kerls). Единственото изискване за участие в полка било ръст от над 6 пруски фута или над 188 см, много над средния ръст тогава и дори днес.

Пруски гренадир от Langer Kerl (Високите момчета), худ. Йохан Кристоф Мърк, 1718 г.
Пруски гренадир от Langer Kerl (Високите момчета), худ. Йохан Кристоф Мърк, 1718 г.

Въпреки че Прусия за кратко се намесила във Великата северна война, Потсдамските гиганти никога не влезли в бой по време на царуването на Фридрих Вилхелм. Някои изследователи твърдят, че имало определено преимущество от създаването на подобен полк с високи мъже по това време.

Тогавашните пушки кремъклийки, с предно зареждане и пълнене, биха били по-лесно използвани от по-високи мъже с по-дълги ръце[3]. Други изследователи смятат, че мнозина от мъжете са били негодни за бой в тогавашните условия заради заболяването гигантизъм, което би им попречило да се справят с останалата част от ежедневните войнишки задължения и особено дългите походи – неизменна част от живота на войниците преди изобретяването на модерния транспорт[4].

Тези специално подбрани мъже получавали специално отношения от краля. Сините им униформи били от висококачествен плат и включвали и гренадирска шапка с височина 45 см., с което те изглеждали още по-високи. Получавали много добри квартири и яли най-добрата храна за времето.

Заплатата на всеки войник зависела от ръста му, като най-високите получавали най-голямо заплащане. Въпреки значителните привилегии, повечето от гигантите били насилствено вкарани в армията и ежедневието им било изпъстрено със задоволяване на понякога странните изисквания на монарха.

Някои от войниците доброволно постъпвали на служба, но мнозина били отвличани, купувани, подарявани и дори специално отглеждани за служба в полка. Фридрих Вилхелм плащал на бащи за техните високи синове и на земевладелци за техните най-високи ратаи. Новородени бебета били белязвани с червен шал, за да бъдат идентифицирани, ако се смятало, че могат да станат необичайно високи.

Чуждестранни владетели пращали като дар на пруския крал своите най-високи войници, за да насърчат приятелските отношения между страните. Императорът на Австрия, руският цар Петър Велики и дори султанът на Османската империя му пращали такива дарове. Няколко войника били подарени от цар Петър I като връщане на жест заради пруското участие в изграждането на известната Кехлибарена стая (Янтарная комната)[5].

Портрет на Фридрих Вилхелм I, худ. Самуел Теодор Герике, 1713 г.
Портрет на Фридрих Вилхелм I, худ. Самуел Теодор Герике, 1713 г.

Ако мъжете не искали доброволно да бъдат част от полка, Фридрих Вилхелм уреждал те да бъдат отвлечени. Един път той се опитал да отвлече един особено висок австрийски дипломат. Един от най-високите му войници, ирландецът Джеймс Къркланд бил висок 217 см. Той приел работа като пехотинец при барон Борк, пруския посланик в Лондон, но всъщност предложението било капан. Къркланд бил пратен до пруски кораб, закотвен в Портсмът, където бил хванат, овързан и със запушена уста. След това бил пратен към Прусия. Случаи като този на Къркланд били често срещани и вкараните насила в полка мъже били значителна част от бройката му.

Друг ирландец в полка бил поетът Томас О’Кайсайд. Известният финландски гигант Даниел Кажанус също бил войник в полка след участието си в полската армия като кавалерист.

Щом обаче хората като Къркланд пристигнели в Прусия, техните неволи продължавали. Фридрих Вилхелм бил обсебен от високите си войници и дори веднъж признал пред френския посланик: „Най-красивото момиче или жена на света са нещо, към което съм безразличен, но високите войници – те са моята слабост“.

Гренадирът Шверид Редиванов от Москва – един от подарените от Петър I гиганти.
Гренадирът Шверид Редиванов от Москва – един от подарените от Петър I гиганти.

Тази мания се проявявала по странни начини и към войниците се отнасяли като към циркови животни. Ако кралят бил тъжен, той събирал 200-300 от своите гиганти на парад. Те били „предшествани от високи маври с тюрбани с цимбали и тромпети и талисмана на гренадирите, огромна мечка“, само за да го развеселят. Ако Фридрих пък се разболеел, те марширували през стаята му. Също така той рисувал техни портрети по спомени.

Фридрих Вилхелм също така правил експерименти, за да си осигури бъдещи попълнения за полка. Войниците можели да вземат за съпруги само високи жени, за да бъдат и децата им годни за служба в специалния полк – ранна форма на евгеника. В резултат от това Потсдам имал голям брой необичайно високи хора в края на XVIII век.

Друга практика за „повишаване на ръста“ било да се разпъват гренадирите на специално построени за целта устройства. Фридрих Вилхелм понякога присъствал на тези сесии и обядвал, докато войниците били разпъвани. Някои от тях умирали в следствие на тази жестока практика и в крайна сметка кралят я прекратил, за да не загуби своите гиганти. Ако някой от войниците му се опитал да избяга от това отношение, наказанието било смърт. Единственото успокоение за този полк било, че те никога не влезли в бой, тъй като били смятани за прекалено ценни и те съответно се занимавали само с парадни дейности.

Потсдамските гиганти били парадни войски, които никога не влезли в бой при управлението на крал Фридрих Вилхелм I.
Потсдамските гиганти били парадни войски, които никога не влезли в бой при управлението на крал Фридрих Вилхелм I.

До смъртта на Фридрих Вилхелм през 1740 г. броят на високите гренадири достигнал 2500 души. Синът му Фридрих Велики сметнал полка за ненужна украса и преместил повечето мъже в активни военни единици. Самият полк вече бил отворен за всякакви войници и продължил да съществува до 1806 г., когато капитулирал пред войските на френския император Наполеон Бонапарт след битките при Йена и Ауерщед.


Библиография

[1] Walker, Mack, The Salzburg transaction: expulsion and redemption in eighteenth-century Germany, (Cornell University Press, 1992), 74.

[2] Feuchtwanger, E. J. Prussia: Myth and Reality: The Role of Prussia in German History. Chicago: Henry Regnery Company, 1970.

[3] Jürgen Kloosterhuis, Legendäre „lange Kerls“. Quellen zur Regimentskultur der Königsgrenadiere Friedrich Wilhelms I., 1713–1740, Berlin 2003, ISBN 3-923579-03-9

[4] Kurt Zeisler, Die Langen Kerls. Das Leib- und Garderegiment Friedrich Wilhelms I., Frankfurt/Main 1993

[5] Rolf Fuhrmann, Die Langen Kerls – Die preussische Riesengarde 1675/1713-1806, Zeughaus Verlag, Berlin 2007

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

One comment

  1. Браво за поста и респект за Прусаците, истински и велики войни!!!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *