Камионите и националната кауза

Георги е млад, силен мъж. Георги винаги е търсил и е намирал как да се справи с живота, дори когато животът е бил труден. Георги скоро ще стане на 30, има ипотека, жена и две деца. Георги има и работа, която може да бъде загубена заради добронамерени люде. Георги е шофьор на камион.

Георги или Гошо, както го наричаха всички, си беше един съвсем млад и обикновен човек. Роден през 80-е или 90-е, в семейство с ниски до средни доходи, Гошо не си падаше много по тъпото училище. Като поотрасна започна да взема колата на тате, за да покара и да вземе по някое гадже от съседния квартал и да я повози. Едва дочака да стане на 17, за да може да започне шофьорските курсове. Вземането на книжката беше празник, на който цялата рода присъстваше и който се равняваше на бала, рождения ден и Нова година в едно.

Минаха години и Гошо трябваше малко по-малко да се изнесе от своите. Пък и тази Марийка наистина му влезе под кожата, започнаха много по-сериозно и често да се виждат. Даже тя му шепнеше понякога в ухото неща как трябвало да порасне, как трябвало да стане мъж, как трябвало да заживеят заедно и да си направят семейство.

Е, природата не чака и Мария един ден му каза неочакваната вест. Гошо щеше да става татко и трябваше бързо да вдигат сватба. А тези пусти сватби са си голям разход. Със заплатата от 500 лева това просто нямаше как да стане. Така нашият човек се зачуди „Абе, аз защо не учих навремето математика! Или поне тоя пусти английски!„.

Цяла вечер нашият човек седи, смята, върти, суче – откъде, какво да направи, за да има пари за семейството си, което щеше да се умножи с нов член до месеци? Ами сватбата? Ами къде щяха да живеят после – апартаментът на родителите му беше все по-тесен и нямаше място за детско легълце. И тогава Гошо реши да постъпи изключително практично. Седна, написа разходите за тричленното си семейство, добави малко отгоре за практични неочаквани разходи и малко за глезотия. Смята, смята, сложи още няколкостотин лева отгоре накрая, в случай, че се роди още едно дете и си набеляза една заплата. Влезе в един сайт за обяви за работа и потърси работа с критерий само заплата.

rabota_1.JPG
Заплатите и позициите са реални и актуални към днешна дата, като са скрити имената на компаниите.

Половината от тези работи нищо не говореха на Гошо, което не беше добър знак. Някакви дълги имена, пък и всичко на английски, а вътре едни програми и неща, които той не беше и чувал. Но пък я, ей това май може да се работи. Че и доста добри пари, даже надминава желаното от него, някои и с много. А и винаги е обичал да кара!

Речено-сторено. След пуснато СВ, за което Марийка му помогна, Гошо получи обаждане след два дни от една от компаниите. Интервюто беше в един от крайните квартали, в нова, офис сграда. Посрещнаха го нормални хора, които му обясниха в какво се състои работата – каране на дълги курсове на стоки от България към други страни от Европейския съюз и возене на стоки обратно. Обясниха, че има и други курсове между други страни из Европата. Казаха му, че той е отговорен за товара и че ако загуби нещо, ще го покрие от заплатата си. Питаха го дали е съгласен да отсъства от страната седмици и понякога месеци наред. На него никак не му харесаха някои от тези условия в началото, но като чу заплатата… „Ще успеем да изплатим кредита два пъти по-бързо! Ще имаме достатъчно пари за малката! А и тази година ще отидем на наистина хубава почивка. Е, няма какво да му мисля много…

Гошо подписа и вече няколко години работи тази наистина тежка и предизвикателна работа. Междувременно му се роди второ дете и на него понякога му се налага да работи извънредно, за да покрива непредвидените разходи. Да, получава по-малко от колегите си от Германия или Франция или Белгия, но пък в България взема депутатска заплата. И осигурява хляба за своето семейство с честен и достоен труд. Гошо е горд и планира да поработи още няколко години, а после да се прибере на спокойствие в родината си, със спестени пари от гурбета.

Гошо, естествено, е плод на моето въображение и събирателен образ. Но пък секторът на сухопътния транспорт съвсем наистина е един от големите отрасли на България, в който работят 87 093 души в края на миналата година по данни на НСИ. Заплатите на работещите в транспорт и логистика през 2018 г. нарастват с 8.9% в публичния сектор и достигат 1273 лв. и с 11.3% в частния – 909 лв, или средно 1034 лв. За сравнение средната заплата за страната през миналата година е 1165 лв. (бруто) в публичния сектор и 1125 лв. в частния, по данни на НСИ. Естествено, една голяма част от заплатите са в сивия сектор, защото никой не обича да дава 40% от изкараното с пот на държавата, а работата на международните шофьори наистина е тежка.

Политически интереси на чужди политици, целящи да въведат протекционизъм и да защитят местния местния бизнес в своята страна са заплашени от ръста на българския и румънския международен превоз. И обличат защитата от по-евтина и по-качествена конкуренция в рамките на Европейския съюз от страна на нашите компании и превозвачи в едни мили приказки за защита на работниците. Реалността е, че ако предложеният и подкрепян от френския президент Еманюел Макрон пакет за мобилност, това ще направи нашите компании по-скъпи и ще запази пазарния дял на западноевропейските им конкуренти.

Накратко предложенията му, които биват обсъждани в Европейския парламент изискват шофьорите на камиони да бъдат връщани в родната си страна на всеки четири седмици за едноседмична почивка, както и да бъдат командировани в хотел при задължителния си почивен ден на седмица. Друга част от предложенията се отнася към самите камиони, които пък трябва да бъдат закарани в страната регистрацията им на всеки три седмици (ангажирайки втори шофьор). Трето от предложенията цели въвеждането на ограничен срок, в който превозвачите биха могли да извършат превоз между две точки на друга страна – членка на ЕС.

Някои в България също подкрепят тези предложения, уж в името на опресираните от лошите работодатели шофьори или пък напълно искрено, което е може би по-зле. Скъпи приятели, осъзнайте, че в условията на свободен пазар всяко отношение между работодател и работник за продължителност и вид на работата и съответната заплата подлежат на свободно договаряне. Ако някой се е съгласил доброволно да изкарва едни много добри за страната ни с тежка и понякога неудобна работа, това е изцяло негов личен избор. моето желание е ние, по подобие на северните ни съседи, да се обединим за тази кауза и да защитим българските превозвачи. Иначе възможностите за високоплатена работа ще намалеят значително и огромен брой българи ще останат по-бедни, от което ще пострадаме всички.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.