Какво вярват българите за гърците? Това е интересен въпрос, който ми е идвал на ума от доста време. Бях в автобуса и разговарях с една възрастна жена за финансовата криза. Когато тя разбра, че съм от Гърция, ми казва: „В Гърция никога няма да стане като тук, вие гърците сте хитри“.
Не знам дали хитростта е черта на един целия народ, обаче фактът е, че поне Хитър Петър е бил българин. Въпреки това, стереотипните представи за другите, независимо дали са различни хора, народи или религии, всъщност, показват една тайнствена на нашата същност.
Юлия Кръстева пише:
В очарованото отказване на чужденеца, наличен е дялът на необичайната странност в смисъла на деперсонализация, която Фройд откри , и възприема нашите инфантилни желания и страхове за другия – другият като смъртта, другият като жената, а и другият като необуздан инстинкт. Чужденецът е в нас. Когато бягаме от, или се борим срещу чужденеца, ние се борим срещу нашето безсъзнателно – тази неподходяща страна на нашата невъзможна същност.[1]
Вчера четох една статия за Найден Геров и „Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски“. Там в речниковата статия „грькъ“ споменават се разни интересни изрази: „Брътви си като обран грък на купне.„, „Грък циганина надлъгва.„, „От българин-грък, от циганин-турчин и от сиромах-хаджия да пази Господ!„, и др.
В обратната страна, т.е гръцката страна, такива изрази не са толкова много и се намират предимно в области, които сега принадлежат в България: „българска глава“ – βουλγάρικο κεφάλι (вироглав, човек, който е грубиян, див и нецивилизован), „Ако имаш българин-приятел, имай с теб и едно парче дърво.„(βούλγαρο αν κάμεις φίλο, βάστα και κομμάτι), „Дадоха на българина яйце, иска и солта.“ (Έδωκαν του Βουργάρου αυγό, θέλει κι άλας).
Разбира се, съперничеството между Гърция и България се отразява и в учебниците. Не знам какво пише в българските учебници за гърците.
За гръцките учебници имаме работата на Димитрис Глинос, откъдето представям един интересен параграф от учебника на 5-ти клас (1914 г.) на началното училище (δημοτικό):
Двама са най-големите врагове на елинизма, българите и турците. Първите са по-ужасни и нечовечни. Всеки се ужасява, когато чете в нашата история жестокостта и злото на тези зверове, които също се осмеляват да се наричат християни. Те са татари, роднини на турците. Прекосили са Дунава и са потърсили гостоприемство у нас. Дали сме на тях земя за да култивират, сигурност, правосъдие и християнската вяра за спасението на душите им. Всички тези неща напразно, те винаги ще остават татари.
През следвоенните години печелившата националната-дясна идеология ще нарече „българи“ левите гърци (димотики – народният гръцки език ще бъде наречена български език. През 1948 г. надзорникът на изпита за приемането в университета е предупредил, че всеки който използва българския език (т.е народния гръцки език димотики) ще получи нула.
И много по-скоро думата „българи“ ще бъде бъде използвано като обида срещу феновете на солунските отбори. Лозунгът ще получи по-широка публичност през 1998 г. чрез речниковата статия на речника на гръцкия език от Бабиниотис, но това е друга история.
Библиография
[1] Julia Kristeva, Strangers to Ourselves, p. 191.
