Новата студена война в Европа

Време за четене: 3 минути

На 15 април 2019 г. катедралата в Нотр Дам потъна в пламъци. Наименувана ,,Света Богородица’’ и наричана още ,,Парижката Света Богородица’’, тя е строена близо двеста години с неуморния труд на вярващите. Макар и католическа църква, тя си остава символ на християнството и е нормално всички християни – католици, протестанти и ние, православните, да виждаме тъга в загубата на тази част от нашата християнска история.

Естествено по новините го обявиха за „случаен палеж“. Не е ли странно, че това се случва точно в първия ден от Страстната седмица или пък в деня, когато френският президент Еманюел Макрон преговаря с жълтите жилетки? Не. По мое мнение това съвсем не е случаен палеж, а хората, които го отричат, все още се надяват на нещо добро в тези хора от третия свят, за които книгата, наречена Коран, е върховен закон. Християнските храмове на католическа Франция са обект на атаки, ето някои от атаките, за които едва ли знаете.

През тази година множество църкви във Франция биват нападнати, подпалвани или вандализирани. Една от тях е католическата църква „Свети Никола“ или „Свети Никола Чудотворец“. В нея, статуята на Богородица е разбита, а кръстът на олтара – захвърлен на земята. Не е само тя. Историческата църква „Сен Сюлпис“ потъна в огъня на Хадес през март. През февруари в катедралата „Св. Алена“ кръстовете, както и статуите на светци, бяха разбити. Това са малко от примерите, на загубите на Франция. Ей така, из цяла Франция случайно горят или биват разбивани църкви. За щастие, някои пожарникари и вярващи успяха да спасят някои ценни мощи и реликв от пожара.

Това е една студена, необявена, но все по-активна война срещу християнска Европа, от по оруелски наричаната Религия на мира. Исторически ислямът бива налаган с „огън и меч“, както е бил налаган от самото му съществуване. Сега приемаме бежанци, под претекст, че не можем да спрем преселението им. Ако вярвате на това, определено не сте чели история през живота си. Всъщност, ако не можем да ги спрем, защо строим граници? Защо въоръжаваме граничните полицаи? Организациите, които ги защитават, а потъпкват собствения си народ, като БХК, според мен станаха твърде много. Нека си припомним някои от най-значимите битки срещу „Християнска Европа“ в световната история.

Да започнем с първата „Битка за Европа“. Тя е най-значимата и е един от най-великите моменти, както в световната, така и в българската история. През 717 г., Константинопол, център на християнството в източния свят, бива обсаден от могъщия арабски халифат. Тогава не кой друг, а кан Тервел се отзовава на помощ. Тервел изненадващо ги обкръжава, избивайки отрядите извън лагера. Той успява дори да спре доставките им на храна, вероятно карайки ги да ядат конете си. В „Хроника“ на Михаил Сирийски се споменава, че арабите се боели повече от българите, отколкото от ромеите. При първата атака на българите в гръб, Маслама едва се спасява. С идването на пролетта арабите правят последен опит за настъпление, но претърпяват тежки загуби и напускат балканския полуостров. Някои историци твърдят, че арабите са били 200 000, а българите едва 15 000 – 20 000. Виждате това числено превъзходство, а същевременно ние извоюваме победа. По-късно Тервел бива канонизиран като Тривелий Теоктист – Свети благоверен Цар Български Тервел.

През 732 г. се води и битката на френския държавник Карл Мартел – битката при Поатие. Защитната война срещу Омаядския халифат завършва с решителната франкска победа. Вероятно настоящата Франция го кара да се обръща в гроба. Владетелите, благородниците и пълководците, които са загубили живота си при защитата на Европа от исляма са твърде много, за да бъдат изброени в една статия, като един от тях е дори полският крал Владислав III Варненчик, загинал в битката край Варна през 1444 г. Според легендата, последните му думи са: „Сега вече ни остава само едно – да умрем с прослава, с Христовото име в уста!„.

Европейската цивилизация през цялата си история се бори, за да опази християнска Европа от исляма. Какво правим ние днес?

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.