Пиърс О’Махони е един от най-големите приятели на българския народ, живяли някога. Това може да се каже за малцина, особено за хора от чужди народи, които не са имали какъвто и да е материален интерес или изгода, за да бъдат на наша страна.
Той е роден на 9 юни 1850 г. в Дъблин, но произхожда от стар ирладски благороднически род от графство Кери. Завършва училището „Ръгби“, графство Уоруик, колежа „Магдалена“ в Оксфорд и се дипломира в „Кралския земеделски колеж“ в Сиренсестър.
Като британски депутат и ирландски националист защитава идеята за независимост на Ирландия в цели 17 поредни мандата.
Вероятно именно несгодите и страданията на неговия собствен народ, прекарал по това време седем века под чужда власт, го правят толкова съпричастен с нашия народ и нашите несгоди. Заедно с англичанина Уилям Гладстон защитава българската кауза в британския парламент след потушаването на Априлското въстание в Османската империя.
Пристига в България през 1903 година, за да основе сиропиталището „Свети Патрик“ в София за деца-сираци от Македония и Одринска Тракия, жертва на турските изстъпления по време и след Илинденско-Преображенското въстание.
Всички деца са осиновени от Пиърс О’Махони, приемат неговата фамилия и получават солидно образование с неговата помощ. Сред възпитаниците му са: граматиковците Никола Иванов, юрист и подофицер, Атанас Димов, мичман ІІ-ри ранг на миноносеца „Храбри“ и Тодор Петков, български художник, Атанас Попфилипов от Бачево, лекар, и други.
Преди началото на Първата световна война активно работи България да не се присъедини към съюза на Централните сили. През януари 1915 г. е награден лично от цар Фердинанд I с орден „За гражданска заслуга“. По време на пребиваването си в България приема православието, но не спира да е член на Ирландската църква, докато през 1927 г. е принуден да избира между двете и в крайна сметка приема католицизма през 1929 г.
Умира на 31 октомври 1930 г. в Дъблин, но паметта за неговата добродетел е жива и до днес както сред стотиците наследници на спасените от него деца, така и в колективната ни памет като народ.
Днес наследниците на неговите храненичета са многобройни, пръснати из цяла България. На негово име са кръстени няколко улици и площади, включително и в столицата.
