Личен бюджет: Правилото 50/20/30

Време за четене: 3 минути

Снимка: Julius Drost, Unsplash

Американският сенатор от Демократическата партия Елизабет Уорън популяризира правилото за личен бюджет 50/20/30 чрез своята книга със заглавие “All Your Worth: The Ultimate Lifetime Money Plan”. И макар правилото да е измислено от американец и в американски условия, то е универсално и напълно адекватно за прилагане и в България.

Правилото е съвсем просто – човек разделя дохода, който е получил след удръжката на дължимите данъци на три условни части, като харчи 50% за нужди, 30% за желания и спестява останалите 20%.

Нужди

Нуждите са онези сметки, които са абсолютно задължителни за плащане и са неща, безусловно необходими за оцеляването през месеца. Тук се включват плащанията за наем или ипотека, разходите за личен автомобил или транспорт, домакински покупки, здравеопазване и комунални плащания. Категорията „Нужди“ не включва неща, които са допълнителни – например платени телевизионни канали, посещения в луксозни заведения и молове и вечери навън.

Желания

Желанията са всички онези неща, за които човек харчи своите пари и не са в категорията на основните нужди. Това включва вечери навън, ходене на кино, билети за спортни и музикални събития, почивки, най-новите джаджи и дори по-бърз интернет на най-скъпият възможен план. В тази категория могат да бъдат включени също и потребителски стоки на различни цени – например по-скъпо месо, когато може да бъде намерен по-евтин еквивалент, закупуване на по-скъп и луксозен личен автомобил, когато може да бъде използван по-евтин и икономичен такъв, или дори колебанието което правим когато трябва да избираме между кабелна телевизия с много канали и употребата на телевизор със стайна антена.

Мисълта да нямаме всички възможни удобства първоначално може да е смущаваща и даже накърняваща егото, но трябва и да си дадем сметка, че има твърде много неща от които нямаме пряка нужда и дори не използваме на практика – например голяма част от младите хора, които се информират и забавляват посредством интернет и дори не включват телевизора си вкъщи или гледат телевизия онлайн. Най-общо казано, желанията са всички онези малки глезотийки, за които харчим пари с цел да направим живота си по-забавен и интересен.

Спестявания

Прехвърлете 20% от месечният си доход към спестявания (например спестовна или депозитна сметка в някоя банка, но предвид лихвените проценти в страната ни и старомоден буркан върши работа) или пък ги инвестирайте в нещо – курс за повишаване на квалификацията или преквалификация, акции и деривати или други активи. Тази категория включва и спестяване на пари за спешни случаи и непредвидени разходи, допълнително пенсионно осигуряване, дори инвестиции на борсата за имащите необходимия опит.

Дори просто да не теглите тази сума от банковата си сметка и се постараете да потиснете първоначалният си импулс да похарчите оставащите „в повече“ пари до заплата, след няколко месеца с приятна изненада ще установите, че можете да си позволите онази екскурзия, за която все не достигат пари или да направите малък ремонт в дома си, от които имате нужда. Спестяванията могат да бъдат използвани и за погасяване на висящи задължения и спомагане за по-бързото изплащане на ипотека или заем, ако имате такива.

Дори да говорим за хора с по-ниски доходи, които по правило се оплакват, че парите им не стигат, то оптимизацията на бюджета е нещо, което е наложително особено за такива случаи.

Спестяването при малка заплата води до натрупването на малки и не особено значими на пръв поглед суми, но те могат да бъдат използвани като лек срещу изпадането в спиралата на дългова криза и запори от ЧСИ, което е съвсем нерядко случващ се сценарий в наше време. Това е и начин да поемем живота си в собствени ръце, което никак не е невъзможно. А общество от хора, управляващи ефективно своите лични бюджети, създава и нужния натиск върху държавата да балансира общия бюджет.

Превод с адаптация и допълнение от Investopedia

Сподели
Тома Петров
Тома Петров

Тома Петров Ушев е публицист с интереси в областта на философията, икономиката и геополитическият анализ. Член на редакционната колегия на дясната платформа “Консерваторъ”. Магистър по икономика от УНСС.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *