Крачето на дете, нападнато преди седмица от домашно куче в София.
Хората много обичат кучета и това е нормално – нашият вид буквално създава техния, моделирайки от звяра полезно животно, което да ни помага в ловуването и пазенето на домовете. С годините обаче кучетата стават все повече като породи, специализирайки се в различни роли, включително и в чисто декоративни такива. А урбанизацията, която събра толкова много хора и кучета на едно място доведе до проблеми на близостта, които изглеждат на пръв поглед нерешими, а всъщност са даже доста лесни при съобразяване и лична отговорност.
Цял живот съм отраснал в среда с кучета, като моето е на 18 години. За това време съм срещал буквално хиляди кучкари и техните питомци – както по улиците в центъра на София, по паркове, така и в провинцията. Срещал съм хора, които изпадат в ступор при вида на малко бяло пухкаво кученце, защото имат травма от детство, срещал съм и хора, които си играят дори с непознати кучета с големи габарити. Хората сме различни и страхът на един е забавление за друг. Но когато живеем заедно много хора на малко място и има немалко случаи на нападения на кучета над хора и дори смъртни случаи заради престъпно безхаберие на стопаните, значи имаме проблем, който трябва да бъде адресиран административно. Или, както се казва „Културните хора тук не пушат. На простаците им е забранено!“
Депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова внесе предложение за промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които предвиждат глоба от 300 лева за гражданите, извеждащи своите кучета с тегло над 5 килограма без повод и намордник, а за, цитирам, „агресивните“ кучета (или кучетата от буквално две бойни породи, които извършват повечето нападения, за които научаваме), глобата ще е 1000 лева. Допълнителни 500 лева глоба ще има за разхождане на кучета на детски площадки и на забранени места. Депутатът от НФСБ Валери Симеонов пък изказа още по-крайно мнение, че всички кучета ще трябва да бъдат с намордници на публични места, което предизвика и вълна от коментари.
И тук идва елементарният въпрос, който ние трябва да си зададем: кое ни е по-важно – спокойствието на хората, избрали да гледат бойни породи кучета в града или спокойствието на всички останали граждани? Предложените промени са напълно адекватни, защото адресират проблем – вчера кучета нападат майка в Дупница, преди седмица пет домашни кучета убиха човек в София и така нататък – случаите са абсурдно много. Всяка година стотици хора в нашата страна стават жертви на тези престъпления – защото това са престъпления, но виновните не са животните, които действат така заради инстинктите си. Кучетата усещат страха в човек и го приемат за сигнал, че той им мисли лошото, затова биват агресивни. И ако това не е проблем за един здрав човек в повечето случаи, то за деца, възрастни, болни хора, както и за тези с уплах от животни подобна наглед проста ситуация може да ескалира много бързо до бягство – което животното вече не приема като игра, а като повод да използва зъбите си.
Виновни за тези случаи са стопаните, които не са възпитали и тренирали добре кучетата си. Виновни са, че ги водят без повод по улиците. Виновни са, че ги пускат в парковете, където играят малки деца. Виновни са и, че не масово не си чистят фекалиите, но това е друга тема. Оправданията, че няма къде да ги водят не са адекватни – от години вече има и всяка година биват открити нови и нови градинки, оградени специално за кучета. На повечето места те дори са разделени за малки и големи кучета, за да създадат допълнително удобство на кучкарите и да предпазят питомците им от по-агресивните им събратя.
Ние като общество трябва ясно да си дадем сметка, че човешкият живот е безкрайно по-ценен от живота на което и да е животно. И ако кучкарите отказват да се съобразяват с това, то те трябва да подлежат на санкция. Най-добре би било да се усетят сами, но знаем, че това не помага винаги.
