Местните избори 2019 – голямата битка за кокала

Снимка: Alexandr Bormotin, Unsplash

Битката, казват, е безмилостно жестока. Може би сте забелязали, по-вероятно е обаче да не сте, че последните няколко месеца си дадох отпуск от политическите коментари. Причините за това са разнообразни, но най-вече мога да ви препоръчам докато е още топло да пообиколите малко България. Родината ни действително е страшно красива, а и интересна – има какво да се види. А и не е никак скъпо. Тези емоции са далеч по-ценни от непрестанното дуднене и повтаряне на едни и същи, до болка познати полуистини.

Но – битката, да повторим, е безмилостно жестока. И нека конкретизирам: става въпрос за битката за кокала.

С края наближаването на края на август се разгорещиха лека полека отново и дебатите, а целта е повече от ясна – кметският стол. Най-вече кметският стол в столичният град София. Отдавна се знае – който вземе София следва да вземе и Министерски съвет. Така че тези предстоящи избори идват като генерална репетиция, а и като поредният стрест-тест за правителството на Борисов. Тест, който е силно вероятно да покаже, че софиянци вече не желаят кака Данче за кмет, логично след гигантският пиар провал с Графа и някои други дреболии.

Но нека ви успокоя предварително – няма никакво място за радостни възгласи. Ситуацията към момента е, че от една страна имаме избор между това да не се прави нищо и да се краде, това да се прави нещо отгоре-отгоре и да се краде, това да не се прави нищо, да се краде и да се кряка дежурно срещу ПСА и новото, което ни обещават – да се прави нещо, но не онова, което трябва (а нещо вероятно от неясния джендър) и пак да се краде. С оптимизма – толкова.

Но да се върнем в реалността. Който и да си изберете, промените, които при всяко положение НЯМА да видите са следните:

1) Никак няма да се спре с насилствените опити, подкрепяни официално на държавно ниво, така и от Столична община, да се оформя културата ни по някакъв неясен образец с марксистка чернова, известни като София Прайд.

2) За сметка на това мероприятия като Луковмарш или пък Поход за семейството все така ще продължават да ни помагат да се преброим колко сме хората с що-годе традиционалистко мислене. Колкото – толкова. Но пък се броим не само ние, броят ни и други личности и организации. Тоталитаризмите от XX век показаха ползата от номенклатурите и в технологичният XXI век, в който сплавта между корпорация и дълбока държава, известна като Гугъл знае всичко и това името ви да бъде някъде става все по-опасно. В комунистическо-капиталистически Китай например вече живеят в ада и държавата следи и оценя всяко едно действие на своите граждани (или по-вярно: роби), но за това няма и да чуете и думичка в общественият дебат (или нежали по медиите) у нас преди да се опитат да закачат хомота и на нашия врат.

3) Вероятно ще видим нови и оригинални паметници по Графа, макарче аз лично все още си искам този на вледенения Хан Соло.

4) Протестърите ще протестират, от сега ви казвам – срещу Русия и против Путин. Както искайте си го представяйте, все ще е вярно. Важното е да е живо и здраво международното положение.

5) Проблемът с намирането на ясли и детски градини в столицата ще се задълбочи. Същевременно в провинцията ще живеят все по-малко и по-малко хора, особено млади. Държавата ще си подсвирка, ще се режат лентички и ще се правим, че всичко е наред, понеже ходим на море в Гърция. А и имаме възможността да мразим Путин открито. Но за грешките на левият либерализъм – нито дума, моля ви.

6) Гарантирам, че няма да ядем скоро евтино свинко. Добрата новина е, че ордите горки бежанци яко дим ни подминаха скоропостижно в посока Германия и причината за липсващото домусче ще е чумата, а не религиозна рестрикция.

7) Зимата отново ще си говорим за лошия въздух. За ромите, които горят гуми ще се сетят само расистите. Ама и те горките какво да правят, алтернативата е да умрат от студ. НПО-тата взеха парите и казаха „Чакай малко“, както се пее във вечния хит на Володя Стоянов.

8) Всичко ще си продължава все така до окончателния фалит – икономически, защото идейния го минахме отдавна.

Просто казано – всичко, за което истински ви пука или ви интересува няма да се промени.

Хегеловият Zeitgeist май май се е предразположил към една конкретна дама в червена рокля, чието избиране обаче рискува да се отвори пътя към някои позабравени „старостилни“ за левия либерализъм партии.

Изберете си, онзи кандидат, който ще успокои съвестта ви. Поне ако виждате такъв. Или ако имате такава. В либералната демокрация всичко е въпрос на вкус, казало кучето и… Аз лично – подобно на Рентън от Трейнспотинг – избирам да не избирам.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.