Радиация и токсична мъжественост

Снимка: Atom Central/YouTube

След АЕЦ „Фукушима“, сериала „Чернобил“ и скорошния ядрен инцидент в Русия радиацията отново стана тема за разговор. По този повод бих искал да припомня един случай от първопроходците в тестването на това какво, аджеба е радиация, колко е вредна и за какво се ползва. Това е историята на петима мъже, съгласили се да стоят право под взривена атомна бомба – в името на Науката, Родината и просто защото могат. Не са били луди, не са били наказани и всички без един са били доброволци в този експеримент.

На 19 юли 1957 г. петима офицери от военновъздушните войски на САЩ и един фотограф стоят заедно на около 105 км. северозападно в пустинята Невада от големия още тогава градски център и туристическа атракция Лас Вегас. Те поставят шеговита табелка „Кота нула. Население: 5“, написана на ръка и забита в земята до тях.

Точно над тях два изтребителя F-89 преминават с гръм и биват хванати от камерата. Единият от тях изстрелва ракета с ядрена бойна глава.

Мъжете спокойно чакат. Започва обратното броене, а на 5,6 км над тях ракетата бива детонирана и избухва. Тези мъже напълно нарочно са застанали точно под експлоадираща атомна бомба със сила 2 килотона. За сравнение, първата бомба, ползвана във война в човешката история – тази на САЩ срещу Япония, „Малчугана“ поразява Хирошима и е 15 килотона, водейки до между 90,000 и 146,000 жертви през първите 4 месеца.  „Дебелакът“, другата ползвана във война атомна бомба е била със сила 21 килотона и води до между 39,000 и 80,000 жертви в Нагазаки.

Едва 12 години след тези две събития, променили войната и геополитиката завинаги и то изключително показателно, тези мъже са учудващо спокойни предвид ситуацията. Един от тях, точно в най-важния момент дори поглежда нагоре, но поне носи очила.

Кои са тези алфа мъжкари? И защо коментаторът толкова радостно вика „Стана! Хълмовете вибрират! Великолепно е! Точно над главите ни! Аааа!“?

Записът е от държавните архиви на САЩ и е направен от военновъздушните сили, по искане на полк. Артър Б. „Барни“ Олдфийлд, офицер по обществената информация на Командването на континенталната противовъздушна отбрана в Колорадо Спрингс, САЩ. Целта на записа е да демонстрира относителната безопасност при слаба размяна на ядрени удари в атмосферата. Двама полковници, двама майори и пети офицер се съгласяват да застанат точно под удара. Само операторът Джордж Йошитаке не е доброволец.

След като тайните на проекта „Манхатън“ са откраднати от СССР и двете световни суперсили са започнали пълномащабна ядрена напревара, в американското общество и армия расте притесненията от евентуално радиоактивно замърсяване. Военновъздушните сили са искали да успокоят общественото мнение, че е допустимо да се ползват атомни оръжия като противодействие на подобни оръжия, разработвани в СССР. Не успяват в тази си цел.

Гледайки краткия филм, има много неща, за които да се чудим и от които да се безпокоим. Бомбата избухва първоначално в пълна тишина (не като по филмите) с ярка бяла светлина. Войниците се свиват от нея. Следва пауза и след нея гръм – „Ето я! Земната вълна!“ – след което небето почернява и въздухът става на огън.

Физиката обяснява паузата – светлината се движи по-бързо от звука. В повечето филми, които сме гледали, включително и от официални записи от ядрени взривове, звукът е преместен, за да съвпадне по време със светлината.

Дълъг, оглушителен рев

Всъщност, на живо това не би звучало така. Научния историк Алек Уелърщайн (Alex Wellerstein) e открил нередактиран и леко плашещ запис – който е публикувал в блога Restricted Data; The Nuclear Secrecy Blog.

Той твърди, че го е получил от руски кореспондент, търсещ в американските федерални архиви, които са отворени за публично ползване. Руснакът е открил запис на американски атомен тест от 1953 г., на който се вижда голям взрив на бяла светлина, която облива цялото небе, последван от дебели облаци пепел или прах, вдигащи се във въздуха. Вижда се и огнена топка, като цялото това нещо е в пълна тишина. Цели 30 секунди минават, и тогава, по думите на Уелърщайн:

Сложете си слушалки и го изслушайте цялото нещо до края – това е много по-интимно от всеки други запис на тест, който съм гледал. Имате много по-добра идея за това как наистина са били тези неща, на място, като наблюдател, от стандартния монтаж на взривове. Шепоти в очакване, бавното отброяване по мегафона, реакцията при светлината от бомбата и накрая – резкия взрив, последван от дълъг, оглушителен рев. Това е звукът на бомбата.

Това е звук, който никога не искате да чуете в живота си. Предупреждаваме, че първите две минути от видеото са относително скучни, тъй като нищо не става. Следва отброяването и от 2:24 нататък следва важната част. На 2:54 се чува взрива.

Какво е станало с мъжете от видеото?

След публикуването на това видео от NPR, мнозина се питат какво е станало с мъжете. Журналистите Робърт Крулрич и Алекс Велърщайн се разравят в архивите за тяхната съдба. Те отриват следния списък с имена на участниците в експеримента:

  • Полк. Сидни Брус (Col. Sidney Bruce)
  • Подп. Франк П. Бол (Lt. Col. Frank P. Ball)
  • Майор Норман „Боди“ Бодингър (Maj. Norman „Bodie“ Bodinger)
  • Майор Джон Хюс (Maj. John Hughes)
  • Дон Лутръл (Don Lutrel)
  • Джордж Йошитаке (George Yoshitake) – оператора, който по очевидни причини не се вижда

Бързо търсене в онлайн търсачките изкарва интервю от 2010 г. за The New York Times, в което той говори за себе си и другите оператори, заснемали взривове на атомни бомби. „Мнозина от тях умряха от рак“, споделя той пред репортера Бил Броад. „Със сигурност това е свързано с тестовете“. Към датата на интервюто Йошитаки е бил на 82 години.

При останалите ситуацията е малко по-сложна. Ползвайки търсачката в  специализирания сайт за починали ветерани – Department of Veteran’s Affairs Gravesite Locator – журналистите намират имена, за които допускат, че са на мъжете от видеото:

  • Col. Sidney C. Bruce – починал през 2005 г. (на 86 години)
  • Lt. Col. Frank P. Ball – починал през 2003 г. (на 83 години)
  • Maj. John Hughes – често срещано име, но допускат, че става дума за Maj. John W. Hughes II (роден 1919 г., също като споменатия горе) – починал през 1990 г. (на 71 години)
  • Maj. Norman Bodinger — неясно (не е включен в базата данни), така че е възможно към 2010 г. да е бил жив.
  • Don Lutrel – възможно е това да е грешно изписване на „Luttrell.“ Има Donald D. Luttrell в базата данни, роден 1924 г. и починал 1987 г. (на 63 години).

С други думи, и петимата мъже са доживели до старост. Изводите оставяме на читателя.

 

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.