Изборна хипокризия по балкански и глава 8:7

Време за четене: 2 минути

Снимка: Hanna Postova, Unsplash

Нека онзи от вас, който е безгрешен, пръв хвърли камък по нея.

На избори като на намаление в Лидъл – леко апатичното и лениво българско общество се пробужда от социалната си дрямка, вади кухненския нож от скърцащия шкаф, изкарва наяве нравствеността си, поизтупва я от прахта и излиза да воюва.

Свидетели сме на безскрупулна битка за власт, която прекрачва граници, руши стени и е повече от безпардонна. Ситуацията демонстрира инфантилността на българския социум, ако изобщо можем да го наречем така. Той хем се възмущава от нечии снимки, хем се старае всячески да девалвира стойността на семейството днес, отказвайки масово да създаде такова. Да, българската публика е незряла, защото не съумява да очертае разликата между професионален и личен живот. Тя смело издава присъди за нечие чуждо поведение, като нейното собствено е имунизирано от страничен коментар.

Дали осъждам едни конкретни действия? Да, осъждам ги. Но тези постъпки касаят нечий личен избор. Избор, който по никакъв начин не нарушава спокойствието и живота на когото и да е. Избор, който не говори за теб като професионалист, особено що се отнася за изборите на човека до теб, върху които ти няма как да имаш влияние. Осъждам и факта, че в една конкретна партия членуват немалко на брой комуникационни специалисти и никой от тях не обели дума. „Когато станат трима, немците са вече армия, французите – нация. Трима българи най-много да направят четири партии.“, е казал проф. Марко Семов. Толкова за работата в екип по български.

Избирателната свобода е нещо изключително пагубно и то започва от културата. Лайтмотив от типа „Аз съм свободен да правя каквото си искам, но не дай си боже някой друг да тръгне да прави каквото си иска.“, води до безотговорност, която от своя страна води до бездействие. Жалко е, че живеем в епоха, в която съзнателно позволяваме няколко мултимедийни материала да съсипват животи. Дигиталното може много лесно да бъде фалшифицирано, разрушеното лично пространство, щастие и любов не могат да бъдат съградени отново за един ден.

А кое е обратното на избирателната свобода?

Всеки е може да прави каквото си иска в свободното си време, стига да не пречи някому другиго. Интимните избори не рефлектират върху нечии професионални качества. А изборът как си прекарал петък вечер преди години, когато си бил студент, няма нищо общо със знанията и уменията на половинката ти.

Също така всяка медиа е свободна да избере методите си. Но когато тези методи се изтъркат, няма да е лошо да бъде помислено за други. Говоря за едно разследване срещу кмета на Червен Бряг и един журналист, обявен за национално издирване.

 

 

 

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.