Убийството на Таню Николов-Войводата

Време за четене: 3 минути

 

Мразовитата утрин на 19.01.1947 г. с нищо не предвещава трагедията, която ще разтърси Асеновград. В преспите няколко каруци са направили пъртина до мелницата на Таню Николов. Подранилите селяни са подготвили чувалите и потропват с вкочанели нозе, дръпвайки нервно цигарите. От пристройката излиза Войводата и преди да влезе в мелницата, сърдечно ги поздравява: „Как е, взехте ли си говедата“?

В околните села Ягодово, Болярци и Катуница селяните са се разбунтували и си прибират обратно добитъка от кооперативните обори. След минути, разярен Таню излиза като хала и от пристройката грабва пушката. С точен изстрел покосява излезлия подир него управител Михаил К. Изстрелите в мелницата се смесват с предсмъртни писъци… Днес някои определят драмата като нелеп, криминален инцидент. Напротив! Един достоен човек, в зенита на живота си, отдаден за родина и чест, излиза на въоръжен протест срещу власт, дошла с кръв и насилие. Другият застрелян, държавният контрольор Златко Х., предизвиква гнева на стария комита, като заявява, че мелницата му ще бъде национализирана. Всъщност тя отдавна е в ръцете на комунистите, които за да го обезкуражат и за да ограничат благотворителната му дейност, с месеци не му плащат и лев от наема. Във фаталната сутрин, третият и четвъртият от убитите мелничари, за „добро утро” издърпват злобно брадата му и го наричат „фашистки“ (от уважение спестявам останалото).

tanio_voivoda_02
Таню Войвода навсякъде е обграждан с любовта на хората.

Тридесет години след трагедията, Кръстю С. от Горно Воден, оцелял скрит в сандък за брашно, ми сподели: „Ежеседмично бяхме инструктирани да следим и тормозим Таню“. Многократно обиждан за миналото си, срещал смъртта в много битки, Таню Николов не издържа последните унижения. „До тук, бяха!“ – изрича пред вцепенените селяни, облича старите си войводски дрехи и се предава в милицията: „Утрепах няколко гарги, идете да си ги приберете, а аз се предавам тук при вас.“

tanio_voivoda_05
Двама легендарни Войводи и приятели – Таню Николов и Апостол Петков.

Вечерта научихме, дядо Тане, който винаги ме слагаше в скута си и ме черпеше с лимонада и шоколад, вече не е жив. В следващите седмици съратници на Войводата са привиквани за „справки“ в милицията. У нас в Горно Воден дойде капитан Божин С. с други двама, които останаха отвън. Поиска дядо Никола да предаде пушката си, двуцевка, 16-и калибър с инкрустиран със сребро приклад (чия ли колекция краси днес?). Пушката беше целият му живота от Аларе, Македония, гърмяла и дивеч, и брадати андарти. Божин С. му прошепна на горноводенския диалект: „Ним са противи, виде ка го утепаа Таню“. А дали отвън не са били физическите му убийци? Какво се случва в ареста до 17.00 часа, когато съдебният лекар Сотир К. установява смъртта? Войводата на ВМОРО/ВТРО, от когото турци и арнаути, андарти и шайкачи са треперели, се предава, за да се самообеси?!

tanio_voivoda_03
Сред народа.

С д-р Светозар Тошев (внук на Пере Тошев) коментирахме причина за смъртта, отбелязана в смъртния акт „обесване (вероятно от самообесване)“, като удушване и инсценировка. С известният краевед и фолклорист Христофор Тзавела започнахме анкета с идея да се изготви документален филм за героя от „малката Шипка“. Посъветваха ни, да искаме разрешение от могъщия първия секретар на БКП в Асеновград Ангел Щ. Контекстът в разговора за този „терорист“ ме насочи, че смъртта на националния ни герой, моя дядо Тане, е по заповед на БКП в София.

tanio_voivoda_04
Таню Николов и тракийки в Пловдив.

Таню Николов е готвел възвание против връщането на костите на Гоце Делчев в Скопие и започналата македонизация в Пиринско. Въпреки напредналата му възраст, комунистическата власт се притеснява от всенародната любов на която се радва Войводата. И го убива! Тялото му е заровено в неизвестен и до днес гроб. Бедни, бедни дядо Тане, защо не умря на Ножот… Документален филм на Тзавела не беше позволен! Мелницата, национализирана от комунистите, надживя убийците на дядо Тане. Загубил невръстна дъщеря, последният завет на Войводата, да бъде детско сиропиталище е изпълнено! Днес „Домът за деца и юноши“ в Асеновград носи името му „Таню Войвода“ и пази спомена за него.

Вечна му памет!

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.