Мразовитата утрин на 19 януари 1947 г. с нищо не предвещава трагедията, която ще разтърси Асеновград. В преспите няколко каруци са направили пъртина до мелницата на Тане Николов. Подранилите селяни са подготвили чувалите и потропват с вкочанели нозе, дръпвайки нервно цигарите. От пристройката излиза Войводата и преди да влезе в мелницата, сърдечно ги поздравява: „Как е, взехте ли си говедата“?
В околните села Ягодово, Болярци и Катуница селяните са се разбунтували и си прибират обратно добитъка от кооперативните обори. След минути, разярен Тане излиза като хала и от пристройката грабва пушката. С точен изстрел покосява излезлия подир него управител Михаил К. Изстрелите в мелницата се смесват с предсмъртни писъци… Днес някои определят драмата като нелеп, криминален инцидент. Напротив! Един достоен човек, в зенита на живота си, отдаден за родина и чест, излиза на въоръжен протест срещу власт, дошла с кръв и насилие. Другият застрелян, държавният контрольор Златко Х., предизвиква гнева на стария комита, като заявява, че мелницата му ще бъде национализирана. Всъщност тя отдавна е в ръцете на комунистите, които за да го обезкуражат и за да ограничат благотворителната му дейност, с месеци не му плащат и лев от наема. Във фаталната сутрин, третият и четвъртият от убитите мелничари, за „добро утро” издърпват злобно брадата му и го наричат „фашистки“ (от уважение спестявам останалото).
Тридесет години след трагедията, Кръстю С. от Горно Воден, оцелял скрит в сандък за брашно, ми сподели: „Ежеседмично бяхме инструктирани да следим и тормозим Таню“. Многократно обиждан за миналото си, срещал смъртта в много битки, Тане Николов не издържа последните унижения. „До тук, бяха!“ – изрича пред вцепенените селяни, облича старите си войводски дрехи и се предава в милицията: „Утрепах няколко гарги, идете да си ги приберете, а аз се предавам тук при вас.“
Вечерта научихме, дядо Тане, който винаги ме слагаше в скута си и ме черпеше с лимонада и шоколад, вече не е жив. В следващите седмици съратници на Войводата са привиквани за „справки“ в милицията. У нас в Горно Воден дойде капитан Божин С. с други двама, които останаха отвън. Поиска дядо Никола да предаде пушката си, двуцевка, 16-и калибър с инкрустиран със сребро приклад (чия ли колекция краси днес?). Пушката беше целият му живота от Аларе, Македония, гърмяла и дивеч, и брадати андарти. Божин С. му прошепна на горноводенския диалект: „Ним са противи, виде ка го утепаа Таню“. А дали отвън не са били физическите му убийци? Какво се случва в ареста до 17.00 часа, когато съдебният лекар Сотир К. установява смъртта? Войводата на ВМОРО/ВТРО, от когото турци и арнаути, андарти и шайкачи са треперели, се предава, за да се самообеси?!
С д-р Светозар Тошев (внук на Пере Тошев) коментирахме причина за смъртта, отбелязана в смъртния акт „обесване (вероятно от самообесване)“, като удушване и инсценировка. С известният краевед и фолклорист Христофор Тзавела започнахме анкета с идея да се изготви документален филм за героя от „малката Шипка“. Посъветваха ни, да искаме разрешение от могъщия първия секретар на БКП в Асеновград Ангел Щ. Контекстът в разговора за този „терорист“ ме насочи, че смъртта на националния ни герой, моя дядо Тане, е по заповед на БКП в София.
Тане Николов е готвел възвание против връщането на костите на Гоце Делчев в Скопие и започналата македонизация в Пиринско. Въпреки напредналата му възраст, комунистическата власт се притеснява от всенародната любов на която се радва Войводата. И го убива! Тялото му е заровено в неизвестен и до днес гроб. Бедни, бедни дядо Тане, защо не умря на Ножот… Документален филм на Тзавела не беше позволен! Мелницата, национализирана от комунистите, надживя убийците на дядо Тане. Загубил невръстна дъщеря, последният завет на Войводата, да бъде детско сиропиталище е изпълнено! Днес „Домът за деца и юноши“ в Асеновград носи името му „Тане Войвода“ и пази спомена за него.
Вечна му памет!
Вижте и останалите части от поредицата „Българи от старо време“.
