Какво е Близкият изток?

Време за четене: 6 минути

Снимка: Julie Kwak, Unsplash


Регионът на Близкия изток е мястото, където се заражда човешката цивилизация. Мястото в продължение на хилядолетия е един от най-важните политически, икономически, търговдки, религиозни и културни центрове. Там се появяват трите големи авраамически религии – юдаизъм, християнство и ислям, зороастризма и редица важни култове. Днес Близкият изток редовно е в новините – война, криза, тероризъм, конфликт, бежанци. Регионът е нестабилен и редовно чуваме и четем за разни събития. Кои държави обаче попадат в него? Дали ние сме съседи на Близкия изток или той е далеч от България? Всичко зависи от дефиницията, а такива има и е имало. Нека да видим как стоят нещата исторически.

Трите влиятелни култури в региона днес са арабската, тюркската и персийската, които са преимуществено мюсюлмани, делящи се на сунити и шиити. Те имат три генетично различни езика и етноси – араби, тюрки и перси, или в съзнанието на масовия българин – онези мюсюлманите, които не са съвсем на изток. Редом с тях съжителстват и много християни, зороастрийци и атеисти.

От Суец до Сингапур през Персийския залив

Оригиналният Близък изток според Алфред Т. Махеан (Alfred T. Mahan), 1902 г. Простира се от Суец до Сингапур. Изображение: University of North Carolina, Chapel Hill (UNC)
Оригиналният Близък изток според Алфред Т. Махеан (Alfred T. Mahan), 1902 г. Простира се от Суец до Сингапур. Изображение: University of North Carolina, Chapel Hill (UNC)

Къде точно е Близкият изток? Може да изглежда странен въпрос за нещо, което от над век е сред водещите новини по света. Както ще видите от поредицата карти, дефиницията и границите на Близкия изток са се променяли през годините.

На английски език понятието е Middle East, букв. Средния изток и има и два други изтока, между които е този – Далечния изток (Far East, обхващащ държавите Китай, Япония, Северна и Южна Корея и съседните им страни) и Близкия изток (Near East, в който попадат държавите от Балканския полуостров, включително България и по очевидни причини ние не употребяваме това понятие за себе си).

Естествено е посоките да зависят от местоположението на говорещия и за мнозина отправната точка „тук“ би била някъде в Западна Европа и по-специално Великобритания. Само че терминът е въведен в употреба за пръв път през 1902 г. от американец.

Алфред Тайер Махеан (1840-1914 г.) е американски военоморски офицер, служил на страната на Севера по време на Американската гражданска война и по-късно издигнал се до ранг капитан в американския флот. След пенсионирането си става лектор и историк по морска стратегия. Получава световна слава с книгата си „Въздействието на морската сила върху историята“ от 1890 г., както и с последвали още няколко труда на тази тематика. Има значително влияние върху развитието на военоморските стратегии в периода до Първата световна война на САЩ, Великобритания, Франция, Япония и Германия.

В статия за National ReviewПерсийския залив и международните отношения“ от 1902 г. той използва термина Middle East, за да опише зоната по морския път от Суец до Сингапур, включително Персийския залив. Този път е от решаващо значение за тогавашната Британска империя и Махеан настоява британците да засилят военоморската си сила в региона именно по тази причина.

Терминът на Махеан „Близък изток“ става популярно, когато бива използвано от британския историк и журналист сър Валентин Широл (Valentine Chirol), пишещ за вестник The Times. През 1903 г. Широл публикува серия от 19 статии и по-късно книга „За близкоизточния въпрос„, в които дефинира Близкия изток като „тези региони на Азия, които достигат до границите на Индия или държат подстъпите към Индия и които следователно са свързани с проблемите на индийската политическа, както и военна защита“. Той визира бреговете на Персийския залив, останалата част на Ирак и Иран, Афганистан и дори Тибет, Непал и Бутан, както и Кашмир.

Когато Кения и Гърция бяха в Близкия изток

Близкия изток според британците: Широл, 1903 г., британското Кралско географско общество, 1920 г., британските Кралски военновъздушни сили, 1939 г., и командването на британските сили в Близкия изток, 1942 г. Изображения: University of North Carolina, Chapel Hill (UNC)
Близкият изток според британците: Широл, 1903 г., британското Кралско географско общество, 1920 г., британските Кралски военновъздушни сили, 1939 г., и командването на британските сили в Близкия изток, 1942 г. Изображения: University of North Carolina, Chapel Hill (UNC)

През 1920 г. британското Кралско географско общество се опитва да кодифицира термина като приема Босфора като разделителна линия между Near East (т.е. Балканите, в синьо) и Middle East (от Турция до Афганистан и на юг до Йемен, в червено).

В годините преди Втората световна война британските Кралски военновъздушни сили (Royal Air Force, RAF) разглеждат Близкия изток като съвсем различен регион. Това е сухопътния мост от Средиземно море до Индийския океан, формиран от ЕгипетСудан и Кения. Всички тези земи в този момент са под британска власт и осигуряват безопасен въздушен коридор между Европа и британските владения още по на изток, като перлата в британската корона Индия.

Няколко години по-късно, в разгара на самата Втора световна война, британското въздушно командване в Близкия изток разширява тази дефиниция, за да включи всички страни от Африканския рог – Еритрея, Етиопия, Джибути, Сомалия, пристанищния град Аден в Йемен, страните от източното средиземноморие до Индия – Палестина, Ливан, Сирия, Трансйордания, Ирак, Иран, както и Либия и дори Гърция. Доста различно от днешната идея за региона, но има логика от чисто оперативна гледна точка по време на войната.

По-логичен Близък изток

Един по-логичен Близък изток, дефиниран от британците след Втората световна война. Изображение: University of North Carolina, Chapel Hill (UNC)
Един по-логичен Близък изток, дефиниран от британците след Втората световна война. Изображение: University of North Carolina, Chapel Hill (UNC)

Към 1952 г. официалната британска дефиниция за Близкия изток се рафинира и изчиства. Сега вече концепцията включва един географски по-близък регион, ако и да не е културно и етнически хомогенен. Гърция и Кения са премахнати от краищата му на север и юг. Влизат обаче страните от Арабския полуостров – Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, Бахрейн, Оман, целия Йемен, както и Афганистан.

За сметка на европейска Гърция за пръв път в понятието обаче влиза Кипър. Британците винаги са ценели военоморските си бази в Средиземно море по пътя към Суецкия канал и имат все още две големи поста там.

Различни дефиниции

Различни дефиниции на международни организации, всички включващи Арабския полуостров, повечето изключващи Израел. Изображения: University of North Carolina, Chapel Hill (UNC)
Различни дефиниции на международни организации, всички включващи Арабския полуостров, повечето изключващи Израел. Изображения: University of North Carolina, Chapel Hill (UNC)

Различни международни организации имат доста различни дефиниции за Близкия изток. Няколко примера от 2005 г.:

За да предотврати размиването на международните стандарти за труда от „регионализъм“, Международната организация на труда (МОТ) предпочита да организира регионалните си офиси за цели континетни. Въпреки това през 1985 г. МОТ създава регионален офис за арабските страни, който до 2005 г. вече обхваща страните в жълто на картата. Тези страни все още биват третирани като част от азиатския департамент, когато се събират регионални конференции. Израел пък, за да се избегне политическо недоволство, бива третиран като част от Европа.

Дефиницията на МОТ за Близък изток е една от най-тесните, изключвайки Египет, Турция, Иран и страните отвъд. Тя е и най-консистентната тъй като съвпада изцяло със зоните на други организации, колкото и да са различни.

Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) разглежда региона по два начина. Страните в тъмно синьо са част от региона „Near East“ що се отнася до изборите за управителен съвет на организацията. Дефиницията на ФАО е по-широка, когато става дума за дейности и проекти, като в този случай биват включени и държавите в светло синьо, сред които Пакистан, Казахстан, Турция и Мавритания.

През 1957 г. Световната банка заменя департамента си за Азия и Близкия изток с три нови департамента – за Далечния изток, Южна Азия и Близкия изток.

През 1967 г. последният е разширен със страните от Северна Африка, създавайки регионът MENA (Middle East and North Africa – Близък изток и Северна Африка). През 1968 г. департаментите MENA и Европа се сливат в EMENA само за да бъдат разделени повторно на Европа и Централна Азия и отново MENA, простиращ се от Мароко до Иран и от Сирия до Джибути.

През 1948 г. Световната здравна организация (СЗО) създава „Източния средиземноморски“ като един от шестте световни региона. Той се простира от Гърция на изток до Пакистан, без Афганистан, и на юг до Йемен, без Оман. В Африка включва Египет, Либия, Мароко, както и държавите от Африканския рог.

Към 2005 г. Гърция и Турция са преместени в регион Европа, а Етиопия, Еритрея и Алжир отиват в регион Африка през 1977 г. Мароко е предпочел да остане в Европа и бива преместена в Източния средиземноморски регион едва през 1986 г. Оман и Афганистан вече също са добавени към същия регион. Израел става член на СЗО още през 1949 г., но заради изключително обтегнатите отношения със съседните арабски страни е преместен в регион Европа през 1985 г.

Научни подходи

Някои учени имат тенденцията да са максималисти по отношение на определенията си за Близкия изток. Изображения: University of North Carolina, Chapel Hill (UNC)
Някои учени имат тенденцията да са максималисти по отношение на определенията си за Близкия изток. Изображения: University of North Carolina, Chapel Hill (UNC)

Научният подход в САЩ по въпроса какво е Близкия изток често е максималистки и влючва страни, които на нас като българи ни се струват доста странни за групиране там – включително нашата собствена страна.

Създаденият през 1946 г. във Вашингтон Институт за Близкия изток (Middle East Institute, MEI) цели да повиши познанията за региона сред американците и да насърчава разбирателството между хората от двете страни. В първото си издание Middle East Journal от 1947 г., институтът принтира картата горе вляво.

В Африка са включени страните от Мароко до Сомалия, включително Етиопия. Включени са и страните от Турция до Арабския полуостров, както и страните от Кавказ – Грузия, Армения и Азербайджан. На изток Близкият изток свърва не в държавни, а в етнико-културни граници – частите на Централна Азия със силно мюсюлманско присъствие, по това време част от СССР и Китай. Обхваща и целия Индийски полуостров.

През 2005 г. журналът на MEI публикува нова карта на региона (горе вдясно). На нея виждаме, че в Африка той вече включва Мавритания, но не и Западна Сахара, която е под окупация на Мароко. Еритрея, Етиопия и Сомалия са премахнати от региона, но все още единния Судан е оставен, както и малката Джибути, единствена от Африканския рог. На изток Индия и Бангладеш вече са премахнати, но мюсюлманския Пакистан е оставен. Териториите на мюсюлманите уйгури в Китай също са останали извън Близкия изток, но пък бившите съветски републики вече са в Близкия изток – с което регионът достига на север до географската ширина на градове като Копенхаген.

Към днешна дата MEI предлага по-различен поглед върху Близкия изток – Западна Сахара е включена, вече независимият Южен Судан е навън, а арабския Северен Судан е запазен. Джибути също остава извън региона, както и кавказките републики и централно азиатските.

През 1970 г. Асоциацията за изследвания на Близкия изток (Middle East Studies Association, MESA) дефинира географските граници, за които работи, в International Journal of Middle East Studies като „страните от арабския свят от седми век до модерни времена“. Тук те включват и територии, които са били част от близкоизточни империи или под влиянието на близкоизточната цивилизация“, като Иберийския полуостров, Балканите до централна и южна Украйна, целия Кавказ и значителна част от Централна Азия до Пакистан.

През 2000 г. MESA промени географския си обхват като разшири границите, за да включи северните региони на Индия и Бангладеш, но изключи Етиопия.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *