Националният епос на Финландия – Калевала

Време за четене: 3 минути

Отбраната на Сампо (1896) от Аксели Гален-Калела. Вайнемойнен защитава с меч Сампо от Лухи.

Първото издание на Калевала е през 1835 г., компилирано и редактирано от Елиас Льонрот (Elias Lönnrot). За основа той ползва епическите народни поеми, които е събрал от Финландия и Карелия. Традицията на поетически песни, изпълнявани в необичаен, архаичен хореичен тетраметър и е част от устната традиция на балто-фините през последните две хилядолетия.

Когато Калевала е отпечатана за пръв път, Финландия е автономно велико княжество в състава на Руската империя от четвърт век. Преди това, до 1809 г., Финландия е била част от Швеция. Епосът традиционно се смята за едно от най-значимите произведения във финландската литература и на него се приписва част от приноса за национално пробуждане, довело до отвоюването на независимостта на страната от Русия през 1917 г.

Калевала бележи повратен момент на фино-езичната култура, подобно на написването на История славянобългарска от Паисий, като предизвиква и сериозен отзвук в чужбина. Тя насочва вниманието на Европа към един малък и относително неизвестен етнос и повишава самочувствието на финландцитеи вярата им във финландсия език и култура. Калевала се превръща във финландския национален епос.

Елиас Льонрот, освен филолог и фолклорист, е бил и ботаник с интерес към растенията в родния си крат. Той и колегите му продължават усилията си да събират народна поезия и бързо събират нов материал. Използвайки го, Льонрот публикува втора, разширена версия на Калевала през 1849 г. Тази нова Калевала е версията, която се чете и издава във Финлания от тогава насам и която е основата на повечето преводи.

Поемата се състои от 22 795 строфи, разделени в 50 руни (глави). Самата дума „Калевала“ може да се разбира като „земите на Калева“ (от наставката -la/lä за място). Произведението е основен източник на вдъхновение за композитора Ян Сибелиус, както и за множество съвременни финландски метъл  групи, като Аморфис и Тенхи.

Blomstedt_kalevala
Вайно Бломстед: Кражбата на Сампо, 1897 г. © Kalevala Society

Сюжетът на Калевала е доста комплексен. Епосът е съставен от пасажи или поредици от поеми, които се въртят ощоло един главен герой или се фокусират върху група събития. Британският поет и преводач на английски на епоса Кийт Бозли (Keith Bosley) смята, че съдържанието на епоса може да бъде разделено на цикли в зависимост от главния герой по следния начин:

Първия цикъл на Вайнемойнен: поеми 1-10

Втори цикъл на Вайнемойнен: 16-25

Трети цикъл на Вайнемойнен: 39-49

Първи цикъл на Леминкайнен: 11-15

Втори цикъм на Леминкайнен: 26-30

Цикъл Кулерво: 31-36

Цикъл Илмаринен: 37-38

Цикъл Мариета: 50

Следното описание дава допълнителни детаили:

Руни 1-2: Раждане на Вайнемойнен, произходът на света и началото на растежа.

Руни 3-5: Надпяването между Вайнемойнен и Йокахайнен. Съдбата и смъртта на Айно.

Руни 6-7: Йокахайнен се опитва да убие Вайнемойнен. Вайнемойнен посещава Похьола.

Руни 8-9: Коляното на Йокахайнен е ранено и излекувано.

Руна 10: Сампо е изкована от Илмаринен.

Руни 11-15: Леминкайнен търси магии в Туонела (подземния свят) и вътре във великана Випунен.

Руни 18-19: Вайнемойнен и Леминкайнен ухажват една от дъщерите на Похьола.

Руни 20-25: Сватбата в Похьола: подготовка, сватбени празнества в домовете на булката и младоженеца.

Руни 26-30: Леминкайнен убима господаря на Похьола, бяга в Саари, от където трябва да избяга.

Руни 31-367 Кулерво – като слуга в дома на Илмаринен той отмъщава, прелъстява сестра си, самоубива се.

Руна 37: Илмаринен създава златната хубавица.

Руна 38: Илмаринен ухажва в Похьола. Превръща девойката от Похьола в чайка.

Руна 39: Вайнемойнен, Илмаринен и Леминкайнен тръгват да откраднат Сампо.

Руни 40-41: Първото кантеле е направено от рибени кости и на него свири Вайнемойнен.

Руни 42-43: Сампо е откраднато. Борбата с господарката на Похьола (Лухи). Сампо е унищожено.

Руна 44: Брезовото кантеле е направено и на него свири Вайнемойнен.

Руни 45-47: Отмъщението на Лухи – праща болести, праща мечка и крие слънцето и луната.

Руни 48-49: Огънят е хванат от Вайнемойнен и Илмаринен. Слънцето и луната са пуснати на свобода.

Руна 507 Мариета и нейния син. Вайнемойнен си тръгва.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.