Нетно добро ли е миграцията?

Време за четене: 5 минути

Изхождайки от идеята за лична свобода, приемаме, че човек трябва да има свободата да пътува, живее, установи, работи, учи, гради семейство и бизнес навсякъде. Вярваме, че граница, която не бива пресичана редовно от хора, стоки, услуги и капитали, ще бъде пресичана от войници. Свободното движение на тези неща е основна европейска ценност.

Горното са неща, с които съм съгласен и вярвам. Въпреки това, миграция носи ли повече ползи, или вреда, и за кого? Независимо дали хората мигрират поради политически или икономически причини, или заради размирици и войни, в основата е желанието на човека да живее по-добре. Често пъти решава, че това „по-добре“ се намира на място, различно от това, на което се намира в момента. Малцина са хората, които мигрират просто защото им е интересно или търсят тръпка. Дори и преместващите се от богати западни страни в по-бедни страни го правят, защото според субективните си лични критерии там ще получат по-задоволително качество на живот.

Не отричам правото на човек да търси и да се стреми към подобряване на начина на живот за себе си и поколението си. Въпросът е този стремеж действително ще го отведе физически и географски другаде и дали, когато човек отиде на това „някъде другаде“ ще има положителни последствия за него и останалите. По-добър също е различно понятие от най-добрия възможен. Със сигурност попадналите и прекаралите няколко години в Турция мигранти и бежанци от  Африка, Близкия Изток, централна и южна Азия биха могли по-лесно да изградят в мирната от десетилетия страна по-богат и уреден живот, отколкото по родните места. За мнозина от тях обаче понятието за това какво представлява по-добър живот явно включва и щедрата социална система на богата европейска страна, за чието изграждане те не са участвали.

В идеалния хомогенен свят, населен навсякъде от еднакво идеални хора не би имало значение кой къде избира да се установи, да живее и да работи. Уви, не живеем в идеално хомогенен свят, хората са различни от идеални, и различни едни от други, и едни групи хора са различни от други групи хора. По света хората са изградили различни общества, с различни култури, вярвания, и не всички са съвместими помежду си.

Когато човек отиде на друго място с идеята, че ще може да печели повече и при по-добри условия, това може да бъде разбирано като отнесено за работно място, или за държава, в контекста на миграцията ще разглеждаме въпроса за смяна на страната. Попадайки в друга държава, дори и да знаете езика, да имате определени умения, и да можете веднага да си намерите работа, вие добавяте една единица работещ и търсещ работа към местния пазар на труда и намалявате с толкова цената на труда на местния трудов пазар. Ако не владеете местния език, това налага в обществото, от което очаквате да ви приеме, да има някой, който е отделил време от живота си, за да научи вашия език, или друг език, който владеете, за да работи с вас. Отказът да се научи местния език води със себе си и редица културни проблеми, най-важният от които е базисното неуважение към приемащата страна, нейната култура и традиции.

Богатите европейски страни през вековете са изградили интензивни на знание икономики, а това е антитетично на внасянето на нискоквалифицирана евтина работна ръка, каквато представляват огромното мнозинство от мигрантите, идващи от страни с значителни проблеми в образователните си системи. Евтината работна ръка по принцип не е стимулираща за научнотехнически прогрес. Прииждащите в Европа по икономически причини хора, ако изобщо решат да работят, вместо да са в тежест на социалните системи, ще се конкурират с местното население за най-масовите и най-нискоквалифицирани работни места, ще превърнат пазара на труда там, където са се устремили, в buyer’s market. Наемният работещ, на каквото и да е ниво на квалификация, има интерес неговият труд да е дефицитен и търсен, съответно по-добре платен, отколкото би бил иначе, това би бил seller’s market за наемен труд.

Нахлуването на множество ниско квалифицирани потенциални кадри на пазара на труда не е в интерес на масата ниско квалифицирани местни кадри на пазара на труда. За сметка на това, когато мигрират висококвалифицирани кадри, дори и да могат напълно да се интегрират там, където попаднат, владеят езика, имат квалификация и могат веднага да си намерят работа за (почти) същото заплащане, което би очаквал местен, мястото, което са напуснали, обеднява на кадри като тях. Дори и в рамките на ЕС, потокът на финанси в една посока и на хора в друга посока, наливането на пари от данъците на всички данъкоплатци от по-богатите страни в проекти, които обикновено биват усвоявани от корумпираните в по-бедните страни и обратния поток на хора води до намаляване на стойността на труда в държавите дестинации на миграция и до глад за кадри в родните страни на мигрантите. Хората сме най-ценният ресурс.

Всеки има право да напусне страната си, като единствено в тоталитарните комунистически страни държавите не допускат хората да напускат строежа на утопичното общество. Не съществува правото човек да бъде допуснат в друга страна, която не го иска. Това е привилегия и всяко общество може и е задължено да определя критериите за принадлежност и членство в себе си. За да бъдеш част от някое общество, трябва да отговаряш на всички критерии и да възприемеш всички порядки на местните.

Не мога да разбера защо аргументът за бягство от война бива взимано толкова насериозно на континента, който има вековна история да праща едва пълнолетните си синове да се избиват помежду си с милиони. Бягаш от война? Може би това ти е грешката. Хората като цяло имат сериозен проблем с избягването на конфликти. Конфликтът понякога е нужен и неизбежен, отлагането му или бягането от него не решава никакъв проблем, а само го трансферира и понякога усложнява. Решил си, че ще избягаш от конфликт в страната си, вместо да останеш да се биеш? Добре, оставяш победата в този конфликт в ръцете на хората, което ще се бият и ще победят, налагайки тяхната визия за обществото над близките, роднините и народа ти. А ти си отишъл на по-мирно, стабилно и спокойно. Само че знаеш ли мирът, сигурността, стабилността и спокойността в европейските държави какво са стрували? Кръв и смърт. Днешните относителни мир, сигурност и стабилност в Европа са стрували и са били заплатени с кръвта и животите на милиони от нашите деди, мнозина от които едва навършили пълнолетие момчета. Макар че може да се смята, че вековете война са превърнали европейската цивилизация в това, което е днес. Условията за добър живот в Европа се дължат на натрупан през векове социален капитал на култура, законов и правов ред, философия, неща, които не падат от небето само тук.

„Бягащите от война“ искат всички тези постижения на нашата цивилизация наготово. В апогея на своята мощ Ислямска държава имаше няколко десетки хиляди бойци в армията си, но прогони милиони от домовете им. Всеки човек е единица носител на култура, нрави, вярвания, порядки. Натрупването на външни елементи в едно общество води до нестабилност. Колкото и някой да успее да се впише някъде, опитът сочи, че хомогенните общества са по-стабилни, отколкото хетерогенните. Мантрата „Diversity is our strength“ (многообразието е нашата сила), повтаряна от либералните политици, е недоказана теза, освен ако изричащите това твърдение либерални политици не визират персонално себе си и политическите си кариери. Бягащите от война вероятно носят със себе си факторите, които са довели до конфликт в родните им места. Когато мирът, стабилността и сигурността в Европа бъдат компрометирани, бягащите от война отново ще побегнат, този път накъде? Както са избягали от своите войни, пак ще го направят, когато неразрешените им конфликти ги настигнат и на следващото място, където са побягнали.

Facebook Comments

3 Comments

  1. Напълно съм съгласен със статията. За емигрантите е вярно следното: в техните страни е гадно, защото те живеят там. Когато дойдат тук и тука ще стане гадно. Кое му е сложното?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.