Егоизъм и алтруизъм

Време за четене: 3 минути

Матийо Рикар и Айн Ранд

Преди време издателство „Изток–Запад“ издаде „В защита на алтруизма“ – дебел том от 688 страници, превод от френски, от Матийо Рикар (р. 1946). Той е известен френски писател, философ, завършил молекулярна генетика в Института Пастьор, но никога не е работил като учен. Рикар се увлича от будизма, живее пет години (!) сам, в усамотена колиба в Хималаите, и се отдава на медитация. От години е будистки монах, веган, живее в Тибет и е преводач от френски на Далай Лама.

Любопитното е, че Рикар е син на прочутия десен френски философ Жан-Франсоа Ревел. Ревел на младини беше социалист, пишеше речите на Митеран, но в началото на 70-те възприе класическия либерализъм и свободния пазар. Именно Ревел и Реймон Арон (друг известен десен френски философ) бяха честа мишена през 70-те на комунистическата пропаганда – наричаха ги „реакционери“, „изявени дейци на крайната десница” и пр. След 11 септември 2001 г., Ревел в рязка отлика от лявото, антиамериканско френско общество, защити Америка и написа книгата „Антиамериканизмът„, в която подкрепя президента Джордж Буш-младши. В онези, яростни антимерикански години, след 11 септември, това точно във Франция беше равно на взрив и бомба!

Очевидна е огромната разлика между баща и син, но вероятно само идеологическа, не и духовна.

Интересно ми беше дали Рикар пише за една прочута американска писателка от руски произход. И да, прехвърлих част от дебелия том – и открих кратка глава, наречена „Явлението Айн Ранд“. Там кроткият будистки монах отприщва неприязънта си към Ранд. След като с няколко реда описва вижданията и, той я нарича“зловеща аномалия“, „арогантен психопат“. Според автора Ранд е „дала свобода на егоистичните си бълнувания“. Рикар напада Ранд и лично – заради сложните /според него/ отношения на Ранд с близките ѝ.

Очевидно Ранд дразни извънмерно Рикар. В книгата му, от която четох само отделни части няма такива остри думи за никого. Рикар критикува Фройд и Карл Юнг, също противници на алтруизма, но по-умерено.

Едва ли има по-голяма разлика между двама хора – Ранд и Рикар. Едната е дясна поклонница на капитализма, свободния пазар, външната политика на САЩ през 70-те, включително войната във Виетнам. Ранд се прекланя пред King Dollar! Рикар е всичко абсолютно обратно, противно, враждебно на Ранд.

Рикар се възмущава най-много от неумиращата вяра на Ранд в най-голямата ценност на индивида – неговият/нейният, собствен, неповторим, единствен живот. Авторът не може да понесе това – Ранд счита, че за отделния човек, животът му е най-голямата ценност, а не животът на другите. Той категорично се противопоставя на идеята на Ранд, че този неповторим живот е цел сам за себе си, за всеки жив човек и не може да бъде използван за добруването на околните. Рикар се бунтува против основната идея на Ранд – грижата за себе си и близките, и преследването на личното щастие е основата на най-висшия, вечен човешки морал. Впрочем идеята за преследването на личното щастие, като основна част от битието, е и основна част от строежа на Америка от бащите-основатели на великата страна.

Всичко това за Рикар е жесток егоизъм, който изцяло противоречи на алтруизма и добротата, които ще спасят света.

Неприятната истина, обаче, е – огромното мнозинство от днешните, вчерашните , някогашните, средновековните, древните и всички хора – винаги са мислили, грижили, подкрепяли, работили, главно за собствените си интереси, за добруването на семейството си, децата си, близките си. Те, всички хора, са се интересували, обичали и борили главно за себе си и близките си, съвсем не за околните. И това е вечен, житейски, егоистичен принцип от началото на дните. Всеки, който твърди обратното, за мен е лицемер.

Разбира се, има безброй, огромни изключения. Тук знам, че има тежки възражения и сериозни мнения.

Издателството „Изток-Запад“ очевидно иска да даде всички гледни точки на читателите. Същото издателство, както и издателство МаК публикуваха и представиха пред българите всички произведения на Айн Ранд (това е голямо дело!), включително и блестящото ѝ есе „Добродетелта на егоизма„.

Читателите ще решат кой е прав – Айн Ранд или Матийо Рикар.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.