Какво ли е усещането да си демократ в САЩ?

Време за четене: 3 минути

Основните кандидати за номинация на Демократическата партия Джо Байдън и Бърни Сандърс. Снимка: Saul Loeb/AFP.

Може би е проблем, че остатъкът от западния свят също не гласува на изборите за президент на САЩ. Защото ни касае. Президентът на САЩ взема решения, които влияят на целия свят. Но това не е наше право, този суверенитет принадлежи на гражданите на САЩ, и те определят кой ще седне на президентското кресло. Въпреки това, ние се интересуваме и коментираме, тъй като целият свят гледа към Белия дом, и кой ще бъде неговият стопанин, какво ще каже, и какво ще направи.

Интригата в предстоящите тази есен президентски избори в САЩ вече е убита, вторият мандат на Доналд Дж. Тръмп е в кърпа вързан, демократите сами му поднесоха на тепсия победата. Партията на многообразието (англ. diversity), което означава по-малко бели, хетеросексуални, възрастни, богати мъже, какъвто е образът на патриархалното потисничество в запада, който образ се припокрива с Тръмп, изправя срещу него бял, хетеросексуален (предполагаемо), възрастен, богат мъж, естаблишмънт кариерен политик, какъвто е бившият вицепрезидент и дългогодишен сенатор Джоузеф Байдън.

Занапред, за по-голямо удобство, ще използвам абревиатурата БХВБМ за богат, хетеросексуален, възрастен, бял мъж.

Какъв е апелът на Джо Байдън за прогресивния, клонящ в ляво електорат на демократите в САЩ? Какъв е за тях изобщо и апелът на демократическата партия, на която остава единствен кандидат, след отказа на Бърни Сандърс от надпреварата за номинацията на демократите? Как ли се чувства привърженикът на демократите, комуто ще се наложи през ноември да пусне бюлетина за безличният, незапомнящ се с никаква политика, обвинен в корупция, сексуални посегателства, демонстриращ меко казано странно поведение около малолетни момичета, станалият известен като Creepy Uncle Joe, само защото е „нашият кандидат“, и за да „бием Тръмп“? Левите обвиняваха Тръмп в сексуални посегателства още преди да стигне до номинацията на републиканците за изборите през 2016, сега дори и движението #MeToo отвръща поглед от бившата асистентка на Джо Байдън, която го обвинява в сексуално посегателство преди 20 години. Друг е въпросът защо тия жени все се сещат да посочат с пръст някого и да кажат „той ме насили” 20 години по-късно, когато същият е кандидат за висок пост, и къде е мълчала същата през 2008 г., когато Джо Байдън стана вицепрезидент с Барак Обама.

За разлика от предишния път, когато беше хвърлен под колелата на каруцата в полза на Хилъри, която беше тласната напред единствено заради половата ѝ принадлежност, този път Бърни се отказа от надпреварата, оставяйки Байдън единствен кандидат от иначе толкова разнообразен набор претенденти за демократичната номинация. Списъкът с кандидати включваше такива интересни герои като „демократичен“ социалист (БХВБМ), хавайска сенаторка бивш военен, привърженик на безусловния базов доход, Покахонтас, късно включил се в надпреварата и за кратко медиен магнат (БХВБМ), човек неиронично носещ името Бутиджидж, и разни други шарени кандидати, надпреварващи се кой ще обещае повече „безплатни“ неща за сметка на американския данъкоплатец, облагайки го с повече данъци, ограничавайки и отнемайки повече от правата му, в частност за притежание и носене на оръжие, стигайки дори до там да предложат гарантирано безплатно здравеопазване на нелегални имигранти.

Както в популярния преди време телевизионен формат „Сървайвър“, накрая остана само един, и той е именно Джо Байдън. Него демократите решиха да изправят срещу Тръмп. Очакваше се, че дори и Бърни да не се откаже, демократичният естаблишмънт пак щеше да го преметне. Привърженикът на демократите в момента сигурно се пита дали това е най-доброто, което неговата партия може да предложи. Джо Байдън ли е изражението на принципите, които демократите уж защитават? Демократите наистина ли изповядват ценностите, които обявяват? Дали ще видим гласуване на привържениците на другите кандидати, особено на Бърни Сандърс според тактиката „Vote Blue, no matter who!“ и дали това ще е достатъчно, за да не бъде изцяло разгромна загубата през есента?

Някой страничен наблюдател може би дори би си задал въпроса дали демократите наистина искат да спечелят, или търсят най-ефектния начин да циментират преизбирането на Доналд Тръмп, защото изглежда, че това постигнаха.

Facebook Comments

1 Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.