Chasseurs Ardennais и битката за Ардените 1940 г.

Време за четене: 6 минути

Преди избухването на Първата световна война Белгия е обявила вечен неутралитет, по подобие на Швейцария, с надеждата, че това ще я предпази от нейните съседи. И ако малко преди войната малка Белгия става голяма колониална сила, завземайки 76-пъти по-голямото Конго и налагайки доста кървав режим там, в Европа страната е сякаш от най-пацифистичните. И мнозина неизкушени от историята са склонни да допуснат, че страната само е била окупирана и освободена, без да води активни бойни действия. Затова и реших да ви разкажа за Арденските ловци (Chasseurs Ardennais) – елитната и уважавана белгийска част, воювала по време на Втората световна.

Окупацията на Полша през 1939 г., Дания и Норвегия през април 1940 г. не води до никакви действия от страна на Париж и Лондон. Съюзниците чакат и трупат сили, чакайки самите германци да стигнат до отбранителните им линии и така на западния фронт се води така наречената Странна война. Генералите и политиците са вярвали, че новата война ще бъде подобна на предишната, с окопи и продължителни битки на изтощение. Германия няма нито ресурсите, нито военната сила да повтори войната от преди две десетилетия, като нейните генерали добре са осъзнавали, че не могат да спечелят окопна война. Германските военни стигат до извода, че само решително настъпление и изненада може да донесе победа.

Генерал-лейтенанти Ерих фон Манщайн и Хайнц Гудериан предлагат смел план – да водят танковите дивизии през залесените хълмове в Ардените. Това би позволило разделянето на френските сили и така германците ще ударят французите на най-уязвимото място, макар и с цената на потъпкването на малката Белгия. Германските танкове и моторизираната пехота трябва да форсират река Мьоз, за да преминат през Ардените и след това да атакуват белгийските укрепления близо до Мартеланж и по-нататък, в посока Либрамон-Шевини и Нюшато.

За белгийското командване, Ардените не са приоритетно място за отбрана, те са били разположени в далечния югоизток на страната. Въпреки, че някои белгийски и френски офицери възразяват срещу това пренебрежение, повечето смятат, че атака през Ардените е невъзможна. Пътищата през Ардените са малко, германските танкове биха станали лесна мишена. Планът за отбрана на Белгия е разработен въз основа на опита от Великата война. Според белгийците е неразумно да се разпределят войски по цялата граница – така че те не биха могли да сдържат първоначалния удар. Освен това след войната, а и заради кризата от от 30-те години белгийските въоръжени сили са със сериозно орязан бюджет. Решено е да се концентрира по-голямата част от войските в укрепленията в северозападната част на страната, втората част – между Лиеж и Намюр, за да се задържи отбраната и да се изчака помощта на съюзниците.

А на юг в Ардените, границата е доста по-слабо защитена, но все пак има военни части. Арденския сектор е повелен на специално обучени военни части, които действат в гъсти гори, каквито са Ардените. Тази задача е поверена на Белгийската лека арденска пехота или просто Chasseurs Ardennais. Първоначално бойците от арденските ловци са разположени по такъв начин, че да се противопоставят на враг, който ще дойде или от Германия, или от съюзна Франция. Арденските ловци са сформирани през 1933 г. по заповед на крал Леополд III. На 1 юли 1939 г. от трите полка на арденските рейнджъри се създава дивизия, която включва мотострелков батальон и артилерийски полк, а общият брой на дивизията варира от 30 до 35 хиляди души. В дивизията служат главно местни жители на Валония и особено хора от Ардените, но има и представители от други части на Белгия.

Тяхната задача е била да създават всякакви пречки на врага, но никой не очаквал те да спрат танковете – за това те не са разполагали с необходимото въоръжение. Трябвало е да взривят мостове и пътища, а след това да получат заповеди, да се оттеглят и така да се обединят с основните сили на северозапад.

Желанието на белгийците за отбрана е било да спестят максимално много време и жива сила преди пристигането на съюзниците си. На 10 май 1940 г. германските войски преминават границата с Люксембург, обезоръжавайки граничарите и часовникът започва да тиктака за съседна Белгия.

Ние сме рота от 40 човека, с 40 пушки

При Шабрее група от 40 арденски ловци е останала на позицията си, заповедите са да забавят настъпващите немски части колкото се може повече. След ожесточена престрелка, най-накрая германците успяват да обкръжат тези 40 мъже. Германците питат пленените войници колко още от тях има. С усмивка на лицето пленените войници казват, че са само те. Германците са смятали, че са стотици.

Тези не са хора, а зелени вълци.

Ервин Ромел

По-малко от три часа по-късно, части на 1-ва германска танкова дивизия преминава през река Оур, и се насочват към Мартеланж. Бронираните коли и мотоциклетисти карат с всички сили, опитвайки се да заемат важните мостове и кръстовища възможно най-бързо. Но когато пристигат в покрайнините на Мартеланж, мостовете са вече взривени и малки части от арденските ловци стрелят по немците от добре прикрити позиции.

Немските части щурмуват белгийските позиции и ги завземат и това кара белгийците да се изтеглят.

От Мартеланж германците се придвижват по-далеч на запад по долината на Зауер, долината води към село Боданж, в покрайнините на което се издига хълм. Хълма се държи от Майор Морис Брикарт, командир на пета рота. Белгийците добре познават района и този път са по-добре подготвени, задачата е една и съща, да забавят германците. Когато немците пристигат, те забелязват белгийската позиция и се опитват отново да приложат трика с внезапното нападение, но този път без успех.

Един от патрулите на Брикарт забелязва в храстите германски части, двете страни започват стрелба, внезапността на атаката е нарушена, частите на хълма са алармирани. Всяко по-нататъшно напредване от германците е посрещнато от жестока съпротива. Брикарт се обажда по телефона, опитвайки се да се свърже с централата, но отговор не идва. Комуникацията е прекъсната от германските парашутисти, действащи в тила.

Преди това Херман Гьоринг – командирът на германската бойна авиация Luftwaffe, издава заповед да се изпратят войници на глайдери, за да прекъснат комуникациите и да предизвикат паника в тила. Една от групите каца близо до Вирти, прекъсва телефонни проводници и блокират няколко важни пътища. Според плана, белгийската лека пехода трябва да се изтегли по цялата граница, а щабът в Ньофшато изпраща заповед за незабавно изтегляне. Тези заповеди не стигат до Брикарт. Не знаейки какво става, пета рота на Брикат изпълнява последната запове а тя е, да се задържи границата. Те остават верни на девиза си Resiste et mords – Съпротивлявайте се и хапете.  съпротивлявали и хапели като глиганите каквито са. (Глиганът е символ на белгийските Chasseurs Ardennais).

Цял ден войниците от ротата са в окопите си, стреляйки с картечници и пушки по германците, които са принудени да се оттеглят. Белгийците удрят немците на най-болезненото място – времето, нарушавайки графика на настъплението. Със стрелба арденските стрелци нанасят тежки загуби на германците, при всеки опит за атака германците са отблъсквани, въпреки, че белгийците са нямали нищо по-мощно от пушки, картечници и гранати. Проблемът за германците е, че в залесените стръмни хълмове на Ардените е невъзможно да се заобиколи Боданж. В резултат на това, трихилядната група на Вермахта e задържана за няколко часа. (балансът на силите е почти като при Визна, Полша 1939 г., 40 на 1). Германците осъзнават, че Боданж е бил невъзможен за превземане само с пехота. Инженерните екипи, трескаво работели по възстановяването на мостовете. Първо 37-милиметрови оръдия, стрелят по белгийсктие позиции, но не нанасят значителни щети по добре окопалите се белгийци. Германски радио-оператор призовава за по-тежък обстрел, белгийските позиции са обстреляни от германска батерия близо до Варнак, много от защитниците са ранени, но все още се държат.

Едва в късния следобед, четири от мощните 88-милиметрови оръдия обстрелват хълма, защитата се разпада. Белгийците се бият до последно, докато накрая са принудени да се предадат. Боданж е превзет около 19:00 часа. Героичната съпротива на арденските ловци не е била предварително планирана. Тя е в резултат от тоталения срив на комуникаците. В известен смисъл действията на германските парашутисти-саботьори имат обратен ефект, не ускорявайки, а забавяйки настъплението. Ако войниците на Брикарт бяха получили заповедите за изтегляне, те щяха вече да са се изтеглили от Боданж. Но арденските ловци спазват последната заповед да задържат немците колкото се може повече.
На други места германците са забавени от препятствия като минни полета, разрушени мостове и други, това забавя германците с един ден. На следващия ден, 11 май в Бастон отряд на арденските ловци под командването на капитан Кади успява да забави германците, като разрушават няколко танка и бронирани машини.

chasseurs_ardennais_02
Диана, талисманът на Арденските ловци

При Ивоар, силите на Ервин Ромел успяват да намерят непокътнат мост, през който да преминат река Мьоз. Моста е защитаван от арденските ловци, като един от тях трябва да пожертва собствения си живот, за да го взриви. Това и става, при това навреме, принуждавайки Ромел и неговите части да се обърнат и да намерят друга точка за пресичане. За пореден път успяват да забавят германците. Поради успехите на Германия в Холандия и оттеглянето на холандската армия към Ротердам, западният фланг на Белгия е в опасност, може да бъде атакуван от германските части в Холандия. Белгийските части се оттеглят от Ардените, това ключва и арденски ловци. Те продължават да се сражават около град Гент, където съюзническите сили се опитват да направят защитна линия срещу германците. Вземат участие и при отбраната на град Винкт. В крайна сметка, въпреки тяхната съпротива, Белгия капутулира на 28 май 1940 г.

През 1940 г. са мобилизирани около 30-35 000 арденски ловци. 530 от тях умират в бойни действия, пленените са пратени в германски военни лагери.

Арденските ловци съществуват и до днес под формата на батальон с численност 450 души. Той е разположен в Марш ан Фамен (град в южна Белгия). Той участва в различни мироопазващи мисии на НАТО и ООН.

Библиография

Ганц Гудериан, Воспоминания солдата,  Смоленск: Русич, 1999. Глава V. Западная кампания

Официален сайт на батальон „Арденски ловци“ BATAILLON DE CHASSEURS ARDENNAIS

Алексей Костенков, Сопротивляться до последнего: SAVATON об обороне бельгийских егерей в арденнах, WarHead.su, последно достъпен на 20.05.2020 г.

Werner Warmbrunn, The German Occupation of Belgium, 1940–1944. New York: Peter Lang. ISBN 978-0-8204-1773-8, 1993

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.