Два проблема на българите в Албания

Време за четене: 2 минути

Идеята ми да се срещам лично с българите в Албания и да им подарявам книгата си, посветена на същата тема, породи неочаквани резултати. Покрай другите неща, чувам и редица упреци към българската държавна политика, като особено фрапиращите са два.

Оказва се, че никъде в протоколите от провежданите интервюта в Министерство на правосъдието или в издаваните от Държавна агенция на българите в чужбина (ДАБЧ) удостоверения не се отразява владеенето на български език и особено неговата форма. А това е много силен аргумент в подкрепа на българския произход. Събеседниците ми казваха: „И китаец може да научи книжовен български, но никой не може да научи нашия местен български диалект, ако не е роден в нашите краища“. За съжаление най-масови са отказите за предоставяне на българско гражданство именно на говорещите този български диалект, въпреки че са официално признато малцинство в Албания! В институциите на редица държави работят експерти, които на базата на говорените диалекти разпознават кое лице от къде е, дори и да няма документи за самоличност. Толкова ли е трудно и у нас да се използва подобен подход?

Според думите на нашите политици, на българския пазар на труда има огромен дефицит и българите зад граница, в това число и албанските българи, са били особено желани. Чл. 8. (2) от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност гласи:

Право на достъп до пазара на труда на основание извън посочените в ал. 1 може да получат работници – граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са: 1. лица от български произход – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване;

При срещите ми с албанските българи се оказа, че и в момента в България има „около 100 души, може и да са повече“, българи от Албания, които работят в строителния сектор, но пребивават „нелегално“. Две такива строителни бригади има в София. Получават и добри надници: по 30 – 40 евро на ден. Оказа се, че никой от тях или техните работодатели не знае за този Закон за за трудовата миграция и трудовата мобилност. Според него работодателите имат правото да сключват трудови договори с легално влезли у нас лица от български произход, като режимът на тези договори е вписване, а не разрешаване. Хубаво, ама как да докажат българския си произход, когато не могат да си извадят удостоверение от ДАБЧ?

Явно си важи старото правило „царят дава, пъдарят не дава“. В цялата тази бъркотия не се вижда светлина в тунела.

Докога ще е така?

Докога ще работим срещу националните си интереси? Докога, поради неработещи закони, ще обявяване хората за престъпници?

Има глобени българи от Албания с 600 евро, само защото поради мерките около карантината с коронавируса не са успели да напуснат България в законния срок. А ако имаха трудови договори, нямаше да им се налага да я напускат.

bulgarians_albania_spas_tashev_book

Доц. Спас Ташев е автор на книгата „Българските общности в западните Балкани. Политически процеси и етнодемографски последици (1913-2019). Том I Албания„, която той любезно се съгласи да бъде споделена и свалена тук безплатно.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.