Белоимигрантите в България 1920-1944 г.

Време за четене: 3 минути

Бивши офицери от руската армия на ген. П. Н. Врангел работят във въглищни мини в град Перник, 1922 г.

Първата световна война е към края си, но насилието в Руската империя няма да приключи скоро. След две революции през 1917 г., идването на власт на болшевиките, гражданската война между няколко фракции и с участието на пет чуждестранни войски, за мнозина става невъзможен живота в новосъздадения СССР. По различни оценки между 1917 и 1923 г. между 900 000 и 2 милиона руснаци бягат в чужбина. Гостоприемна България също приема от тези бежанци с отворени обятия, като бройката им е била около 30 хиляди души.

Повечето от така наречената бяла емиграция са били поддръжници на царисткия режим, консервативно настроени, но сред тях е имало и социалисти, меншевики, социал-демократи, анархисти и други противници на болшевиките, макар и не всички да са  подкрепяли белите в гражданската война. По това време премиер на българия е земеделският лидер Александър Стамболийски, който официално приема белогвардейците от армията на барон Пьотър Врангел, както и хиляди дворяни и членове на руската интелигенция и дори им дава възможност да приемат българско гражданство – нещо, от което мнозина се възползват и впрочем останалите тук доста бързо се интегрират.

Разбира се, след болшевишката окупация на България през 1944 г. към тези хора и техните наследници отношението е повече от жестоко и мнозина от тях биват преследвани, както са и други бивши поданици, позволили си да вдигнат глава срещу съветския режим.

Но в междувоенния период тези мъже и жени намират дом, работа, утеха и мир в България, бягайки от болшевишките ужаси. Сделката е взаимоизгодна и за двете страни – съсипаната ни от три войни страна има нужда от работна сила, а останалите без дом хора имат нужда от, ами, всичко. Ето малко снимки от живота им в България:

Ръководителят на железопътния отряд Иван Петрусенко (в центъра) - бригадир на екипа за ремонт, създаден от руски емигранти към Българската държавна железница. След 1923 г.
Ръководителят на железопътния отряд Иван Петрусенко (в центъра) – бригадир на екипа за ремонт, създаден от руски емигранти към Българската държавна железница. След 1923 г.
Иван Петрусенко като железопътен служител (вляво), с офицер от българската полиция в Рилския манастир.
Иван Петрусенко като железопътен служител (вляво), с офицер от българската полиция в Рилския манастир.
Учители от руската гимназия във Варна. Свещеникът е отец Георги Голубцов.
Учители от руската гимназия във Варна. Свещеникът е отец Георги Голубцов.
Група учители и ученици от руската гимназия във Варна.
Група учители и ученици от руската гимназия във Варна.
Ученици, учители и попечителския съвет на частното руско училище във Варна.
Ученици, учители и попечителския съвет на частното руско училище във Варна.
Болница на руското дружество на Червения кръст във Велико Търново, кръстен в митрантските среди "Болницата на ген. Врангел"
Болница на руското дружество на Червения кръст във Велико Търново, кръстен в митрантските среди „Болницата на ген. Врангел“
Създателят и ръководителят на болницата, лекар на 1-ви армейски корпус на руската армия Ф. Ф. Трейман (втори отляво) с колеги и пациенти.
Създателят и ръководителят на болницата, лекар на 1-ви армейски корпус на руската армия Ф. Ф. Трейман (втори отляво) с колеги и пациенти.
Милосърдни сестри от Руското дружество на Червения кръст, работили в България, през 20-те години на XX век.
Милосърдни сестри от Руското дружество на Червения кръст, работили в България, през 20-те години на XX век.
Група възпитаници от лицея В. П. Кузмин, който имал репутация в България като една от най-добрите руски образователни институции. Сред тях, най-вероятно, един от учителите.
Група възпитаници от лицея В. П. Кузмин, който имал репутация в България като една от най-добрите руски образователни институции. Сред тях, най-вероятно, един от учителите.
Ученици, четвърти клас от училището В. П. Кузмин, 1930 г.
Ученици, четвърти клас от училището В. П. Кузмин, 1930 г.
Обща снимка на руската софийска гимназия (единствената руска гимназия в България, "оцеляла" до 1944 г.), учебната 1929-30 г. 
Обща снимка на руската софийска гимназия (единствената руска гимназия в България, „оцеляла“ до 1944 г.), учебната 1929-30 г. 
Ученици в руската софийска гимназия.
Ученици в руската софийска гимназия.
Още ученици в руската софийска гимназия. Обърнете внимание на дрехите им.
Още ученици в руската софийска гимназия. Обърнете внимание на дрехите им.

Униформите в софийската гимназия са, както следва: „За момчета: черна туника, с бяла ивица, пришита до яката, черни или тъмносини панталони и тъмносиня шапка с бял кант и с герб – две кръстосани маслинови клонки, между които, в средата има монограма от букви С.Р.Г. За момичета: черни престилки с бели яки, тъмно-синя барета с герб. През лятото за момчета е разрешена бяла риза, униформа с отваряща се яка. За момичета – бяла блуза с черна панделка и черна пола. Зимата се допускат палто или гащеризони, различни, в зависимост от възможностите на родителите.

Из „Спомени на руската софийска гимназия“ от Дмитрий Бендерев.

Театралният "Балалаечен оркестър" под ръководството на Б. П. Колчаковски, създаден към Галиполската гимназия във Велико Търново, а след разпускането си през 1926 г., преместен в София през 1930 г.
Театралният „Балалаечен оркестър“ под ръководството на Б. П. Колчаковски, създаден към Галиполската гимназия във Велико Търново, а след разпускането си през 1926 г., преместен в София през 1930 г.
Семейна фотография на руски емигранти, 1930-те години
Семейна фотография на руски емигранти, 1930-те години
Сватба на руски емигранти в София, пред църквата "Св. Седмочисленици". Приятелят българин е военен или юнкер (пагоните не се виждат ясно).
Сватба на руски емигранти в София, пред църквата „Св. Седмочисленици“. Приятелят българин е военен или юнкер (пагоните не се виждат ясно).
Кръщене на дете в семейство на руски емигрант, присъединил се е и офицер. Началото на 40-те години.
Кръщене на дете в семейство на руски емигрант, присъединил се е и офицер. Началото на 40-те години.
Генерал А. В. Туркул с група руски емигранти в България по времето на Втората световна война.
Генерал А. В. Туркул с група руски емигранти в България по времето на Втората световна война.

Използваните материали са от книгата: Белоэмигранты в Болгарии. Воспоминания, редактори В. В. Чумаченко, П. В. Чумаченко, С. А. Рожкова. — М.: Новые печатные технологии; Синержи, 2013 г.

Сподели
Ивайло Антов
Ивайло Антов

Ивайло Антов е завършил 74 СОУ "Гоце Делчев", в момента следва История и геополитика на Балканите I курс в СУ "Св. Климент Охридски".
Има интереси в областта на историята, най-вече история на Балканите.

One comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *