Църквата в Ново село, Щип – един позабравен български шедьовър

Време за четене: 2 минути

Историята на възстановяването на съвременната българска държава е неразривно свързана с историята на българската Църква. Манастирски, митрополитски и енорийски храмове свързваме с развитието на българската книжнина, българската култура и народност. По учебници, туристически гидове или фейсбук постове попадаме на легендарните за нацията ни храмове – в Рилския, Бачковския и Троянския манастири, в София, Пловдив, Копривщица, Свищов и други.

Но един от най-впечатляващите храмове, свързани с българската нация остава встрани от обществения интерес – „Успение Богородично“ в днешния квартал на град Щип – Ново Село. Храмът е с внушителни размери и впечатляваща архитектура, а в него има и една от най-големите колекции на водещите български зографи. И въпреки, че Щип се намира на само около 200 км от София, той остава леко позабравен.

Църква на това място е съществувала и преди зрялото Възраждане. Множество икони за храма рисува в началото на XIX век родоначалникът на Самоковската зографска школа Христо Димитров. По-късно, когато храмът е построен наново, тези икони са преместени и днес са в галерията на храма, но и до днес това е мястото, което пази една от най-богатите сбирки икони на Христо Димитров – един от най-значимите български творци, баща на Димитър и Захари Зограф.
Самата нова църква е впечатляваща. Тя е с изключително интересна и оригинална архитектура.

Novo-selo-shtipsko-crkva-uchilishte
Църквата „Успение Богородично“ и българското училище в началото на XX в.

Представлява истинска базилика – в която централната част е издигната и със собствено осветление, за разлика от „псевдобазиликите“, които са масовият тип храмове през Възраждането у нас. Архитект на сградата е Андрей Дамянов Рензов от Дебърската школа – един от най-значимите български архитекти. Негови църкви има издигнати на много други места на запад от днешната българска граница – в Пирот, Ниш, или във Велес, където създава отново архитектурен шедьовър 10 години преди храма в Ново село, Щип.
Уви, поради историческите обстоятелства, днес името на Андрей Дамянов не е толкова популярно, колкото на също толкова значимия майстор уста Кольо Фичето.

Уникалната за българското Възраждане трикорабна базилика е изписана също от дебърски майстори. Смята се, че основната украса и икони са направена от братята на Андрей Дамянов – Георги и Никола. Освен тях участват и наследниците на Христо Димитров от Самоковската школа.

Църквата в Ново село, Щип, е може би най-впечатляващата църква на българския XIX век в днешна Северна Македония. Тя обаче е част от много, но доста позабравени паметници на българското културно наследство, останали извън границите на територията. Лесният и свободен достъп през границите в днешно време трябва да е покана за всеки българин да посети тези творения, не по-малко достойни за възхита от манастирите и възрожденските градове в границите на днешна България.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.