„Света София“, преди да бъде превърната от музей в джамия от турския президент Ердоган. Снимка: engin akyurt, Unsplash
Общоприето е мнението, че последната Света Божествена литургия в константинополския храм „Света София“ е била проведена на 28 май 1453 г. Въпреки това обаче последната литургия в знаковия храм в действителност се случва на 19 януари 1919 г. и е водена от гръцкия свещеник отец Лефтерис Нуфракис (1872-1941 г.) от град Ретимно, Крит.
Историята протекла по следния начин: Критският свещеник, който през 1919 г. провел светата литургия под хилядолетния купол на „Света София“ бил капелан в същата Втора гръцка дивизия, която по-късно участвала в малоазийската кампания и достигнала до портите на Анкара и пила от река Сакария – онази, в чиито сладки и прохладни води по-късно се превърнали в огнени и причиняват и до днес огромно страдание в сърцата на всички гърци. Отец Лефтерис Нуфракис – главният герой на тази фантастична история – бил на път по вода заедно с Втора гръцка дивизия към „съюзна“ Украйна, когато военната му част се отбила за кратък престой с кораба си в Константинопол. Група гръцки офицери – бригадир Францис, майор Ляроматис, капитан Стаматиос и лейтенант Николас – водени от смелият критянин влезли в града с тайната мечта да се опитат да проведат литургия в древния храм.
Предложението на отец Лефтерис им се струвало едновременно невъзможно и очарователно. При всяко положение знаели, че ще бъде изключително трудно. „Света София“ все още била действаща джамия и със сигурност щяла да бъде охранявана добре по време на тяхното посещение. Стоящите над тях гръцки военни им също не биха гледали с добро око на подобно действие, възприемайки го като ненужна провокация и евентуално дори нежелан дипломатически скандал, който ще предизвика неудобство за тогавашния гръцки премиер Елефтериос Венизелос. Отец Лефтерис обаче бил решен при всяко положение да изпълни замисъла си: „Ако вие не искате, ще отида сам“, заявил той.
Входът на „Света София“ бил отворен и сякаш храмът ги очаквал. Турският страж се опитал да ги спре с няколко думи на родният си език, но увереното поведение на гръцките войници бързо го демотивирало. При влизането си всички се прекръстили и отец Лефтерис се помолил: „Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе“. (Псалми 5:8)
Групата смели гърци бързо се ориентирала в интериора на храма и не след дълго открили мястото, където би трябвало да се намира Светия олтар. Със себе си свещеникът носел всичко, необходимо му за богослужението. Той отворил Служебника си и започнал: „Благословено е Царството на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков!“…“Амин“, отговорили войниците, водени от гласа на майор Ляроматис и светата литургия започнала с надежда в сърцата им, че Бог ще ги приеме като достойни в това начинание. Светата литургия започнала безпроблемно. След цели 466 години в „Света София“ се служело на Бог отново! Отец Лефтерис направил всичко точно според богослужебните изисквания, като не пропуснал молитва или възглас – присъстващите чули и изпели „С мир Господу да се помолим“, последвало „Господи, помилуй!“.
Не пропуснали и написаният преди толкова много време лично от самия император Юстиниан – същият, който построил и храмът, в който се намирали – химн:
Единородни Сине и Слово Божие,
Който си безсмъртен и благоволи заради нашето спасение
да се въплътиш от света Богородица и винаги дева Мария,
неизменно стана човек,
а като се разпна, Христе Боже, със смъртта потъпка смъртта.
Ти, Който си един от Светата Троица и си прославян заедно с Отца и Светия Дух, спаси нас.
Последвал Малкият вход, след него – Богородичният акатист „Възбраньнѹмѹ воеводѣ“, а след това – четене на Апостола (от бригадир Францис) и на Евангелието (от отец Лефтерис). Междувременно „Света София“ започнала да се пълни с турци. Смелият критски свещеник не се смутил и продължил. Безстрашието на свещеника карало невярващите на очите си турци да изпитват страхопочитание и в безмълвие да наблюдават случващото се. За тях то било невероятно. След четенето на Евангелието последвал Херувимския химн и отец Лефтерис започнал Проскомидията. Турците продължавали да прииждат. На фона на смяните им погледи критският свещеник извадил от чантата си малък свети потир, дискос, звездица, просфора, малък нож и малка бутилка вино. С трепет продължил Проскомидията, докато Ляроматис пеел Херувимския химн. Когато приключил, отецът се обърнал към друг от войниците – лейтенант Николас – със заръка да запали свещ и върви пред него, за да извършат Великият вход. Вървейки след войника със сълзи на очи отец Лефтерис пеел: „Помени нас, Господи…“
Последвали Просителната ектения и Символа на вярата, който бил рецитиран от войниците. Междувременно в изпълнената от турци „Света София“ започнали да влизат и много от живеещите тогава в града гърци, които едвам сдържали емоциите си „поради страх от юдеите“ (Йоан 20:19) – в случая от турците. В очите на мнозина от тях обаче могли да се видят сълзи.
Литургията междувременно достигнала до най-сакралният си момент – Евхаристийният канон и Пресъществяването на светите Дарове. С разтреперен глас отец Лефтерис се молил: „Тези Твои дарове от всичко, което е Твое, принасяме на Тебе, за всички и заради всичко“. Войниците коленичили и тогава се чул гласът на майор Ляроматис, който пеел: „Тебе възпяваме, Тебе благославяме, на Тебе благодарим, Господи, и молим Ти се, Боже наш, и молим Ти се, Боже наш, и молим Ти се, Боже наш“. Не след дълго започнали да осъзнават, че след половин хилядолетие в „Света София“ отново било извършено християнско тайнство!
Войниците запели „Достойно ест“ и „Отче наш“, последвало познатото „Със страх Божий, с вяра и любов пристъпете“. и понечили да приемат светото причастие. Отец Лефтерис бързо казвал молитва след молитва, а майор Ляроматис пеел: „Благословен е, който иде в името Господне! Бог е Господ и ни се яви!“ докато останалите войници съучаствали в Господнята трапеза и осветените хляб и вино – истинска плът и кръв Христови – били преподадени на всеки един от тях. В този момент критянинът казал на лейтенант Николас: „Събирай бързо всичко!“ и започнал да казва отпуста – последният елемент от Светата литургия.
И така, последната литургия в „Света София“ била приключена. Мечтата на поколения християни се превърнала в реалност. Отец Нуфракис и четиримата военни били готови да се върнат на кораба си. „Света София“ обаче била препълнена с турци, които едва сега започнали да осмислят какво се било случило току-що пред очите им. Гняв напирал в тълпата. Гръцките герои били в непосредствена опасност. Без колебание обаче те „като едно тяло“ се запътили към изхода. Турците били готови да ги нападнат, когато изневиделица турски чиновник се провикнал през зъби „Пуснете ги да минат!“ – осъзнавайки, че ако гърците бъдат убити последващият дипломатически скандал би бил много по-голям и то не в полза на държавата, на която служи. В крайна сметка в този момент градът бил обграден от две гръцки дивизии, а турската страна била със статут на победена в непосредствено приключилата малко преди това Първа световна война. Чувайки призивът на чиновника, турската тълпа се укротила. По този начин отецът и войниците достигнали обратно до кораба си.
Разбира се, дипломатическият отзвук не закъснял и премиерът Венизелос трябвало да се обяснява на международните сили. Отец Лефтерис бил официално порицан от гръцката страна, макар и неофициално действията му да предизвиквали възторг, че е сбъднал дълголетната мечта на гръцкият народ и християнският свят. По сведение на внука на брат на о. Нуфракис през лятото на 2001 г. е бил поставен бюст в родното му село Алонес, там се намира също и гробът на архимандрит Елефтериос (Лефтерис Нуфракис).
Превод с адаптация от английски, гръцки източници:
1. Андреас Киряку, „Литургия в „Света София“ през януари 1919 г.“, публикация във вестника Ta Patria от 1996 г., 4-5, 57-61, препечатка от кипърското издание Orthodoxi Martria.
2. Кувела, Г. Д., „Последната литургия в „Света София“, публикация във вестника Syndesmos от 1992, 259, 82.
3. Хаджис, Н. М., „Последната литургия в „Света София“, отново от в. Syndesmos, 1992, 262-263, 133.
4. Спомени на дядото на Емануел И. Геласакис (1897 – 1988), очевидец на събитието
5. Публикация във в. Mesogeios, Ираклион, Крит, с дата 3 юни 1998 г.
6. The Brave Greek Priest Who Held a Divine Liturgy in Hagia Sophia in 1919, Philip Chrysopoulos, Greek Reporter.com, 26 септември 2019 г., последно посетено на 26.08.2020 г.
