Проблемът Маугли и човешката интелигентност

Време за четене: 5 минути

Проблемът Маугли: има две неща за човешката интелигентност, за които обикновено не си даваме сметка. Първото е, че всъщност не сме особено интелигентни като вид. Второто е, че интелигентността на вида ни не е била обект на естествен подбор, нито е резултат от особен селекционен натиск. Тя по-скоро е страничен ефект от други черти, които са обект на селекция. Гълъбите бият хората в решаването на вероятностни задачи по математика и се справят с проблема на Монти Хол по-добре от мнозина математици, без да се славят с особен ум („птичи мозък“?), което не искам да абсолютизирам, нито това, че двегодишна немска овчарка се справя по-добре с IQ теста на Рейвън от двегодишно дете.

Хомо Сапиенс е с много по-високо IQ от овчарките и гълъбите без никакво съмнене, просто изтъквам, че интелигентността ни не бива да се абсолютизира в сравнение с други видове и тя има удивителни пропадания на ниво вид и мъртви петна.

Въпреки това, като вид сме се справили удивително успешно, като никой друг досега – медицина, физика, науки въобще, стандарт, тотално господство, машини, технологии, космоса – всичко на тепсия, какви ти кучета, гълъби и делфини. Отдаваме супер успеха си на интелигентността ни, но всъщност не ни е там силата, в друго е – едно човешко дете е в състояние да предава и получава информация и да изразява чужди и свои идеи, по начин, невъобразим за овчарката и гълъбите, които иначе го бият по вродена интелигентност при проблема на Монти Хол като мачка в дувар. Намеквам за способността на вида ни да предава опит, иновации и информация по не-биологичен път, което го прави наистина уникален.

Говоря за неща като език и „култура“, като под култура се дефинира всяка информация, която се трансферира хоризонтално и вертикално по не-биологичен начин на предаване“ (гените предават информация само вертикално и само по биологичен път).

Хомо Сапиенс е единственият вид, при който има хоризонтален и вертикален не-биологичен трансфер на информация, за който той е биологически подготвен.

Видът ни има необходимото биологично снаряжение под формата на добре селектирани за целта генетични варианти, целящи да формират способност за учене от чуждия опит и предаване на наученото нататък под формата на език.

Тази еволюционна способност ни позволява лесно да можем се свържем с мисленето и откритията на Сократ например, живял сто и петдесет генерации преди нас, което е невъзможно и за най-интелигентното куче. В трансфера на информация сме машини – което е една от тайните на успеха ни. Разбира се, ние сме генетично подготвени за това, имаме правилните гени. Но биологическото ни IQ е трудно да се оцени – като антрополог съм се занимавал с няколко доказани случая на Маугли, детето от джунглата, т.е. на деца, отгледани в изолация от човешкото общество, дали в животинска група, дали в нещо друго, което ги е отделило от хората и при това оцелели.

Те са развивали интелигентността си само на мускули, без трансфер на информация, която осигурява социалната човешка група.

Тоест, чиста, биологическа, социално неповлияна видова интелигентност. И тука трябва да признаем, че при десетгодишния „Маугли“, тя не е много по-голяма от интелигентността на кучетата и гълъбите. По-голяма е, без съмнение, но не шокиращо по-голяма, като тази на децата, израснали в човешко общество. Това прави победата на гълъбите над математиците в конкретна задача по-лесна за възприемане. Умни сме, но не дотам, колкото изглежда че сме, поради успеха ни.

А бихме могли. През 2017 г. Робърт Пломин (Robert Plomin) публикува в списание Nature резултатът от статистическото изследване на екипа му върху геномите на един милион британци GWAS, Genome Wide Association Studies, в което идентифицира 600 генетични варианта с отношение към човешката интелигентност, която е полигенна черта. След това издаде и книга на тази тема, която още не е преведена на български „Проектът: Как ДНК ни прави тези, които сме“ (Blueprint: How DNA Makes Us Who We Are), в която подробно обясни смисъла на резултатите.

С времето се натрупаха още изследвания и идентифицираните варианти станаха от порядъка на 1200.

Всеки един от тях добавя средно половин точка към IQ-то ни – ако го имаме в гените си. Бяха формулирани алгоритми, които са в състояние да предскажат IQ без да е нужно да вземаме тест, също и алгоритми, които да предскажат образователния ценз, който ще имаме, и успеха ни от образованието с по-висока успеваемост, отколкото са в състояние да го предскажат кандидатстудентските изпити – което ни казва, че изследването на Пломин е повече от успешно.

Но не ми е това мисълта – по Пломин, всеки от нас има средно около 200 от тези варианта, което ни дава IQ средно от сто. Никой жив човек няма много повече от триста варианта, дори да е нобелист. Тези варианти не са специфични за никоя популация, те се въртят във всички популации – в някои с малко по-голяма честота, в други с по-малка, респективно няма особени разлики в средната интелигентност между популациите – всичко се върти в рамките на една стандартна девиация от средното, които и две човешки популации да сравним.

Разликите са от порядъка на максимум 15 точки. Далеч от теоретичния максимум на индивид от вида ни – който, като се има предвид наличните 1200 варианта, всеки от които би добавил 0.5 към IQ-то ни, е… смайващите 600 точки! Вместо това, ние имаме масови варианти, според популацията, между 80 и 120 точки, много далеч от наличните като възможност – което означава че, чисто и просто, не се е налагало от еволюционна гледна точка. Тоест, интелигентността ни никога не е била обект на особено силна положителна селекция, на особен селекционен натиск. Иначе нямаше да е 100, а примерно 500, колкото е генетичният капацитет на вида ни – при генетична селекция, тоест, при естествен подбор „за“ повече интелигентност.

Как би изглеждал човек с IQ от 600?

Вероятно разликите между него и нас биха били по-големи, отколкото разликата между човек и макак в момента. Не бихме имали никакъв шанс срещу такъв. В нищо. Дали неговият вид би превзел Земята за два дни? Усвоил космоса за три? Не знам, в сравнение с такъв аз съм просто един макак. Айнщайн с IQ-то си от 160 би бил макак, не аз. Идея не мога да имам. Но мисълта ми е, ей това вече е разлика, а не 15-те точки девиация, в които са сбутани съвременните популации и дори те създават сериозни различия между нас заради когнитивното неравенство.

Разбира се, и да се появи такова чудо на природата, то не би било тъпана са себе си. В момента, в който стана ясно откритието на Пломин, Китай се изкуши и обяви програма и финансиране от 600 милиона долара за генетичното редактиране на човек, което да му доведе изкуствено максималния брой IQ варианти. Начело беше американският учен от китайски произход Стив Хсу (Stephen Hsu), шеф на департамента по физика в Мичиганския университет и създател на компанията Genomic Prediction, която цели да създава технологии за все по-модерни генетични тестове. Уволниха го отвсякъде през юни 2020 г. заради неговите въгледи за расовите различия, които са особено пиперлива тема в САЩ.

Америка протестираше всеки ден срещу китайската програма, докато преди време Китай не обяви официално, че я спира.

Човечеството е пред дилема – кой ще се изкуши от генно модифицирани хора и изкушение ли е или лек за световните здравни проблеми? Един генетично ограничен човек със синдроми и IQ от 50 може да бъде превърнат в пълноценен член на обществото с IQ от 100, чрез генетично редактиране. Няма да го има товара на гърба му. Само че, никой не го иска и никой не го финансира, по етични съображения. Евгеника ли е да направиш идиота умен? Ще реши ли проблемите на човечеството или поне проблемите на близките му? А ще се изкуши ли някога някой да създаде същество с IQ от 600? То какво ще е относно нас? Не знам.

Сподели
Светослав Стамов
Светослав Стамов

Светослав Стамов е магистър по Антропология в университета Дюк, Северна Каролина. В периода 2004-2006 г. работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни изследвания. През 2009-2010 г. е преподавател по историческа антропология в бакалавърската програма на Duke University. През 2015 г. е координатор на научни публикации и литература в Pearson Education Canada. В момента е проектен консултант на Harvard Medical School, департамента по популационна генетика. Публикувал е изследвания от областта на историческата антропология и e бил част от екипи, извършвали изследвания в областта на популационната генетика и публикували резултатите си в утвърдени англоезични научни издания. Докторалният му тезис, както и част от научните му публикации в областта на антропологията, могат да бъдат прочетени тук.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *