Някъде по римските граници, 443-та г. хунът Атила, нелегален имигрант, прескача Сарматския вал. Атила е сам с меча си срещу 50-милионната Римска империя. Главите на първия римския патрул, който го среща, изхвърчат в прахта. Атила се страхува – сега останалите от римския граничен гарнизон ще го убият. Хуква да бяга. Но… никой не го преследва. Вместо това гарнизонът организира нощно бдение със свещи, на което тихо скандира – SVMVS·CAROLVS, и отрупва мястото на инцидента с цветя, а войниците бършат сълзите си и повтарят: SVMVS·CAROLVS.
Хм, мисли си Атила – май се отървах. Какви загубеняци. Какъв ли е тоя Сумус Каролус? Сигурно е голям 5 метра и мечът му е като хидравлична бургия. Дано не го срещна. И продължава похода си към рим. По пътя среща следващата група римски войници. След като реже главата на първия, Атила си мисли: тоя път отидох, И затваря очи, чакайки да бъде накълцан от римските мечове. След като ги отваря с ужас, вместо меч по главата чува: SVMVS·CAROLVS. Хм, казва си Атила и реже главата, която го е произнесла. После следващата. И следващата.
SVMVS·CAROLVS бъбри легионът в отговор. SVMVS·CAROLVS, а някои бягат да берат цветя, бършейки сълзите си. Ъ? – мисли си Атила, тия май не са толкова страшни. И продължава завладяването на Рим. По пътя среща група сенатори, които му четат резолюция:
SVMVS·CAROLVS. Иншаллах, казва си Атила и покровителствено ги тупа по задниците. Тия сега първо да ги убия ли, а после да ги е*а, или обратното? За всеки случай прави и двете. Рим обявява тридневен траур като научава, въвежда засилени мерки за сигурност и провежда масов митинг под надслов SVMVS·CAROLVS. Пред портите на Рим Атила е посрещнат от папата с послание „нека преговаряме, нося ти торба злато“. SVMVS·CAROLVS, преговаря папата. Да, благодаря, казва Атила, взема торбата със златото и реже главата, поради което преговорите пропадат. Сенатът и Рим са в ужас – нищо не може да спре Атила, дори полицията.
SVMVS·CAROLVS , казва му първият срещнат в Рим полицай. Хахахаха – казва в отговор Атила и осъзнава – никой няма да го убие. Никой няма до воюва срещу него, дори един-единствен човек. Ами тогава Рим е негов. Щом няма кой да го спре, дори един меч стига за един град.
Гражданите са в потрес – никой не е сигурен дали в нощта няма да го чака Атила, докато се прибира от работа. Атила влиза в Сената. Сенатът му чете протестна резолюция. В отговор Атила търкулва две-три глави. SVMVS·CAROLVS, мърморят останалите. Императорът трепери на престола си като заек. Атила се изправя пред него и вади меча. Този поне ще се бие, мисли атила. SVMVS·CAROLVS, треперейки казва императорът. Атила просто го изхвърля като заек от престола.
И сяда на него. Един човек е превзел Рим. Сенатори и граждани се тълпят около трона на Атила. отварят усти, но той им казва млъкнете – и те млъкват. ДА ЖИВЕЕ КРАЛЯТ!, провиква се Атила. ДА ЖИВЕЕ КРАЛЯТ! – повтарят всички. Така е малко по-добре – казва Атила, омръзна ми от това SVMVS·CAROLVS.
Текстът е от 2012 г. Положението е все същото.
Може ли такива глупост да пишете за един от прабългарските владетели пред когото светът е трепери, това не означава, че Траките не са българи, Българиса!
Патриотизмът е последното убежище на мошеника. (Самюъл Джонсън)
Patriotism is the last refuge of a scoundrel. (Samuel Johnson)