Демографската криза е факт отдавна. Снимка: Jonathan Borba, Unsplash
L’etat, c’est moi
Поредна година със спад в раждаемостта. 2020 г. – 53 968 новородени; с близо 1000 по-малко от 2019 г… Топим се. Този анонс за кратко успява да се прокара като водещ измежду все по-изстискваните теми за COVID-19, грозните нападки президент-премиер и все по-наближаващите избори, носещи аромат на нафталин… В следващите редове поставям размишленията си – изцяло мои и не целят да обиждат или накърняват никого, а търсят решение на казуса.
Преди да започна – имайте предвид, че съм наясно – има хора с репродуктивни проблеми, които много искат, но не могат да имат деца. Свалям наистина шапка на тези герои – защото те са с много по-силна психика и осъзнатост от 99% от останалите хора.
Причина първа – личният пример
Да, именно. Трябва да признаем: нашето поколение – онова на 80-те и 90-те, закъснява да създава дечица. В момемнта именно ние сме онези, чиито репродуктивни възможности са решаващи за темповете на раждаемостта. От нас завися графиките… Поколението ни е изключително готово винаги да намира извинение – няма условия, няма жилище, парите не са достатъчни и т.н. Не ме разбирайте погрешно – като част от това поколение и аз доскоро представях подобни извинения пред хората около себе си и самия себе си. Но истината е, че ако не започнем да вървим по пътя, то няма и как да го изминем, нали?
И не – не е скъпо да имаш дете. Супер готинко е да се прибереш удома и да те посрещне един засмян бебок… Единственото, което ще Ви коства – малко количество нерви; ама си струва. Ако отново, по време на разговор кажете „нямам пари“ или нещо от сорта, замислете се – сменяте телефона си през година, купувате си таблет, кола, пътувате в чужбина…
И да уточним – детето трябва да бъде създадено заедно с правилния човек.
Причина втора – липса на социална/демографска политика
Може би ще кажете, че трябваше да спомена първо това. Да – ама – не. Ако следваме логиката, че предлагането следва търсенето, то формирането на адекватни демографски политики би трябвало да следва нуждата от такава. Тоест – ако има увеличаване на раждаемостта, самите родители ще изискват изграждане на адекватни социални политики.
Но, да не забравяме! Държавата е като екипа Ви на работа. Ако екипът е нахъсан, то положителните резултати са въпрос на кратко време. Ако приемем, че политиците през последните 20 години са Мениджър по ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, то те се представят изключително ЗЛЕ. Липсва адекватно планиране – краткосрочно и дългосрочно. Абсолютно се пренебрегват потребностите на младите семейства. Министерствата ни нямат насърчаващи стратегии.
Ето какви политики аз бих начертал за борба с демографската криза:
1. Нисколихвени заеми за покупка на жилище и нужно транспортно средство за семействата с деца; които при определени рационални условия стават безлихвени (каквато политика има в Унгария, например).
2. Увеличаване на държавната помощ при раждане на дете, но получаването ѝ само от родители, изпълняващи определени изисквания – за да се избегнат злоупотреби.
3. Детски надбавки за всяко едно дете. Те биха могли, или част от тях, да бъдат под формата на или да финансират инвестиционни инструменти.
4. Действително осигуряване на място в държавна детска ясла и детска градина за всяко едно дете.
5. Допълнителни данъчни облекчения за родители (тези в момента са повече от унизителни).
Това е на прима виста. Може би сега ще кажете: „Ти си родител, ти трябва да си осигуриш всичко това на детето“. Да, но аз съм данъкоплатец. От една страна, заедно с Вас, аз съм едно от лицата, които финансират държавата. Със създаването на дете, семейството ми гарантира, че в бъдеще ще има кой да работи за БВП на държавата. А от друга страна, когато семейството ми е спокойно, аз ще се трудя с всичките си усилия, съпругата ми ще работи – и държавата ще печели още повече от удържаните данъци.
Като заключение. Луи XIV е известен с фразата си: „Държавата – това съм аз“. Сега нека я перифразираме към настоящата действителност – държавата е такава, какъвто съм аз; държавата е моето огледало. Ние трябва да настояваме за разрешаването на демографската криза. Ние трябва да я разрешаваме.
Surge et age!
