Пътешествие до Безброй много други чудни неща

Време за четене: 5 минути

Попаднах случайно на новината – един познат решил да издаде приказките, които измисля и разказва на децата си. Зарадвах се искрено, защото приказките за малки деца може да ни се струват маловажни, но всъщност те са един изключително силен инструмент за разпространение и запазване на дадена култура. Нищо случайно няма в хорската мъдрост за „първите седем години“ и тяхната ключова важност за изграждането на мирогледа за цял живот на индивида. Не е и случайно, че редица активисти непрекъснато пускат детски книжки със силни пропагандни елементи на техните идеологии.

Григор Йовов, за щастие, не е такъв и не цели да развращава децата ви, даже напротив. Резултатът от неговия труд е книгата със заглавие „Пътешествие до Безброй много други чудни неща„, а илюстрациите са на съвсем истински петгодишни деца. Приказките му са семпли, кратки, сюжетите им се опират на нормалните сюжети за нашата култура, примесени с модерен поглед към тях – можем да прочетем както за великани, Баба Меца, така и за опитите на Министерства да урегулират техните отношения.

Авторът се съгласи да разкаже малко повече за книгата. Г-н Йовов, как се решихте да си измисляте истории, които да разказвате на детето си, вместо да си купите нещо от книжарницата?

На първо време, тряба да отбележа, че аз съм човекът с приспиването вкъщи. Така се получи поради чисто житейския ни ритъм на живот, а и заради присъщата ми бодрост късно вечер. Децата имат жажда за приказки. Така те опознават и в същото време изграждат света около себе си. Съществуват прекрасни класически приказки, които съм им чел. В същото време попадахме и на безсмислени, зле преведени или направо пропагандни детски книжки. По естестен път реших да намаля обема на несполучиливите приказки, като добавя свои наред с класическите. По този начин предавам и нещо живо, семейно на децата си.

Видно е, че сте черпили от народните ни приказки и митология като вдъхновение. Това целенасочено решение ли е, или има нещо общо с приказките, които на теб са ти разказвани като малък?

Народните приказки не са случайни. Те са плод на народната мъдрост и селектирани образи за предаване на смисли и възприятия за света. Приемствеността е важна за една култура и всички ние сме неин плод. А за да се запази сортът на този плод и да се подобри, то трябва да се посява отново и отново. Ранните ми детски спомени са свързани не с конркетна история, а с точно определено чувство. Баща ми ни пееше моряшки и други песни, геройски и изпълнени с достойнство. Това се е пропило в мен не под формата на думи, а на усещане за това кой и кои сме. Искам децата ми да получат именно това, то не може да бъде заличено никога.

Илюстрация към една от приказките, дело на петгодишната Цветомира Йовова – единият от двамата художници.

Имат ли някаква възпитателна цел Вашите сюжети или са изцяло развлекателни?

Сюжетът на приказката има поуки. Това са някои от основните християнски ценности. Свитъците, които кръстницата дава на принца и принцесата съдържат три думи – прошка, милост и любов. В различни ситуации тези християнски ценности помагат на героите да преодолеят наглед нерешими препятствия.

На какви ценности наблягате?

Моят мироглед е християнски. Аз съм православен християнин и осмислям света през призмата на Вечността. Ние в Църквата разглеждаме ценностите в абсолютни стойности. През вековете, та и до днес, именно християнството е изпитаното лекарство, което носи мир в душите на хората. Мир за всеки като личност. А кога идва мирът? Когато си спокоен. А кога си спокоен? Когато имаш отговорите, истината. Както Сам Господ Иисус Христос казва „Истината ще ви направи свободни“. Истината за това кои сме, защо сме тук и какво се иска от нас. Съвременната концепция за вечното циклично търсене и никога недостигане до отговорите на тази въпроси носи единствено смут и хаос у човека. Обратното, Христовата църква дава тези отговори съвсем ясно и у човекът настава мир.

Как бихте коментирали издаването в България в последните години на редица от книжки за деца, промотиращи крайни гледни точки?

Жалко е колко объркани представи искат тези хора да насядат у децата. Желанието им е да разрушат реда и да създадат свой. Да пренапишат историята, да разменят ролите, да нагодят света към собствените си грехове. Но това никога не е работило. Ние го знаем, защото коренът на всичко това не е нов. Това е извечното желание човек да оправдае греха си за да успокои съвестта си. За това искат да направят ненормалното – нормално. И се нахвърлят върху най-слабите и най-невинните – децата. Това не бива да позволяваме.

Ако някой се е заинтересувал и иска да прочете тези приказки на своете дете, откъде може да намери Вашата книга?

Моята книга може да се намери в електронен формат, както и на хартия. За съжаление, хартиеният тираж се изчерпи бързо и мислим в тази посока. Но пък в момента сме пуснали свободно PDF варианта на страницата ни във Фейсбук. Целта от самото начало не беше комерсиална и за това искаме книжката да достигне и до хора, които не биха могли да си я позволят. Всеки час, прекаран в четене на нещо нормално, вместо изкривени внушения, е една малка победа за доброто.

Можем ли да очакваме скоро ново издание на хартия или пък други приказки или песни за дечица?

Ще помислим за ново издание. Също имам желание и за още приказки за дечица. Всичко зависи от силите ни, ако е рекъл Бог ще стане.

Благодаря Ви за отделеното време!

И аз благодаря за подкрепата и добрите думи! Пожелавам дълги години ползотворно работа за добрите каузи.

Можете да последвате страницата на книгата във Фейсбук или да свалите електронния ѝ вариант от тук. Ето и един откъс:

Драконът, видян през въображението на петгодишния илюстратор Йоан Токмаков.

Из глава 8: Зад безброй много други чудни неща

– Има! – изрече решително принцът и погледна дракона в очите. – И знам какво трябва да направя! – каза той и хвана принцесата за ръце.

– Обичам те, принцесо, и искам ти да си спасена!

След това я пусна и направи решителна крачка към пропастта, готов да скочи.

– Не-е-е! – чу се писък зад него. Няма да го позволя, аз ще скоча, за да се спасиш ти!

И принцесата тръгна към пропастта. Драконът беше замръзнал и наблюдаваше сцената.

– Чакай! – каза принцът и я хвана за ръка. – Нека го направим заедно!

Двамата се хванаха за ръце и направиха крачка напред. – Не-е-е! – чу се зад тях гласът на дракона.

– Само не любо-о-ов!

Но беше вече късно, принцът и принцесата летяха надолу, затворили очи. Изведнъж усетиха, че вече не летят, а стоят на едно място. Още се държаха. Някой сложи ръце на раменете им и те отвориха очи. Пред тях беше иконостасът на църквата на селото им. Обърнаха се и видяха зад себе си тяхната кръстница, леля София, която им се усмихваше.

– Чаках ви. Налудувахте ли се?

Онемели от учудване, двамата стояха като вцепенени.

– У дома е най-хубаво, нали? – каза благо кръстницата. – Разказвала ли съм ви историята за блудния син? – Май не сме я чували – повдигнаха рамене принцът и принцесата. – Вие ли не сте! – разсмя се весело леля София.

– Е, добре! Починете и ще ви я разкажа по-късно – усмихна се тя и ги прегърна.

Принцът и принцесата запомниха това приключение за цял живот, разказваха на цялото село и всички ахкаха и охкаха от изненада. Обясниха как са ги спасили свитъците на тяхната любима кръстница. Как поискали прошка от великана, как сторили милост на лъва и как победили въздушния княз със силата на любовта.

Три дни яли, пили и се веселили и живели дълго и щастливо.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.