Повечето българи са съгласни за характера, историята и ситуацията около македонския въпрос, както и какъв език се говори от другата страна на Вардара. Големият проблем е, че не всички чужденци, интересуващи се от ставащото на Балканите, са на наша страна. Една група неуморни люде решават да направят нещо по въпроса, издавайки „Бяла книга за езиковия спор между България и Република Северна Македония„.
Това са Владо Тренески, Деян Танчовски, Ерлин Аго, Иван Николов, Илия Стояновски, Методий Иванов, Румен Сребранов и Спас Ташев.
Тъй като подобна инициатива е повече от похвална, реших да се свържа с доц. Спас Ташев и той да разкаже малко повече какво се цели с издаването на тази книга.
Здравейте, доцент Ташев, и благодаря, че се съгласихте да отговорите на няколко въпроса. Можете ли да ни разкажете за инициативата „Бяла книга за Македония“ – какво целите с нейното издаване?
Спас Ташев: Основната ни цел бе да покажем как конкретно се краде или унищожава българското културно-историческо наследство в Титова Югославия и днес в Република Северна Македония и свързаното с това системно нарушаване на човешките права. Това са факти, за чието съществуване България съобщи, но не представи пред своите външнополитически партньори.
От тази гледна точка ние запълваме една празнота. А пък в авторския екип българите от България сме малцинство. Други трима съавтори са от РС Македония и по един от Албания и Сърбия. Всички по произход сме свързани с географската област Македония. Подобен труд до сега не е съставян.
Какви резултати очаквате от книгата? Планирате ли тя да бъде издадена на други езици?
Нашата цел е да интернационализираме съвременните измерения на македонския въпрос. Само така антибългарската политика в Скопие може да бъде възпрепятствана, а след международен натиск променена. До този момент се намирахме в парадоксалната ситуация македонизмът да се представяше като жертва, а жертвите българи като агресори.
Сега се надявам нещата да си дойдат на своето място. За да постигнем този ефект, в момента книгата се превежда на английски и немски и се адаптира на скопската писмена норма. Ако намерим средства, ще направим и издание на албански език. За разпространението на книгата смятаме да мобилизираме българските задгранични общности. На тях ще предоставим съответните издания и те да ги връчват на местни дипломати, политици, медии, общественици, библиотеки, университети. Целта ни е да създадем работещо българско лоби, нещо, което държавата ни не знам по какви причини не прави.
Кого трябва да убедим с тази книга? Коя е нейната основна таргет група – българите в България, живеещите в Република Северна Македония или световната общественост?
Основната таргет група са читателите в чужбина. Много от изнесените факти и у нас не се знаят, но целта е те да станат международно достояние. Защото през годините Скопие бълваше литература на чужди езици, раздаваше стипендии на чужди учени, печаташе техните писания.
А ние бездействахме като хипнотизирани. Да, и СССР не ни позволяваше, защото не трябваше да се руши социалистическото единство. Но след 1990 г. нещата се промениха и трябва да защитим националния си интерес и братята ни в РС Македония.
С какво може да се включат желаещите да помогнат на инициативата?
В момента се нуждаем от средства за превеждане на книгата на други езици. Ако съберем достатъчно, ще направим и испанско и португалско издание. Не само за разпространение на Иберийския полуостров и в Латинска Америка, но и например да уведомим сегашното португалско председателство на ЕС за същността на проблемите с РС Македония.
Група българи започнаха проекта „Изпрати българска книга в Македония“, като целта им е македонските българи да получат достъп до книги на книжовната форма на езика ни – нещо, което е трудно за повечето от тях. Вие планирате ли да разпространите тази книги в Република Северна Македония по сходен начин?
Да, поддържаме контакти както с инициаторите, така и с потенциалните получатели. На много места в РС Македония вече има интерес към Бялата книга. В момента също я разпространяваме, но в електронен вариант. Най-голямата популярност ще се постигне когато книгата бъде издадена в Скопие.
Какво отношение има българската държава към проекта? Помагат ли ви по някакъв начин?
Не, по никакъв начин. В електронен вариант предоставихме текста на две институции и помолихме за съдействие за превод. Не получихме никакъв отговор. Със съдействието на вицепремиера Красимир Каракачанов бе заплатен превода и предпечатната подготовка на английски език, но средствата бяха предоставени от частна фондация, а не от държавата.
Сега, когато книгата на български е готова, ще изпратим по един екземпляр в Пррезидентството, МС, МВнР, МК и отдел “Култура” на СО и ще поискаме съдействие заиздаването на други езици. Да видим какво ще ни отговорят.
Илюстрацията на книгата има интересна история – можете ли да я разкажете и да обясните защо се спряхте именно на нея?
Имате предвид илюстрацията на предната корица? Това е графика на видния български карикатурист Райко Алексиев. Представлява “опасната”, най-преследваната в Югославия българска буква Ъ. За нейната съдба в РС Македония са отделени няколко страници от книгата. Интересна е и съдбата на самия художник.
Неговият баща е активист на ВМРО в Солунско. А пък Райко Алексиев е убит у нас след 9 септември 1944 г. Това е част от драмата с Македония.
Вие самият сте доста активен по отношение на българите в чужбина, включително тези в Албания и Косово – тяхната съдба отразена ли е в тази книга?
Не, не е. Само е описан случай на албански българин със седалище в Тирана, на който при транзитно преминаване през територията на днешната РС Македония му е конфискувано издание на книжовен български език. Този случай показва как от македонизма страдат всички.
Иначе покрай Бялата книга изостави писането на втория том за етнодемографията на българските общности на Балканите, посветен на българите в Сърбия и Косово. Сега отново се заемам и с тази си задача.
Събрали сте сериозен екип – колко от вас имат корени от Македония? Каква е връзката ви с този край?
Всички автори имат родова връзка с Македония. Аз самият съм роден в Пещера, в Западните Родопи, но в семейството ми по няколко линии се преплита родовата връзка с Македония. Там голяма част от населението е с такъ произход.
Но може би най-екзотичният автор от екипа ни е Ерлин Аго. Той е роден в с. Дреново, Корчанско, най-западния български говорен предел.
Благодаря ви за отделеното време!
Аз благодаря за интереса. Благодарение на усилия като Вашите, книгата ще стане достояние на повече хора и така ще изпълни своята мисия.
Електронен вариант на книгата можете да свалите от тук. Средства се събират чрез набирателната сметка на сдружение в обществена полза „Българска национална платформа за обединение и развитие“. То е титуляр на сметката в Банка ДСК ЕАД:
BG52STSA93000027495356.
В „Основание за превод“ би било добре да се посочи, че парите са за Бялата книга.
