Как ранните християни спасяват животи и разпространяват Евангелието по време на епидемиите

Време за четене: 4 минути

Епидемия в древния свят – картина на Никола Пусен

Християните, изправени пред коронавируса днес, би било добре да си спомнят как безкористната любов на ранната църква е помогнала за разпространението на Евангелието в свят, много по-враждебен към посланието на Исус, отколкото нашият свят днес. Християнството се разпространява изправено срещу гоненията по много причини, но в два случая се разпространява в разгара на смъртоносни епидемии — защото християните рискуват живота си, за да спасят другите, пише Тайлър О’нийл за PJ Media.

Две исторически чуми опустошават Римската империя: Антониновата чума (165-180 г. сл. Хр.) и Киприянската чума (249-262 г. сл. Хр.). Чумите убиват около една четвърт до една трета от населението, поразявайки императори (Марк Аврелий, Хостилиан и Клавдий II Готски) и опустошавайки империята. Както при коронавируса днес, паниката се разпространява, защото обществото не разбира болестта.

Както отбелязва социологът Родни Старк (Rodney Stark) в книгата Триумфът на християнството: Как движението на Исус стана най-голямата религия в света, християните реагират на епидемиите по различен начин от техните езични съседи:

По време на първата чума, известният класически лекар Гален избягал от Рим в имението си, където останал, докато опасността не отшумяла. Но за тези, които не можеха да избягат, типичната реакция беше да се опитат да избегнат всякакъв контакт с пациента, тъй като беше разбираемо, че болестта е заразна. Затова когато се появи първият им симптом, жертвите често били изхвърляни по улиците, където мъртвите и умиращите лежали на купчини.

Епископ Дионисий разказва за събитията в Александрия, Египет, по време на Киприанската чума:

При първите симптоми на заболяването, те [езичниците] отблъснаха страдащите и избягаха от най-скъпите си, изхвърляйки ги по пътищата, преди да са умрели и третираха непогребаните трупове като мръсотия, надявайки се по този начин да се предотврати разпространението и заразяването на фаталната болест.

И въпреки това християните са се стремяли да помогнат на болните, дори да рискуват собствения си живот. Епископът на Картаген описва действията им:

Въпреки че тази смъртност не е допринесла нищо друго, тя е постигнала особено това за християните и служителите на Бог, тъй като ние с радост започнахме да търсим мъченичество, докато се учим да не се страхуваме от смъртта.

Без да обръщат внимание на опасността, те поеха отговорността за болните, като се грижеха за всяка тяхна нужда и им служеха в Христос, и заедно с тях си отидоха от този живот безметежно щастливи; защото те бяха заразени от други с болестта, привличайки върху себе си болестта на своите съседи и приемайки бодро техните болки “, спомня си Дионисий за своите събратя християни „Мнозина, грижейки се и лекувайки другите, понесоха смъртта си върху себе си и умряха вместо тях … [смърт, която] изглежда във всяко отношение равна на мъченичество.

Възкресението на Исус Христос е най-важното събитие в историята на човечеството

Дори само основните грижи вероятно значително са намалили смъртността. Както отбелязва Уилям Макнийл (William McNeill) в книгата Епидемии и народи, дори „елементарната грижа за пациентите значително ще намали смъртността. Простото осигуряване на храна и вода, например, ще позволи на хората, които са временно твърде слаби, за да се справят сами, да се възстановят, вместо да загинат нещастно.“ Напълно правдоподобно е, че християнските грижи за болните биха намалили смъртността с цели две трети, твърди Старк.

Това християнско милосърдие не просто е спасявало животи – то също така е разпространявало Евангелието. Историците отдавна се мъчат да разберат как малка група християни след възнесението на Исус – Деяния определя броя им мужду 120 и 5000 – в крайна сметка превъзхождат всички други религии в Римската империя (с приблизително население 60 милиона в пика си).

Използвайки оценки от исторически източници, Старк установява, че растежът от 1000 християни през 40 г. сл. Хр. до 33 млн. християни през 350 г. сл. Хр., изисква растеж от 40 процента на десетилетие. Въпреки че този растеж е изглеждал като чудо за християните по онова време, а по-късно и за историците, той може да се обясни и с разширяването на социалните мрежи и взаимовръзки.

Когато християните рискували живота си, за да помогнат на езическите си съседи по време на епидемиите, са се случили две неща. Езичниците, които не са влезли в контакт с християнството, е било по-вероятно да умрат, а езичниците, които са получили християнска милост, е било по-вероятно да живеят – и да развият отношения с християните, които са ги спасили. Един езичник, спасен от смъртта, може да се сприятели с християните, които са го спасили, като може и да е загубил предишните си приятели заради чумата.  Спасявайки езичниците, християните не само демонстрират любовта на Исус, но и разпространяват обществено влияние.

Старк отдавна е установил, че социалните мрежи са от съществено значение за религиозното покръстване. Докато новите вярващи казват, че са доволни от истинското учение, приятелството с други вярващи също е от съществено значение, когато става въпрос за избор на вяра. Това не означава, че вярата няма значение или че Светият Дух не участва в преобразуването – процесът в сърцето на всеки човек все още е загадка – но от гледна точка на социалната наука взаимоотношенията са ключови за разбирането на решението на човека публично да се идентифицира с религия.

Християните през втория и третия век от нашата ера водят контракултурен начин на живот. Те се открояват с това, че отказват да правят жертви на римските императори (смятани за богове) и че се грижат за болни, сираци и вдовици. Те спасяват деца, които са оставени да умрат (ранна форма на аборт/детеубийство) и основават първите болници.

Когато ранните християни рискували живота си, за да спасят езичниците по време на епидемиите, те изживявали учението на Исус Христос, предоставяйки конкретни доказателства, че животът им е променен от Светия Дух на милосърдието. Тяхната жертва е била свидетелство за околните и помага за разпространението на Евангелието, като разширява социалните им мрежи.

Християните днес трябва да приемат същия дух на милост, въпреки че на практика вероятно би изглеждало съвсем различно. Социалното дистанциране помага да се ограничи разпространението на коронавируса, а християните трябва да ценят живота на другите повече от комфорта и социалните възможности на ежедневието.

Християните също могат да подкрепят благотворителни предприятия, извършващи Божията работа в този труден момент. На 17 март християнската благотворителна организация Samaritan’s Purse („Кесията на Самарянина“) достави полева болница и други припаси до Италия, за да помогне на претоварената здравна система в страната за болни от коронавирус.  Самолетът DC-8 на Samaritan’s Purse превози приблизително 20 тона медицинско оборудване, отделение за дихателна помощ, разработено за коронавируса и 32 души персонал за помощ при бедствия, включително лекари, медицински сестри и специалисти по дихателни пътища, които ще останат в Италия поне месец

„Отиваме в Италия, за да осигурим животоспасяваща помощ на хората, които страдат“, заяви президентът на благотворителната организация Франклин Греъм. „Има много страх и паника в страната, но ние вярваме, че Бог контролира ситуацията. Ние продължаваме да се молим за всички засегнати от тази глобална здравна криза и за нашия медицински екип, които в момента реагират.”

Едуард Греъм, най – малкият син на Франклин Греъм и помощник-вицепрезидент на програмата „Кесията на Самарянина“, изрази категорично: „медицината е магнит за Евангелието.”

Не всеки християнин може или трябва да стане и да лети до Италия, за да помогне с кризата — ще има работа в собствените си домове и квартали. Но християните по света трябва да помагат, както могат, със същия дух като ранната църква. Актовете на милосърдие могат да допринесат за огромни резултати спрямо Евангелието.

Сподели
Емануил Спасов
Емануил Спасов

Емануил Спасов е завършил НГДЕК "Св. Константин Кирил Философ". Следвал е Японистика в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Преводач на свободна практика.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *