Време за четене: 3 минути

Човек понякога попада на доста интересни изрезки от старите вестници. В една такава от издаването по време на социализма списание „Отечество“ се натъкнах на доста интерес разказ за успехите и несгодите на българските емигранти в САЩ в началото на миналия век.


В началото на нашия век (XX век, бел. ред.) много българи поемат по пътя на „лесната печалба“ – отиват в земята отвъд океана, с надеждата да оправят разклатеното си финансово състояние. На групи от по 200-300 души, сгушени един до друг в параходите на различните компании, те пътуват към „страната на неограничените възможности“. Така неусетно само за седем-осем години броят им достига около 50 хил. души (1910 г.).

Българитe се заселват в почти всички американски щати и работят предимно като миньори при прокарването на железопътни линии.

На някои им потръгва – стават лекари, зъболекари, адвокати, чиновници, други откриват малки магазинчета.

Нашенците са будни хора. Макар далеч от родния край, те се обединяват в дружества, създават организации, издават вестници, мнозина членуват в комунистическата партия (на САЩ, бел.ред.). Пак през тези години там възникват и първите земеделски преселнически общини – българите основават малки градчета, които носят имена на наши царе и стари градове. Ето малка част от тях: Симеон (щата Небраска), Крум (щата Тексас), Варна (в щатите Ню Йорк и Илинойс), Плевен (щата Монтана) и други.

Първата българска земеделска колони с основана през 1911 г. в щата Ню Мексико и носи името на нашата столица София. По това време местните закони са давали възможност на желаещите да бъде предоставена до хиляда акра земя (един акр е равен на 4,4 декара), като след десетгодишно обработване тя става собственост на наемателя. Именно това кара двамата българи Георги Белчев и Георги Коларов да се заселят в щата на 25 април 1911 г. Всеки наема по 100 акра, вдига къща и започва се занимава със земеделие.

Когато новината, че в Ню Мексико има свободна земя, се разнася из другите щати, започват да пристигат oщe българи.

Броят на преселниците рязко нараства. За това свидетелства откриването на училище за български деца, построяването на железопътна линия, която свързва града с окръжния център Гринвил.

През 1913 г. новият град официално е зарегистриран и получава своето име – София. Първоначално жителите смятали да го нарекат Джорджтаун – в памет на двамата основатели Георгиевци, други пък предложили името на старата престолнина Търново, но накрая било прието името на столицата ни. Шест години по-късно епископ Андрей, тогавашен глава на българската православна църква в САЩ, идва в града и отслужва тържествен молебен.

Но на следващата година работите тръгват „надолу“ – голяма част от семействата започват да продават всичко, което имат, и се преселват в други щати. Някои пък се завръщат в отечеството. Младите също бягат, за да търсят по-добро място за печалба. Градът залинява, железопътната линия с прекъсната… Останат само няколко фамилии.

В излязлата преди няколко години в САЩ книга „Българските американци“ авторът Николай Алтънков (книгата не може да бъде намерена, но авторът има други книги на български, бел. ред.) съобщава, че през 1967 г. един от основателите на града Георги Белчев, все още живеел там със семейството си, което вече брояло шест деца, 21 внуци и 4 правнуци. Те притежавали 3000 акра земя и ферма с над 100 крави.

И днес ако човек прелисти географския атлас на САЩ, също може да намери имена на градове, свързани с България. Нали кръвта вода не става.

ДОБРИН ПАМУКОВ


Не знам за вас, но в мен този разказ предизвика доста чувства.

Написан е от човек, който е живял във времената на идеологическо противопоставяне между двете свръхсили на онова време. САЩ и СССР са били в Студена война, а България е била част от Източния блок и пътуването от и до САЩ е било рядка привилегия или възможно само с бягство. Така дори малкото контакти, които биха могли да имат българите тук с българите в САЩ биха били изключително затруднени.

И въпреки задължително положително споменаване на комунистическата партия за емигрантите ни, видно е какво са искали те – работа, земя и свобода. В онова време САЩ, като нова, все още недокрай заселена зема, е имала нужди от хора, верни на федералното правителство, а не като наскоро покорените местни индиански племена. Всъщност, и до днес Ню Мексико е голям, но изключително рядко населен щат заради специфичния си климат, така че относителният неуспех на онази София да стане голям град е разбираем.

Днес в САЩ има около 250 000 души, които носят българска кръв – огромно число за нашите стандарти.

Но в огромната страна дори с големия брой новодошли последните 30 години, българите са от малките малцинства. В 330 милионните САЩ, българите са едва около 0,08% от населението на страната. За сравнение на мащабите, арменците в България са малко над 5000 души по последното преброяване, или цели 0,8%, тоест десет пъти повече.

Тези градчета – по американските стандарти, по българските села – са си живи и до днес. Град Крум в щата Тексас е най-голям и има 681 къщи и около 5000 души население. Варна в щата Ню Йорк е погълнато от съседното малко градче Драйдън и е негова махала. Варна в Илинойс е самостоятелна и има около 500 души население. Плевен в щата Монтана носи старото име на града Плевна (какти и други чужди места). Симеон пък не може да бъде открит на картата, макар да има Симеон, Небраска, но страницата в Уикипедия твърди, че той е кръстен на основателя си Симеон Мортгарейдж (Simeon Mortgareidge), което не звучи много българско име.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *