Рейтинг и ценности

Време за четене: 2 минути

Снимка: Juan Ordonez, Unsplash

Слушам интервюто на кандидат-премиера Пламен Николов при Слави Трифонов от 2018 г. и се замислих как този така типичен за нашите ширини и посредствен в средната си интелигентност чичак, който от всичко разбира, ни показва защо сме така заклещени в безизходицата на безпътието. И не, дори няма да коментирам смехотворното му предложение да имало ежегодни публични изслушвания на професори и как един преподавател по, да кажем, средновековна философия, трябвало да бъде преценен „от хората“ (все едно той самият не е човек, при това малко по-особен поради квалификацията си) дали говори глупости на студентите си или не.

Тежка реформа в образованието се е очертавала някога на кастингите при Слави. Но, уви, за съжаление няма да се ограничим само до образованието очевидно.

Политиците не се избират като домати на пазара, не се избират и по това какви количествени характеристики уж имат. Всеки български ром-гастарбайтер в Германия говори поне три езика, това не го квалифицира да бъде политик или, недай Боже, премиер. И образоваността не се мери посредством пазарната реализация. Да продаваш шнорхели е бизнес, показва несъмнено някакви личностни умения. Особено ако си станал мениджър и си се развил професионално. Нито едно от тези умения обаче не е образованост.

Един философ по правило няма какво „да работи по специалността си“ (Боже, какъв трижди проклет израз), нито един продавач на водолазни костюми се нуждае от висше образование. Истинската наука има нужда от финансиране, но самата тя не произвежда стойност в икономическия смисъл на тази дума. Колкото по-бързо приемем тази очевидна житейска истина и настрани от личните си идеологии, толкова по-бързо ще започнем да бъдем адекватни за реалността в която живеем. Няма нищо лошо в това една сфера на дейност да не допринася за икономиката. Не всичко е пазар. Това не прави хората на науката непълноценни или по-лоши от всички останали.

Тук идва същината на проблема: предизвикателствата, които ни дава времето, в което живеем не са от материално естество, а са изцяло духовни и етични. Ние можем днес да си купим кебапчета от супермаркета на промоция и да се храним с месо – нещо, което за нашите прадядовци и прабаби е било изцяло празнична, тоест рядка, храна. Не можем обаче да изградим стабилно и насочено съществуване на личността, която е непрестанно люшкана от бурите на различни моди, сбъскващи се философии, идеологеми и обикновена пропаганда.

Някога бащата на комедията Аристофан е казал „Не храни с думи вместо с хляб“, но като човек с консервативно мислене твърдо ще възразя – зная силата и значението на Словото за човешкия живот и (особено във време на изобилен хляб като днешното) повече от всякога виждам необходимостта не от това в българския и западноевропейския супермаркет да има еднакви стоки, да продаваме повече плавници или стойността на един човеколеглохраноден да бъде понижавана, и с това да се изчерпи идеята ни за прогрес.

Да припомня думите на голямата Вера Мутафчиева, че у нас гладни гробища няма. Ключът за благоденствието обаче е друг: да се научим да живеем като себе си, да се приемаме и да имаме цел и посока.Да имаме смисъл и значение. И на индивидуално, и на народностно ниво. Само в това – в Словото, в етиката, която То носи, в преоткриването на ценностите от старите дни – е спасението. Останалото е шоубизнес, сиреч едни хора с камери и микрофони ни показват едни други, леко жадни за внимание, но несъмнено добродушни хора, и зрителите ги преценяват, обсъждат и най-вече им се смеят. Не забравяйте обаче, че след всеки телекастинг сметките за есемесите изпратени от зрителите се плащат от самите зрители.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.