Демографското бъдеще е африканско

Време за четене: 5 минути

Демографското бъдеще илюстрирано – кенийски деца отиват на училище. Снимка: Tucker Tangeman, Unsplash


Демографията е съдба, а бъдещето на планетата в нашия век е африканско – към 2100 г. всеки трети човек на планетата ще бъде африканец, според всички демографски прогнози. Експлозивното увеличаване на населението на този континент е абсолютно безпрецедентно в човешката история, дори сравнимо с настоящия демографски гигант Азия.

Очаква се населението на суб-сахарска Африка да се увеличи значително във всички страни.

Само една Нигерия е увеличила населението си от 44 милиона през 1960 г. до над 200 милиона днес и се очаква да задмине както Индия, така и най-многолюдната страна в света днес Китай в края на века. След по-малко от три десетилетия Демократична република Конго ще има 200 милиона души. И това е валидно и за малките страни – Кот д’Ивоар е имала население от 3 милиона през 1960 г., днес са 25 милиона, а само столицата им Абиджан има 3 милиона жители, с очакване да достигнат 10 милиона до края на века.

В региона на Сахел населението на поне четири страни ще се утрои, прогнозира Жил Писон (Gilles Pison), професор в Muséum National d’Histoire Naturelle– Sorbonne Universités и асоцииран изследовател във френския Национален институт за изследване на демографията (INED, Institut national d’études démographiques).

За разлика от развитите страни, демографските нива и трендове не могат да бъдат измервани само на базата на гражданските регистри, тъй като те не са пълни – не всички раждания и смъртни случаи биват докладвани и вписани в статистиката. Демографските индикатори биват прогнозирани от преброяванията и националните проучвания, но тези данни не са изцяло точни, затова всички разговори за демографията на Африка имат елемент на относителност, дори при най-добро старание от страна на събиращите данните.

Населението на целия континент Африка е било около 140 милиона души през 1900 г. и достигна един милиард през 2010 г.

То ще наброява 2,5 милиарда души през 2050 г. и повече от 4 милиарда през 2100 г., показват прогнози на ООН. Днес всеки шести човек живее в Африка. През 2050 г. ще бъде всечи четвърти, и към 2100 г. ще бъде всеки трети, показват същите прогнози.

Това рязко увеличение на населението се дължи на огромната разлика между броя на ражданията и смъртността. Към момента ражданията са четири пъти повече от смъртните случаи. Въпреки че смъртността на континента продължава да е най-високата в света, и то с много, и има сериозно намаляване на раждаемостта, африканските жени продължават да раждат средно по 4,5 деца през 2017 г. За сравнение, през 1980 г. те са раждали по над 6,5 деца.

Ръстът на световното население се забавя значително на всички континенти, освен в Африка. Източник: OurWorldInData
Ръстът на световното население се забавя значително на всички континенти, освен в Африка. Източник: OurWorldInData
Сам по себе си, подобен ръст на населението не би бил толкова необичаен, ако не съвпадаше със сериозно демографско забавяне в останалата част от света.

Дори плодовитата Азия има средно 2,1 деца родени от жена през 2017 г. (минимумът за поддържане на населението на същото ниво), 2,0 в Латинска Америка, 1,9 в Северна Америка и 1,6 в Европа. Така дори раждаемостта в Африка да продължи да намалява, както предвижда умерения сценарий на ООН, това няма да доведе веднага до значително намаляване на ръста на населението.

Ако допуснем, че африканската раждаемост изведнъж падне до 1,6 деца на жена – както е в Европа или Китай, което е един изключително малко вероятен сценарий – населението ще продължи да се увеличава още няколко десетилетия, достигайки 1,6 милиарда през 2050 г. Днешното население на Африка обаче е съставено предимно от млади хора, в детеродна възраст, така че резултатът най-вероятно ще бъде отново голям брой раждания.

Демографските прогнози на ООН от 1981 г. са допускали, че на планетата ни ще има 10,5 млрд. души през 2050 г. в най-вероятния сценарий. Последните прогнози, публикувани през юни 2017 г., вече говорят за 11,2 млрд. Крайната цифра е по-голяма, но истинската промяна е в разпределението на населението по континенти – Азия и Латинска Америка имат понижение на прогнозното население. Африка, за която се е очаквало да има 2,2 млрд. души през 2100 г., сега се очаква да има двойно повече – 4,4 млрд.

Друга, по-скорошна изненада, е от междутропична Африка – там се е очаквал спад на раждаемостта след този в Азия и Латинска Америка, заради забавянето на социо-икономическото развитие.

Това наистина се случи в северна Африка и в южна Африка, но не и в междутропична Африка. Там спадът на раждаемостта е много малък и от него идва огромното увеличение на населението на Африка в прогнозите.

Икономическото развитие и спадът на раждаемостта често вървят заедно, като някои теоретици често виждат второто като причина за първото. Образованието на жените е може би най-важният фактор в този процес и със сигурност работи във всички култури и общества – тези жени, които са ходили на училище, раждат по-малко деца от тези, които не са. Азиатските и латиноамериканските страни инвестираха значителни средства в образованието преди десетилятия. В междутропична Африка това не се случи и продължава да не се случва.

За да убедят африканските правителства в ползите от контрола на раждаемостта и да го направят техен приоритет, много международни организации им предлагат „демографски дивидент“ като решение за бедността.

Наблюдаван ефект през годините е, че когато раждаемостта рязко спадне в една страна, броят на децата рязко пада, без делът на възрастните хора да се увеличи в началото. Като резултат от това, делът на населението в работоспособна възраст се увеличава значително, давайки възможност на страната да се развива икономически. Тази икономически благоприятна ситуация обаче продължава едва едно поколение време. Няколко десетилетия по-късно, вчерашните трудоспособни хора са остарели и са увеличили значително дела на възрастното население в пенсионна възраст.

Христоматийният пример за подобни политики е Китай, който през 1971 г. въведе политиката на едно дете на семейство, и заедно с редица други реформи, проведени тогава, се опитва да бъде новият икономически и политически лидер в света.

Други азиатски държави също имаха сходни, макар и далеч не толкова крайни политики – Южна Корея и Виетнам, например, но и там последствията наближават. Ограничавайки броя на децата, за които населението да се грижи може да е донесло краткосрочен дивидент от 10-30% от ръста на икономиката им за този период. От друга страна, латиноамериканските страни не са успели да се възползват от този демографски дивидент, тъй като липсват достатъчно нови работни места, които да поемат хората в работоспособна възраст.

В случая на Африка, условията за демографски дивидент на практика не съществуват. Раждаемостта пада прекалено бавно, а дори да допуснем, че започне да го прави, настоящите изгледи за растеж на работни места изглежда прекалено скромен, дори ако страни като Китай започнат да изнасят масово производството си към Африка, каквито опити наблюдаваме от няколко години по инициативата „Един пояс, един път“ или ако Западния свят започне да мести производството от прекалено скъпите вече далечноазиатски страни към все още евтиния африкански пазар.

За да се случи подобна сериозна трансформация на световното производство ще трябва да се налеят трилиони долари в инфраструктура – пътища, ж.п. линии, летища, пристанища, каквито никой за момента не може и не иска да даде. Така че подобен демографски дивиден за африканските страни остава по-скоро пожелание.

С други думи, в близките десетилетия ние ще виждаме как Африка не ще избегне възможността да удвои своето население до 2050 г. заради демографската инерция, която нищо не може да предотврати или забави. Не само континентът ще понесе последствията от това, но и целия свят, тъй като изхранването на милиардите млади, бедни и без работа африканци ще бъде трудно и те ще бъдат принудени да мигрират в търсене на нормални условия за живот. А България, в своята демографска зима, е на пътя им.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *