„Вера Су“ е в състояние да унищожи живота в Черно море

Изображение на цъфтежа на коколитофорите в Черно море и промяната на цвета му - Норман Кунинг, НАСА, Ocean Biology Processing Group.
Време за четене: 6 минути

Изображение на цъфтежа на коколитофорите в Черно море и промяната на цвета му – Норман Кунинг, НАСА, Ocean Biology Processing Group.

Уважаеми приятели, особено тези от вас, които живеят край морето – тази зима гледайте за промяната на цвета на водата в млечно до лазурно синьо, както се случи през пролетта, че още и през зимата на 2017 г. и дори НАСА от космоса забеляза. Аз също го забелязах. Обърнете внимание на цвета в снимката на НАСА. Причината, според НАСА, е нетипичен цъфтеж и размножаване на планктон, който консумира въглерод и… унищожава кислорода във водата. А ситуацията с кораба „Вера Су“ и намиращите се на него 3000 тона тор може да доведат до значително ускоряване на този процес.

Причината за промяната на цвета на морето са коколитофорите – едноклетъчен, еукариотен фитопланктон (водорасли). Покрити са с бял калциев карбонат. Когато се събере значителен брой от тях на едно място, техните покрития, отразяващи светлина, биват лесно видими от космоса като светла, млечна вода.

Планктонът създава една бяла въглеродна база, като обвивка, която променя цвета на водата, в такова изобилие беше, при това още през зимата. И това не е първият път, в който този организъм бива забелязан да се развива до нетипични размери.

Коколитофориотният бум в Черно море на 12 юни 2004 г., заснет от сателитния скенер MODIS-Aqua. A, Изображението на MODIS-Aqua с истински цветове; B, пространствено разпределение на коефициента на обратно разсейване на частиците b bp. Източник: Satellite monitoring of coccolithophore blooms in the Black Sea from ocean color data, Oleg Viktorovich Kopelevich, P.P. Shirshov Institute of Oceanology

Още тогава, през 2017 г., си мислех, че някой си играе на геоинженеринг в Черно море. Според НАСА, промененият цвят промени и албедото на Черно море през пролет/лято 2017 г., тоест, то отрази повече слънчева светлина, отколкото абсорбира и задържа за 3-4 месеца температурите си с 1-2 градуса по-ниски от обичайните, което разбира се повлия и на крайбрежния климат.

Случващато се днес не е нищо ново, освен като размер на задаващото се. Разликата е, че днешната ситуация е далеч по-нагла и да видим растежа на какво точно ще стимулира. И море с какъв цвят ще се плиска по бреговете на България догодина. Можем само да гадаем.

Погледнете снимката и ако се появи този цвят през идваща пролет, да знаете откъде е дошъл и какво означава. Проблемът е, че не се променя само цветът, проблемът е какво означава тази промяна за екосистемата. Животът в морето умира, лишен от кислород.

Има безумци, които твърдят, че 3000 тона урея били „нищо“. Не съм много съгласен, че катастрофата би засегнала само района около Калиакра и Яйлата. Снимките на НАСА от 2017 г. подсказват, че много по-малки дози изкуствена тор са в състояние да засегнат абсолютно цялата площ на Черно море, от бряг до бряг.

На 29 май 2017 г. спектрорадиометърът за изобразяване с умерена разделителна способност (Moderate Resolution Imaging Spectroradiometer, MODIS) на спътника Aqua на НАСА засне данните за това изображение на продължаващ цъфтеж на фитопланктон в Черно море. Изображението е мозайка, съставена от множество сателитни преминавания над региона. Фитопланктонът е плаващи микроскопични организми, които сами правят храната си от слънчева светлина и разтворени хранителни вещества. Големите, чести цъфтежи могат да доведат до еутрофикация – загуба на кислород от водата – и в крайна сметка да задушат морския живот.

„Нарастването на отражателната способност в Черно море през май с максимална яркост през юни изглежда в съответствие с резултатите от други години“, коментира Норман Куринг (Norman Kuring), океансколог в Центъра за космически полети Годард (Goddard Space Flight Center) на НАСА. Въпреки че Куринг не изучава този регион, разцветът тази година е един от най -ярките, които е забелязвал от 2012 г. насам“.

Заседналият до местността Яйлата кораб „Вера Су“ е натоварен с 3000 тона тор – карбамид или урея. Колко е това количество и какво може да причини на екосистемата на Черноморието?

През 2008 г., правителствата на Австралия и Филипините излизат със „зелен“ научен план – да разпръснат в морето около Филипините 1000 тона от същото вещество, урея. Целта на разпръскването – стимулиране на растежа на водораслите и планктона (стократно!) с цел да бъде уловен въглерода във въздуха и да бъдат редуцирани въглеродните емисии, респективно, въглеродните такси, които Филипините и Австралия заплащат, а и да проверят дали така няма да се пребори глобалното затопляне.

Планктонът използва въглерод за растежа си и надеждите са били да излови свободния въглерод в макрорайона и да го отложи на дъното на Тихия океан, след като се декомпозира, като така да намали „въглеродният отпечатък на Филипините и Австралия“ – и забележете, за целта са се гласели да освободят 1000 тона урея в океана, а „нашият“ кораб е с три пъти повече, с 3000 тона. Филипините са в най-голямата водна маса на планетата – Тихия океан. Бреговата им ивица е от порядъка на стотици хиляди километри. Ние сме край едно затворено, бездруго замърсено езеро, Черно море. Догодина, благодарение на „експеримента“, според изследване за опасностите от наторяването на океаните с урея, то ще се превърне в помийна кофа, „уловител на въглерод“, мъртва и кафява на цвят. Какво ще означава това за риболова и туризма ни?

Според изследването, след като планктонът се декомпозира, освен, че ще замине черноморската риба окончателно, ще скочат нивата на мъртвите, лишени от кислород води в Черно море. В момента безкислородната зона на Черно Море започва между 50 и 200 метра под повърхността. До колко метра предстои да скочи след безотговорно допуснатата екокатастрофа, при това с нарисуван продукт за обезкислородяване, урея? До нула метра, до повърхността? Надявам се, че не, но предстои да разберем. Става въпрос за 3000 тона урея, т.е. три пъти повече от прекратения филипински проект, при това в затворено море, не насред Тихия океан!

Първото, което се питам е това дали изобщо е инцидент или е преднамерена катастрофа? Филипините и Австралия са се отказали от плана си в последния момент, тъй като са били предупредени от изследването, което цитирам тук, че резултатът ще бъде масово измиране на рибите в Тихия океан и ще се образуват зони с безкислородна вода, където няма да има живот. И това, подчертавам още веднъж, в Тихия океан, не в накаква затворена, бездруго полумъртва локва. Тъй като Австралия и Филипините са се отказали, има данни, че експериментът е осъществяван, в по-ограничена форма, в няколко географски локации за последно през 2019 г. Дали някой не иска да проведе експеримента си за редукция на въглеродните емисии чрез морска фертилизация тук, в разградения двор? С оглед на горното, непукизмът по отношение на заплахата за Черно море, която представлява товарът на заседналия кораб, е странен.

Бездействието на правителството в течение на две седмици е пълно безумие на лениви, некомпетентни хора или диверсия, осъзната или не, освен ако някой не си е платил или повлиял на това бездействие, за да си проведе експеримента. Мислите че се шегувам? Прочетете от абстракта на изследването:

Настоящият план, както бе обявен от Ocean Nourishment Corporation, Сидни, Австралия, предлага да бъдат разпръснати 1000 тона урея в морето Сулу, отвъд брега на Филипините от началото на 2008 г. (Young 2007), въпреки че предварителните опити вече са започнали (Aning 2007). По-широко приложение в океаните извън морето Сулу също така са планирани в бъдеще (http://www.oceannourishment.com/technology.asp). Целта е не просто да се премахне въглерода от атмосферата, като се увеличи производството на биомаса от водорасли и секвестирането ѝ чрез потапяне, но и да се увеличи първичното производство, което води до увеличаване на местното производство на риба.

Ефектът от обогатяването с хранителни вещества на екосистемата трябва да се разглежда от множество гледни точки, включително физически, биологични и социално-икономически аспекти (напр. Nixon 1995Howarth et al. 2000Cloern 2001). Уреята ((NH2)2CO) е азотен тор и фуражна добавка, чието глобално използване се е увеличило 100 пъти през последните 4 десетилетия (Glibert et al. 2006) и има голям и нарастващ брой изследвания за азотния цикъл и урейния метаболизъм от фитопланктони. Тези данни ни позволяват да предложим няколко специфични предсказания за морето Сулу в частност и за съдбата на изпомпваната урея в тропическите или субтропически морета като цяло. Тук ние твърдим, че този план най-вероятно няма да доведе до увеличени рибни добили или улавяне на въглерод. Вместо това има реална възможност риболовът и регионалната водна екосистема да бъдат значително увредени в продължение на години, предизвиквайки екологични щети, които биха задминали значително евентуалните ползи от компенсирането на въглерода.

[…]

Предложеният план за обогатяване на морето Сулу, Филипините, регион с богато морско биоразнообразие, с хиляда тона урея, с цел стимулиране на цъфтежа на водораслите и улавяне на въглерод, е погрешен поради множество причини. Уреята е предпочитана за използвана като източник на азот от някои цианобактерии и динофлагелати, много от които са неутрални или положително плаващи. Биологичните помпи към дълбокото море са класически непропускливи и неефективното заравяне на нова биомаса прави оценката на нетната загуба на въглерод от атмосферата в най-добрия случай съмнителна. Потенциалът за растеж на токсични динофлагелати също е висок, тъй като много от тях растат добре с урея, а някои дори увеличават токсичността си, когато се отглеждат с урея. Много токсични динофлагелати образуват кисти, които могат да се разположат върху седимента и да покълнат през следващите години, образувайки нови цъфтежи дори без допълнително торене. Ако се появят мащабни цъфтежи, вероятно те ще допринесат за хипоксия в дънните води при разлагане. И накрая, производството на урея изисква използването на изкопаеми горива, което допълнително ограничава потенциала за нетно улавяне на въглерод. Въздействието върху околната среда и икономиката е потенциално голямо и трябва да бъде строго оценено.

И експериментът се отменя. Но днес той се провежда, при това в Черно море. Какви ще са последствията? Прочете изследването. А къде са Зелените? Защо го пиша аз това, а не, примерно, някой Тома Белев? А да, заети са, та нали са на власт в момента, правят политика и усвояват грантове – зер, сега е златно време, техните хора са на власт.

Според изследването, ние море от догодина нататък може и да нямаме. Скоро, неизбежно, при този толкова умен, хитър и добре политически ориентиран народ, койте сме ние, българите, който толкова ясно различава почтения човек от мошенника и злодея, може и без земя да останем. И още веднъж, къде са ония гладници, зелените, с пропагандите си? Защо, уважаеми приятели, натресохте на всички ни още по-уважаемите „управляващи“? Мислехте, че ще минете метър, че България ще мине метър? Мислехте, че ще минем без щети ли? Play stupid games, win stupid prizes.


Библиография

Ocean Urea Fertilization for Carbon Credits Poses High Ecological Risks, Mar Pollut Bull. 2008 Jun; 56(6): 1049–1056. Published online 2008 Apr 24. doi: 10.1016/j.marpolbul.2008.03.010

Quasi-tropical cyclone caused anomalous autumn coccolithophore bloom in the Black Sea, Stanichny, S. V., Kubryakova, E. A., and Kubryakov, A. A.: Quasi-tropical cyclone caused anomalous autumn coccolithophore bloom in the Black Sea, Biogeosciences, 18, 3173–3188, https://doi.org/10.5194/bg-18-3173-2021, 2021.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.