Социалната мобилност и гените

Британски благородници
Време за четене: 5 минути

Грегъри Кларк (Gregory Clark), шотландец, професор по икономическа география в университета Дейвис (Davis University), Калифорния, e вероятно най-осведоменият човек на света за някои аспекти на бъдещето. Великобритания не е преживявала завладявания от 1066 г. Поради това пази всички актове на гражданските състояния от тогава и има непокътнати архиви за всички раждания, смърт, съдебни дела и покупко-продажби на недвижими имоти за последните 1000 години. Междувпрочем първият архив, от 1067 г., куриозно, се нарича Книга на Страшния съд (Domesday Book).

Грегъри Кларк е единственият човек, решил да провери социологическите и антропологическите теории срещу реалността, каквато е записана в архивите, започващи от Книгата на Страшния съд насам. С помощта на десетки доброволни сътрудници (генеалогията е любимо английско хоби, оказва се), пред Кларк се разкрила много странна картина на патерните, които са ръководили трансформацията на английското общество.

Проклетият, саркастичен и дързък шотландец издаде три книги и десетина изследвания върху откритията си, получи литерарурна слава за едната („Синът също се издига „The Son Also Rises„ отразена и горещо дискутирана в литературните колони на Ню Йорк Таймс и Гардиън), преди да го канцелират заради последната му („За кого бие камбаната на кривата“, For Whom the Bell Curve Tolls) с обвинения в евгеника и расизъм. Най-безобидното от откритията му беше, че от под 0.1% от популацията по време на завоеванието, днес преките потомци на войниците на Уилям I Завоевателя надхвърлят 20% и хиляда години по-късно, техни потомци са преобладаващата част от английския елит – над 50% от политици, юристи, лекари, елитни спортисти, академици, бизнесмени.

Как така, пита се Кларк. Какво се е случвало в Англия и възможно ли е днес тя да е управлявана и доминирана от същите родове, които са я управлявали и доминирали преди хиляда години? Къде е тогава социалната мобилност, представяна като най-голямото достижение на съвременната епоха и на най-голямата разлика между нея и застиналият социален свят на средновековието? Любознателният шотландец се заравя отново в архивите. Не мога да преразкажа цялата история, това би означавало да пренапиша трите му книги. Набързо, част от фактологията: не, предмодерното семейство не отговаря на представите ни, то не е къща, пълна с десетки деца; семействата имат средно между едно и две оцеляващи деца, също като днес. Научаваме го от актовете за раждания и смърт и така населението е относително статично – нито се увеличава, нито се намалява драстично.

В обществото има едно изключение, за много дълъг период от време – на обществената горница в Англия – тя успява да отгледа между 4-6 деца на генерация в течение на векове и целият демографски растеж на Англия периода XVII – първата половина на XIX век (до първата половина на XVII век Англия е в демографски капан и популацията и стои замръзнала на 2 милиона близо 7 века…) се дължи на демографския успех на горницата, онези 10%, но не по Иво Христов. Разбира се, само един от тези шестима наследява семейните богатства. Другите петима слизат надолу по социалната стълбица. Стават „обикновени“ хора – чиновници, свещеници, учители, дребни собственици. Но в една страна със замръзнал демографски растеж, за да се освободи място за новодошлите надолу, тези от дъното на стълбицата трябва да паднат в Ламанша – имам предвид цели фамилии, които изчезват изцяло, с всяка генерация дават фира и така хиляда години.

Това е английски феномен, казва си Кларк. Социален капитал или нещо подобно. Оказва се, че не е – потомци на тези фамилии, захвърлени далеч от кръговете си, започващи от нулата, вземат постепенно връх в средата, в която са поставяни, непрекъснато. Фамилното име се оказва предсказател на успеха, за 300 години напред – цифрата не е приблизителна, тя е калкулирана усреднено от Кларк. Гените, размишлява Кларк, нещо в гените на някои хора прави фамилиите им успешни – но само за 300 години.

Сметките му издържат и не издържат – при произволни бракове, няма генетична черта, която по фишеровата алгебра от 1930-те да оцелее 300 години. Завръщането към базовата за популация стойност се осъществява в рамките на 50-60 години. Кларк забелязва още нещо – за успеха на сина, показател е съдбата и успеха на вуйчото. Синовете повтарят вуйчовците си с ужасяващата корелация от 0.9, в мястото си в социалната стълбица и в избора на професия, в успеха на професионалните си изяви. Вуйчото в случая е прокси на гените на сестра си, на майката, досеща се Кларк. Ужасно е да си мислим за детерминизма на човешкия живот, че всичко е предопределено от раждането ни; успехът и неуспехът, изборът на професия, в крайна сметка, съдбата, която изглежда изкована още в момента на проплакването ни; докато си вярваме, че я ковем сами и тя е плод на гешките ни, респективно, на усилията ни. Корелацията между пра-пра-пра-дядо и далечен внук, роден 300 години по-късно, е изумителните 0.5- 0.7. Кларк се забавлява да отгатва социалната роля и мястото в обществото по фамилното име, стотици години напред-назад, с един сюблимен успех, включително в наши дни, в съвременните генерации на Британия. „А моят баща беше един стиснат алкохолик“, тъжно казва Кларк в едно интервю. „Каква трагедия…“

Гербове на шведски благороднически фамилии. Снимка: Almanach de Gotha
Гербове на шведски благороднически фамилии. Снимка: Almanach de Gotha

Но може би  това е ситуацията само в Англия? Не. Кларк проверява други оцелели архиви, шведските. При цялата динамика на егалитарна  Швеция, корелацията на богатството, влиянието и статуса е същата – едни им същи фамилии произвеждат едни и същи елитни учени, политици, войници и бизнесмени. Но – триста години. След това отстъпват назад, докато стигнат до дъното. Това отнема конкретна сума от години, изчислява Кларк. 600. Това е вторият цикъл, който открива в патерна, очертан от архивите. Отнема 600 години на първите да станат последни, да изпаднат на дъното. И интересното, 600 години на последните да станат първи. Защото, оказва се го има и това – един ден, последните стават първи и се превръщат във фамилии с голяма обществена тежест и влияние. Просто трябва да изчакат, ха, 600 години от най-ниската си точка.

А ако има революция? Кларк работи и изучава китайските архиви. О, чудо, въпреки, че Мао Дзъдун им е отнел всичко, правнуците на дореволюционните китайски елити са си го получили обратно и са масово изключително успешни, завърнали са се в елита на обществото. Да, гени. Но може би и някакъв вселенски, божествен цикъл, закон, който не разбираме, факторът Х.

Ако се замислим над случая на България, всъщност, ще видим същото. Едни и същи фамилии, от Освобождението насам, независимо от резките промени, вкл. социалистическата революция. Факторът Х. Бих предпочел да не мисля върху собствената си фамилна история, за да не се демотивирам. По-добре да живея сякаш всичко тепърва предстои да се реши.

И все пак, кой е факторът Х, какво е открил Кларк? Защо 600 години? Защо 300? Народите имат своите 250 годишни цикли. Сега към тях се добавят циклите на фамилиите, които са 300 годишни. Британският генерал и учен сър Джон Глъб (John Glubb) казва, че всяка държава, всеки народ е с мисия и Бог, в мъдростта си, е направил така, че всяка държава и народ да се изяви, за да даде своето специфично нещо на човечеството, да се представи на сцената, а за да се изяви и изпълни предназначението си, някой друг трябва да първо да слезе и така, докато се извъртят всичките. И с фамилиите ли е нещо подобно? За мен двата цикъла – 250-годишният етнически, на Джон Глъб и 300-годишния фамилен на Кларк, са изява на едно и също нещо, те са подозрително близки като продължителност, с едно специфично разминаване от 2 генерации.

Глъб свърза своя цикъл с продължителността на генерациите, т.е. 250 г. отговарят на 10 генерации. 300 години очевидно отговарят на 12 генерации, при селективни бракове и са свързани с геномната стабилност, може би? Или всичко е съдба, фактор Х?

П.С. Една добавка – а може би все пак феноменът, разкрит от Кларк, се дължи на социалния или финансовия капитал, натрупан от фамилиите, който прави пътищата леки на потомците им? Съдете сами:  През 1880-те правителството в САЩ провежда лотария за земя – раздаване на едри поземлени имоти на лотариен принцип. Хиляди американци печелят и се вижда свръхбогати милионери, поземлени собственици. През 1930-те, голямо университетско проучване проследява съдбата на спечелилите и на наследниците им. Проучването бива повторено и през 1960-те, със същия резултат. Всички спечелили лотарията фамилии, без нито едно изключение, са се върнали още през следващата генерация там, където са били бащите им, преди да спечелят. Никой не е успял да задържи богатството и новопридобития социален статус. Ефектът от благородното начинание на американското правителство бил нулев в дългосрочен план. Срещу действието му, изглежда са играли сили, далеч по-могъщи от случайността, късмета, социалния капитал и финансовия капитал, сили, малко познати на социологията.  Случaйно дошло – незабавно си отишло; тоест, каквото и да е факторът Х, той не е социален  или финансов капитал. Нещо друго е.


Библиография

Clark, G., Cummins, N. Surnames and Social Mobility in England, 1170–2012. Hum Nat25, 517–537 (2014). https://doi.org/10.1007/s12110-014-9219-y

Lieutenant-General Sir John Bagot Glubb, The Fate of Empires and Search for Survival., Blackwood (Edinburgh), 1978.

For Whom the Bell Curve Tolls: A Lineage of 400,000 English Individuals 1750-2020 shows Genetics Determines most Social Outcomes, Gregory Clark, University of California, Davis and LSE (March 1, 2021)

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.