Грегъри Кларк (Gregory Clark), шотландец, професор по икономическа география в университета Дейвис (Davis University), Калифорния, e вероятно най-осведоменият човек на света за някои аспекти на бъдещето. Великобритания не е преживявала завладявания от 1066 г.
Поради това пази всички актове на гражданските състояния от тогава и има непокътнати архиви за всички раждания, смърт, съдебни дела и покупко-продажби на недвижими имоти за последните 1000 години. Междувпрочем първият архив, от 1067 г., куриозно, се нарича Книга на Страшния съд (Domesday Book).
Грегъри Кларк е единственият човек, решил да провери социологическите и антропологическите теории срещу реалността, каквато е записана в архивите, започващи от Книгата на Страшния съд насам.
С помощта на десетки доброволни сътрудници (генеалогията е любимо английско хоби, оказва се), пред Кларк се разкрила много странна картина на патерните, които са ръководили трансформацията на английското общество.
Проклетият, саркастичен и дързък шотландец издаде три книги и десетина изследвания върху откритията си, получи литерарурна слава за едната („Синът също се издига „The Son Also Rises„ отразена и горещо дискутирана в литературните колони на Ню Йорк Таймс и Гардиън), преди да го канцелират заради последната му („За кого бие камбаната на кривата“, For Whom the Bell Curve Tolls) с обвинения в евгеника и расизъм.
Най-безобидното от откритията му беше, че от под 0.1% от популацията по време на завоеванието, днес преките потомци на войниците на Уилям I Завоевателя надхвърлят 20% и хиляда години по-късно, техни потомци са преобладаващата част от английския елит – над 50% от политици, юристи, лекари, елитни спортисти, академици, бизнесмени.
Как така, пита се Кларк. Какво се е случвало в Англия и възможно ли е днес тя да е управлявана и доминирана от същите родове, които са я управлявали и доминирали преди хиляда години?
Къде е тогава социалната мобилност, представяна като най-голямото достижение на съвременната епоха и на най-голямата разлика между нея и застиналият социален свят на средновековието? Любознателният шотландец се заравя отново в архивите. Не мога да преразкажа цялата история, това би означавало да пренапиша трите му книги. Набързо, част от фактологията: не, предмодерното семейство не отговаря на представите ни, то не е къща, пълна с десетки деца; семействата имат средно между едно и две оцеляващи деца, също като днес. Научаваме го от актовете за раждания и смърт и така населението е относително статично – нито се увеличава, нито се намалява драстично.
В обществото има едно изключение, за много дълъг период от време – на обществената горница в Англия – тя успява да отгледа между 4-6 деца на генерация в течение на векове и целият демографски растеж на Англия периода XVII – първата половина на XIX век (до първата половина на XVII век Англия е в демографски капан и популацията и стои замръзнала на 2 милиона близо 7 века…) се дължи на демографския успех на горницата, онези 10%, но не по Иво Христов.
Разбира се, само един от тези шестима наследява семейните богатства.
Другите петима слизат надолу по социалната стълбица. Стават „обикновени“ хора – чиновници, свещеници, учители, дребни собственици. Но в една страна със замръзнал демографски растеж, за да се освободи място за новодошлите надолу, тези от дъното на стълбицата трябва да паднат в Ламанша – имам предвид цели фамилии, които изчезват изцяло, с всяка генерация дават фира и така хиляда години.
Това е английски феномен, казва си Кларк. Социален капитал или нещо подобно. Оказва се, че не е – потомци на тези фамилии, захвърлени далеч от кръговете си, започващи от нулата, вземат постепенно връх в средата, в която са поставяни, непрекъснато. Фамилното име се оказва предсказател на успеха, за 300 години напред – цифрата не е приблизителна, тя е калкулирана усреднено от Кларк. Гените, размишлява Кларк, нещо в гените на някои хора прави фамилиите им успешни – но само за 300 години.
Сметките му издържат и не издържат – при произволни бракове, няма генетична черта, която по фишеровата алгебра от 1930-те да оцелее 300 години.
Завръщането към базовата за популация стойност се осъществява в рамките на 50-60 години. Кларк забелязва още нещо – за успеха на сина, показател е съдбата и успеха на вуйчото. Синовете повтарят вуйчовците си с ужасяващата корелация от 0.9, в мястото си в социалната стълбица и в избора на професия, в успеха на професионалните си изяви. Вуйчото в случая е прокси на гените на сестра си, на майката, досеща се Кларк. Ужасно е да си мислим за детерминизма на човешкия живот, че всичко е предопределено от раждането ни; успехът и неуспехът, изборът на професия, в крайна сметка, съдбата, която изглежда изкована още в момента на проплакването ни; докато си вярваме, че я ковем сами и тя е плод на гешките ни, респективно, на усилията ни.
Корелацията между пра-пра-пра-дядо и далечен внук, роден 300 години по-късно, е изумителните 0.5- 0.7. Кларк се забавлява да отгатва социалната роля и мястото в обществото по фамилното име, стотици години напред-назад, с един сюблимен успех, включително в наши дни, в съвременните генерации на Британия. „А моят баща беше един стиснат алкохолик“, тъжно казва Кларк в едно интервю. „Каква трагедия…“
Но може би това е ситуацията само в Англия? Не.
Кларк проверява други оцелели архиви, шведските. При цялата динамика на егалитарна Швеция, корелацията на богатството, влиянието и статуса е същата – едни им същи фамилии произвеждат едни и същи елитни учени, политици, войници и бизнесмени. Но – триста години. След това отстъпват назад, докато стигнат до дъното.
Това отнема конкретна сума от години, изчислява Кларк. 600. Това е вторият цикъл, който открива в патерна, очертан от архивите. Отнема 600 години на първите да станат последни, да изпаднат на дъното. И интересното, 600 години на последните да станат първи. Защото, оказва се го има и това – един ден, последните стават първи и се превръщат във фамилии с голяма обществена тежест и влияние. Просто трябва да изчакат, ха, 600 години от най-ниската си точка.
А ако има революция? Кларк работи и изучава китайските архиви. О, чудо, въпреки, че Мао Дзъдун им е отнел всичко, правнуците на дореволюционните китайски елити са си го получили обратно и са масово изключително успешни, завърнали са се в елита на обществото. Да, гени. Но може би и някакъв вселенски, божествен цикъл, закон, който не разбираме, факторът Х.
Ако се замислим над случая на България, всъщност, ще видим същото.
Едни и същи фамилии, от Освобождението насам, независимо от резките промени, вкл. социалистическата революция. Факторът Х. Бих предпочел да не мисля върху собствената си фамилна история, за да не се демотивирам. По-добре да живея сякаш всичко тепърва предстои да се реши.
И все пак, кой е факторът Х, какво е открил Кларк? Защо 600 години? Защо 300? Народите имат своите 250 годишни цикли. Сега към тях се добавят циклите на фамилиите, които са 300 годишни. Британският генерал и учен сър Джон Глъб (John Glubb) казва, че всяка държава, всеки народ е с мисия и Бог, в мъдростта си, е направил така, че всяка държава и народ да се изяви, за да даде своето специфично нещо на човечеството, да се представи на сцената, а за да се изяви и изпълни предназначението си, някой друг трябва да първо да слезе и така, докато се извъртят всичките. И с фамилиите ли е нещо подобно? За мен двата цикъла – 250-годишният етнически, на Джон Глъб и 300-годишния фамилен на Кларк, са изява на едно и също нещо, те са подозрително близки като продължителност, с едно специфично разминаване от 2 генерации.
Глъб свърза своя цикъл с продължителността на генерациите, т.е. 250 г. отговарят на 10 генерации. 300 години очевидно отговарят на 12 генерации, при селективни бракове и са свързани с геномната стабилност, може би? Или всичко е съдба, фактор Х?
П.С. Една добавка – а може би все пак феноменът, разкрит от Кларк, се дължи на социалния или финансовия капитал, натрупан от фамилиите, който прави пътищата леки на потомците им?
Съдете сами: През 1880-те правителството в САЩ провежда лотария за земя – раздаване на едри поземлени имоти на лотариен принцип. Хиляди американци печелят и се вижда свръхбогати милионери, поземлени собственици. През 1930-те, голямо университетско проучване проследява съдбата на спечелилите и на наследниците им. Проучването бива повторено и през 1960-те, със същия резултат.
Всички спечелили лотарията фамилии, без нито едно изключение, са се върнали още през следващата генерация там, където са били бащите им, преди да спечелят. Никой не е успял да задържи богатството и новопридобития социален статус. Ефектът от благородното начинание на американското правителство бил нулев в дългосрочен план. Срещу действието му, изглежда са играли сили, далеч по-могъщи от случайността, късмета, социалния капитал и финансовия капитал, сили, малко познати на социологията. Случaйно дошло – незабавно си отишло; тоест, каквото и да е факторът Х, той не е социален или финансов капитал. Нещо друго е.
Библиография
Clark, G., Cummins, N. Surnames and Social Mobility in England, 1170–2012. Hum Nat25, 517–537 (2014). https://doi.org/10.1007/s12110-014-9219-y
Lieutenant-General Sir John Bagot Glubb, The Fate of Empires and Search for Survival., Blackwood (Edinburgh), 1978.
For Whom the Bell Curve Tolls: A Lineage of 400,000 English Individuals 1750-2020 shows Genetics Determines most Social Outcomes, Gregory Clark, University of California, Davis and LSE (March 1, 2021)
