МАЙСТОРА…
– не го харесва днешният човек Юлиян Попов, бивш министър, който смята, че е „посредствен, провинциален художник“ и в него „няма финес“ и е почти „Азис на българското изобразително изкуство“ и „няма никаква популярност извън България“, но поне в автопортретите му имало малко повече обем „вероятно поради самовлюбеност“.
– На Майстора не му викаме „Майстора“, щото той сам си е вярвал, а щото е бил толкова готин, че е викал на всичките си колеги в академията „Майсторе, Майсторе“.
– Майстора е харесван от съвременници от всякакви политически, естетически и прочее крила. От повечето му учители в Академията, сред които и Мърквичка (на когото неадекватно днес е противопоставен), но и други – Гео Милев, Чавдар Мутафов, та дори диаметрално противоположния Тодор Павлов и други.
– Майстора да, точно така, е провинциален художник. Даже селски. Живял е в провинцията, на село, общувал е, обичал е, хранил се е със селяните и селянките и ги е нарисувал по най-съкровения възможен начин, който българското изкуство познава. Мърквичка е столичен художник, рисувал селяни, а Майстора – провинциален художник, рисувал селяни. Не смятам, че което и да е от двете е лошо.
…е обикалял по калните ниви на Беломорска Тракия, из Македония, и макар мразейки войната, насилието под всякаква форма и омразата между народите, е бил наясно, че тея хора оттатък границата по Струмица, Вардар, Черна, се борят за своята свобода и обединение. Преживял е всичко това и го е нарусивал, за да може днес някакъв мързелив човек от дивана си да напише, че е посредствен
…е толкова обичан от целия български народ, простолюдие и интелигенция, че да, получава Димитровска награда, независимо от факта, че естетиката на рисуването му е коренно различна от тази на ранния 50-арски соц. Той е една от малкото обединяващи фигури в онази България, за която онзи ден целия фейсбук се карахме – през август 1944 година (малко преди 9 септември) – в Кюстендил в една джамия (сега е музей) откриват негова лична галерия експозиция с обединение между Кирил Цонев (уволнен и съсипан от ранната соц-власт), Драган Лозенски (един от видните културни дейци на ранната соц-власт) и Георги Ефремов (кмет на Кюстендил, уволнен на 9 септември, но все пак общественик, запазил някакви позиции слде това). Тоест е обединил хора с доста различни и разнообразни виждания за политика, естетика и общество.
…, противно на незапознатата позиция на някаквия човек във фейсбук-станал-министър, е един от малкото уважавани извън България художници, също от много разнообразен кръг творци – по-прогресивни, по-класически и т.н. Харесван е преди 9-и, след 9-и, след 10-и по целия свят, които хем държавата е избрала да ги прати зад граница (с още 2-3 други), хем другите зад границата са му се поклонили.
…е толкова дълбок, че всъщност за него е трудно, направо невъзможно, да се говори. Майстора трябва да се гледа. Отивате в Кюстендил, вземате си билетче и гледате (преди да пишете, както Попов). Може да ви хареса, може не. Изобщо не мислете за никакви -изми, като ограничените хора, като автора на статуса; мислете за картината пред вас.
… е вечно търсещ художник, който никога не е бил достатъчно доволен от своята си работа, бил е безкрайно трудолюбив, безкрайно добродушен и бил напълно наясно, че няма как да се хареса на всички (затова, ако някой не го харесва, е достатъчно да си замълчи).
Ако искате да си представите Майстора, представете си статуса на този човек Юлиян Попов, плюещ по Майстора. Майстора е точно обратното. А този статус, описващ някакъв провинциален бездарен неуважаван никъде човек, по-скоро може да приемем за автопортрет на автора на статуса.
