Фракингът е технология, която от години се ползва съвсем безопасно, редом с конвенционалния добив на нефт и газ. Снимка: Zbynek Burival, Unsplash
Опустошителната руска инвазия в Украйна привлече вниманието на целия свят. Въпреки че светът с право се фокусира върху човешките жертви и страдания, кризата подчерта необходимостта от прекъсване на зависимостта от руския нефт и газ. За да постигнем тази амбиция, трябва да бъдем прагматични и да инвестираме в разумни алтернативи, а не да се занимаваме с пожелателни идеи за възобновяемата енергия, пише в свой анализ за The Financial Post датският изследовател Бьорн Ломборг.
Всеки ден светът дава повече от 1 милиард щатски долара за изкопаеми горива, идващи от Русия. Както написа украинският министър на външните работи Дмитрий Кулеба в Туитър, с тези пари сега се плаща за „убийството на украински мъже, жени и деца“. Трябва да сложим край на тази зависимост.
Това обаче се оказва по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
В продължение на десетки години светът е обменил трилиони долари за изкопаеми горива от Съветския съюз, а сега и от Русия. Продължаващото използване на подкрепяните от Кремъл нефт и газ разкрива две неудобни истини.
Първо, надеждната енергия поддържа основите на съвременното общество и малцина са склонни да се откажат от нейните предимства. Достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е крайъгълен камък на индустриалната революция и постиженията на човечеството.
Второ, в голяма степен невярно ни се внушава, че възобновяемите енергийни източници могат да ни осигурят енергийна независимост. Кампаниите и правителствата насърчават идеята, че възобновяемите енергийни източници могат да заменят изкопаемите горива и да осигурят евтина, изобилна и надеждна енергия, което би осигурило – което е изключително важно – енергийна сигурност и същевременно би решило проблема с глобалното затопляне. Руската инвазия разруши този мит и го показа като нищо повече от пожелателно мислене – особено за Европейския съюз.
В продължение на десетилетия Европейският съюз твърди, че възобновяемите енергийни източници могат да осигурят енергийна сигурност, тъй като енергията от тях може да се произвежда у дома и не е необходимо да се внася.
Но основните възобновяеми енергийни източници – слънчевата и вятърната енергия – са ненадеждни: те работят само когато грее слънце или духа вятър. За да се постигне надеждно захранване 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, слънчевата и вятърната енергия се нуждаят от резерви на газ. По този начин политиката на ЕС в областта на зелената енергия допринася за това ЕС да плаща на Русия повече от 500 млн. щатски долара всеки ден, най-вече за изкопаеми горива, особено за газ, за да осигури резервен вариант за европейските слънчеви и вятърни електроцентрали.
Защитниците на слънчевата и вятърната енергия твърдят, че батериите могат да променят ситуацията, когато слънцето не грее и вятърът не духа. В действителност към днешна дата всички батерии в Европа могат да съхранят енергия само за една минута и 21 секунди от средното търсене на електроенергия на континента – след това отново ще разчитаме предимно на резервни източници на изкопаеми горива. Но през зимата в Германия може да има затишие на вятъра, което да продължи повече от пет дни.
Освен това електроенергията съставлява едва една пета от общото потребление на енергия в Европа, като почти три четвърти от него се покрива от газ и други изкопаеми горива.
Въпреки шума, слънчевата и вятърната енергия осигуряват по-малко от четири процента от общата енергия в Европа. Когато германският канцлер Шолц настоява, че възобновяемите енергийни източници ще направят Германия „независима и по-малко податлива на изнудване“, той пропуска въпроса, защото неефективните слънчева и вятърна енергия не осигуряват топлина в домовете. Електричеството осигурява само малка част от отоплението, а газът – почти 40%.
Много повече енергия се получава от най-стария енергиен източник в света – изгарянето на дърва. Всъщност в момента 60% от общата енергия от възобновяеми източници в ЕС идва от изгарянето на дървесни пелети. Но въпреки че енергията от дървесина по принцип е възобновяема, изсичането на все повече гори може да има огромно въздействие върху биоразнообразието. Освен това при изгарянето си дървесината отделя повече въглеродни емисии от въглищата и често се внася и транспортира с дизелови кораби от САЩ.
Изводът е, че се нуждаем от по-добри алтернативи на руския петрол.
Германия наскоро-що затвори три атомни електроцентрали и ще затвори още три до края на 2022 г. Но затварянето на съществуващите атомни електроцентрали е просто глупаво. Всички големи разходи вече са направени, така че поддържането им в експлоатация не само осигурява енергийна независимост, но и невероятно евтина, надеждна и свободна от въглеродни емисии енергия.
Европа също така трябва да преразгледа възможността за добив на собствен природен газ чрез фракинг, както направи САЩ. Има много потенциални места в Полша, Франция и Румъния. Фракингът би могъл да осигури евтина енергия, пълна енергийна независимост и, както в САЩ, драстично намаляване на емисиите. Въпреки че съществуват сериозни опасения относно фракинга, повечето от тях могат да бъдат отстранени чрез добро регулиране.
За съжаление, по-голямата част от Европа отхвърли фракинга поради преувеличени страхове, разпространени с финансовата помощ на Русия. И все пак проучванията в САЩ ясно показват, че общите ползи от фракинга значително надвишават допълнителните разходи.
За да постигнем истинска независимост, ние, европейците, трябва да погледнем по-далеч и да проучим реалистични алтернативи.
Трябва да изискваме повече от безгрижни стремежи за повече слънчева и вятърна енергия. Трябва да инвестираме в научноизследователска и развойна дейност в широк спектър от потенциални енергийни източници. Например, въпреки че изграждането на повече ядрени централи от трето поколение би осигурило безопасна и надеждна енергия, тяхното строителство понастоящем е твърде скъпо. Научноизследователската и развойна дейност в областта на ядрената енергетика от четвърто поколение би ни позволила да произвеждаме огромни количества енергия на ниска цена.
Съгласуваните изследвания не само ще осигурят необходимата енергийна независимост, но и ще предложат реалистично решение на дългосрочния проблем с климата. Тези изследвания ще отнемат време, така че в краткосрочен план фракингът е най-прагматичният вариант.
При разумни правила той би могъл да генерира изобилие от евтин газ и огромни икономически ползи, като същевременно намали емисиите. От решаващо значение е, че в сянката на войната на Путин това може да бъде сравнително бърз и реалистичен начин за Европа да постигне енергийна независимост.
Нов „антифашистки“ паметник в София?