Най-големият паметник в столицата разделя нацията

Време за четене: 3 минути

Най-големият паметник в София е този на Съветската армия – 45 метра. За сравнение, паметникът на Васил Левски е едва 13 метра висок. Тази несправедливост всяка година изкарва стотици граждани на София на различни акции като тази от 9 май. Снимка: Булфото


Оригинална публикация: Le plus grand monument de la capitale divise la nation, Agora francophone, 21 юни 2023 г.


Една сутрин съветските бронзови войници осъмват преобразени в американски супергерои, а на гранита под тях е изписано „В крак с времето“. На другия ден, грижливо почистени, те са домакини на демонстрация на привърженици на Русия и носталгици по комунистическото минало, отбелязващи Деня на победата (9 май) или държавния преврат от 9 септември, след който комунистите вземат властта в България през 1944 г.

Често обект на вандализъм, въпреки строгите мерки за сигурност, Паметникът на Съветската армия нерядко е ябълка на раздора в българското общество. Мненията варират от възхищение от „подвига“ на Червената армия, която побеждава нацистка Германия и помага за освобождаването на Европа от фашизма, до омраза към страната, наложила в България ляв тоталитарен режим за почти половин век.

Макар че България е демократична страна от повече от 30 години, член на НАТО от почти две десетилетия и на ЕС от 2007 г., тя остава дълбоко проруска страна, като значителна част от населението не крие възхищението си от автократи като руския президент Владимир Путин.

Това отчасти се обяснява с образователната система, която не се е променила много след края на комунизма и която учи младите хора на безусловна любов и благодарност към Русия, „спасила“ България от „турско робство“ в края на XIX век.

България, която в продължение на пет века е част от Османската империя, е освободена през 1878 г. след поредица от руско-турски войни, вторичен резултат от продължаващата вражда между двете могъщи империи. Около 66 години по-късно държавата освободителка завладява България, като ѝ обявява война, подпомага преврат и поставя марионетни правителства в София през следващия половин век.

9 май 2023 г. и гражданският протест „Искаме български паметник“ пред МОЧА. Снимка: Велко Ангелов, Дневник
9 май 2023 г. и гражданският протест „Искаме български паметник“ пред МОЧА. Снимка: Велко Ангелов, Дневник

Георги Драганов, създател на платформата за мнения и анализи „Война и мир“, е главният организатор на неотдавнашната демонстрация през май, озаглавена „Искаме български паметник“ на мястото на мемориала на Червената армия. Той говори за „една огромна несправедливост“. „Най-високият паметник в българската столица не е свързан с България, българската култура, политика, религия или някоя институция. Той символизира чужда армия, обявила ни война и окупирала ни и като такъв няма място в нашия град“, заяви той пред „Агора франкофон“.

„Искането на нашата гражданска инициатива е след като фигурите бъдат свалени, пиедесталът с височина 40 метра да се преизползва и на мястото на съветските, чужди скулптури, величаещи една тоталитарна идеология, да бъде сложен красив паметник, изобразяващ български владетел, революционер, духовник или друга личност, обединяваща цялото ни общество“, добави той.

Според Драганов обаче този въпрос вече може да се смята за решен след решението на Столичния общински съвет да прехвърли паметника на Музея на социалистическото изкуство.

Това решение предизвика гнева на българските русофили, като например депутата от Българската социалистическа партия Александър Симов. В статия за левия вестник „Дума“, озаглавена „Нашите талибани“, той осъжда „мракобесието“ на „домораслите ни терористи, които се борят срещу паметниците от миналото“. „Всички си спомняме как талибаните навремето взривиха будистките паметници в Афганистан, защото не отговаряха на единствената и правилна вяра“, написа Симов.

Независимо от решението на общинския съвет съдбата на паметника далеч не е сигурна. Не за първи път тази институция води кампания за преместването му, но без успех. Причините за това са силното влияние на Москва върху българската политика и икономика, както и нежеланието на редица правителства да се заемат с този въпрос от страх от ответни действия от страна на Кремъл или русофилите в страната. Друг проблем е, че паметникът не принадлежи на София, а на държавата, така че окончателното решение не се взема от общинския съвет, а от централните власти.

В страната наскоро беше избрано прозападно правителство след пет парламентарни избора през последните две години. Въпреки това е малко вероятно паметникът да бъде един от приоритетите на кабинета, който трябва да приеме важен проектобюджет и ще работи за присъединяването на България към Шенгенското пространство и еврозоната. Според последното проучване на общественото мнение по темата повечето жители на столицата искат паметникът да бъде запазен. Това допитване обаче е проведено през 2014 г., малко след анексирането на Крим, но доста преди инвазията на Русия в Украйна, която наистина промени нагласите на хората към Москва. Затова не е ясно какъв е балансът между противниците и поддръжниците на този паметник, превърнал се в символ на разделеното общество.

Сподели
Любомир Мартинов
Любомир Мартинов

Любомир Мартинов е журналист с 10-годишен опит в отразяването на новините от света и преводач на книги на политическа и историческа тематика. Работи като редактор в Българската телеграфна агенция и е кореспондент на "Агора франкофон" в София.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *