Всеки, който не харесвам, е фашист!

Време за четене: 7 минути

В последно време прекалено много слушам за онези 14 признака на фашизма на Умберто Еко, които се развяват като някаква пресвета Библия от т.нар. „демократична общност“ в опитите им да обявят определени лица и организации във фашизъм. Затова смятам, че е добре да обърна детайлно внимание на 14-те признака на Еко, които са общо взето сбитата есенция от есето му „Ур-Фашизъм“ или „Вечният фашизъм“.

Преди да изложа точките на Еко, ще цитирам собствената му творба:

„Тези черти не могат да бъдат организирани в система, много от тях противоречат една на друга и са също така типични за други видове деспотизъм или фанатизъм. Но е достатъчно една от тях да е в наличност, за да се позволи на фашизма да коагулира около нея.“

Още тук Еко отбелязва, правилно, че фашизмът се развива в много направления (и бих казал – в зависимост от националната среда, в която се формира). Затова и шовинисткият фашизъм в Италия прераства в идеята за възстановяване на Римската империя (същевременно отъждесвявайки Италия като правоприемник на Древния Рим, бел. авт.), а пък румънският фашизъм, например, се отъждествява повече с иредентистката идея за Великото Обединение (Marea Unire) на териториите Влахия, Молдова, Добруджа, Трансилвания и Бесарабия в голямата румънска държава.

Проблемите с цитата са два, а именно: Еко обуславя възможността за това всеки, който (дори косвено) покрива един от тези иначе изключително широко формулирани критерии, да бъде обявен за фашист, както и твърдението, че идеите на фашизма не могат да бъдат организирани в система, което е според мен невярно, тъй като фашистката идеология включва в себе си и много други елементи, които са универсални – автаркия, в по-късни периоди хибридна икономическа система, корпоратизъм и стратификация на населението и т.н.

В кратце, Еко изобщо не разглежда техническите специфики на фашистката идеология, които включват икономиката, дефиницията за „демокрация“ и „демократичност“ (по Джентиле, бел. авт.), идеята за господството на профсъюзите (откъдето идва и самият термин „фашизъм“, тъй като думата „fascio“ е жаргонен израз за профсъюз от времето на миналия век, сиреч „власт на профсъюзите“, бел. авт.) и прочее признаци на фашистката идеология.

С този си цитат, непосредствено преди да изложи основните си тези, Еко си създава един мисловен щит срещу всякаква критика към отделните точки и тяхната широка формулировка, която може да се отнесе до почти всеки един режим в историята на човечеството и по-конкретно на XIX и XX век.

Умберто Еко — Вечният фашизъм
Умберто Еко — Вечният фашизъм

В тази връзка, ето ги изложени и 14-те пункта, допълнени с мои собствени разсъждения по тематиката:

1. Култът към традицията. „Човек трябва само да погледне учебната програма на всяко фашистко движение, за да открие основните традиционалистки мислители. Нацисткият гнозис беше подхранван от традиционалистки, синкретични, окултни елементи.

-Тук аз лично смятам, че Умберто е прав – фашистките движения изповядват особен култ към традицията, религията и пр., но е важно да се отбележи, че не такъв е оригиналният замисъл на фашизма поне при Мусолини, който по същество е синдикалист (форма на марксизма, зародена във Франция през 19. век, бел. авт.), атеист и антимонархист, но впоследствие по практически причини обръща своите виждания след идването си на власт поради силния обществен отпор срещу антицърковните му идеи.

2. Отхвърлянето на модернизма. „Просвещението, епохата на разума, се разглежда като началото на съвременната поквара. В този смисъл ур-фашизмът може да се определи като ирационализъм.

–Това е абсолютно невярно, тъй като фашизмът е сам по себе си модернистка идеология, която цели да създаде „новия човек“ по подобие на нацизма и комунизма. Същото така няма абсолютно нищо ирационално в отхвърлянето на някаква идея, тъй като самото разсъждаване по каквато и да е било идея е по дефиниция рационално.

3. Култът към действието заради самото действие. „Тъй като действието е красиво само по себе си, то трябва да бъде предприето преди или без предишен размисъл. Мисленето е форма на осакатяване.”

-Тук също съм съгласен с Еко, но е важно да се отбележи, че „култът към действието“ може да бъде (и в много случаи е) присъщ на всяка една политическа идеология в историята на човечеството, включително и демократичната. Тук напомням известната фраза от 90-те години, която отъждествява именно това мислене, а именно „който не скача е червен“.

4. Несъгласието е предателство. „Критичният дух прави разграничения, а разграничаването е знак за модернизъм. В съвременната култура научната общност възхвалява несъгласието като начин за подобряване на знанието.

-Тук няма какво особено да кажа, освен, че Умберто отново прави фактическата грешка да отъждествява фашизма с анти-модернизма (и до голяма степен, по-нататък, с традиционализма), както и че той самият нарушава собствения си критерий по тази точка в предходната втора точка, когато обявява всяко несъгласие с модернизма за ирационално, сиреч – лошо.

5. Страх от различието. „Първият призив на едно фашистко или преждевременно фашистко движение е призив срещу натрапниците. Така ур-фашизмът е расистки по дефиниция.

-Нищо подобно – същото е доказано и от историческия пример на режимите на Франко и Мусолини. Още преди Гражданската война (1936-1939 г.) Франко сериозно се изказва против анти-арабските вълнения в Испания, отделно от това едни от най-големите канали за бягство на евреи от Европа минава през Испания именно под опеката на Франко. Тук дебат може да се води по липсата му на достатъчно решителност в спасението на Сефарадските евреи, но това е плод по-скоро на геополитическото статукво на времето.

Относно Мусолини – проблемът с расизма при идеологията на италианските фашисти е основна точка на критиката към него поради многото вътрешни противоречия в развитието на фашистката доктрина. В тази връзка трябва да се отбележи, че почти до началото на ВСВ (1922-1938 г.) Мусолини има много силни критики към расистката идеология, като в свое интервю казва, че е „невъзможно чисти раси да съществуват в днешно време“ и „расата е просто самоопределяне в поне 95% от случаите“. След 1938 година рязко обръща посоката в контекста на все по-голямата задлъжнялост на Италия към Германия и все по-голямата икономическа зависимост, в която Мусолини се поставя спрямо нацисткия режим.

6. Апел към социалното разочарование. „Една от най-типичните черти на историческия фашизъм беше привличането към разочарована средна класа, класа, страдаща от икономическа криза или чувства на политическо унижение, и уплашена от натиска на по-ниски социални групи.“

-Това е принцип на всяка една революционна пропаганда от времето на Античността до наши дни. Напомням, че според Еко наличието на дори само един от тези признаци е напълно достатъчен да „коагулира“ фашизъм около себе си и съответно да бъде, сам по себе си, отъждествен изцяло с фашизма. Тук напомням, че фашизмът извира сам по себе си от марксизма (тъй като е своего рода национален синдикализъм, по думите на самия Мусолини, бел. авт.)

7. Манията по сюжет. „По този начин в основата на ур-фашистката психология стои манията по заговор, вероятно международен. Последователите трябва да се чувстват обсадени.

-Това е прийом на пропагандата и по-специално на пропагандата на тоталитарните идеологии и режими. В тази връзка ще цитирам една комунистическа песен, която досущ описва и резюмира казаното от Еко дотук, а именно: „Работници, чуйте, събират се за бой и реват „За нацията и расата!“, като тук идва естественият въпрос – комунистите фашисти ли са ?

8. Врагът е едновременно силен и слаб. „Чрез непрекъснатото изместване на реторичния фокус враговете са едновременно твърде силни и твърде слаби.“

-Отново пропаганден прийом, в случая най-присъщ на военновременната пропаганда. Добър пример за това е ситуацията в Украйна – и руснаците, и украинците (респективно техните фенове) само чаката „контраофанзивата“, за да могат да достигнат Киев, респективно Москва в рамките на 3 дни. Разбира се, когато това не се случи, веднага намираме аргументи – едните се бият срещу „целокупния Запад на украинска територия“, а другите срещу „най-голямата държава в Света“ и тем-подобни. Отново въпрос – украинците и руснаците едновременно ли са фашистки режими, по логиката на Умберто Еко или цялата структура куца изключително много?

9. Пацифизмът е търговия с врага. „За Ур-фашизма няма борба за живот, а по-скоро животът се живее за борба.“

-Това е така, спор няма. Спор няма и че същото може да се каже за всеки тоталитарен режим, както и че същата идея се появява генерално, дори в нетоталитарните идеологии, във времена на политическа криза и огромно политическо разделение на населението. Пример за това от демократичната общност е, че „не можем да толерираме нетолерантните“.

10. Презрение към слабите. „Елитизмът е типичен аспект на всяка реакционна идеология.“

-Фашизмът не е реакционна идеология. Напротив – фашизмът е революционна идеология, която цели да моделира ново мислене и да създаде „нов човек“ по същия начин, по който го целят Френската революция (поне в началото, бел. авт.), комунизмът и нацизмът. В тази връзка е добре да се каже, че първото голямо политическо разделение на континента, което може да се определи като „революция срещу реакция“ е „либерализъм срещу монархизъм/консерватизъм/традиционализъм“. Фашизмът не се отъждествява по дефиниция с нито една от последноизброените три идеологии – той е антимонархически (изключая случаите на Моузли и условно на Франко), антицърковен (изключая Франко) и по абсолютно никакъв начин не се отъждествява със социално-правната идея на традиционализма за това как религията следва да определя обществения морал и правната норма на държавата.

11. Всеки е възпитан да стане герой. „В ур-фашистката идеология героизмът е норма. Този култ към героизма е тясно свързан с култа към смъртта.

-Тук с г-н Умберто Еко сме съгласни.

12. Мачизъм и оръжие. „Мачизмът предполага както пренебрежение към жените, така и непоносимост и осъждане на нестандартни сексуални навици, от целомъдрие до хомосексуализъм.“

-Тук сме съгласни с Умберто за пренебрежението към жените. Все пак е важно да се отбележи, че първите стъпки към универсалния суфраж в Италия са предприети от фашисткия режим, а първото италианско фашистко есе (Манифеста на Италианските фаши за борба, Филипо Маринети, 1919 г.) апелира към универсален суфраж за мъже и жени след навършване на 18 г. възраст.

13. Селективен популизъм. „В нашето бъдеще има телевизионен или интернет популизъм, в който емоционалната реакция на избрана група граждани може да бъде представена и приета като Глас на народа.“

-Тук Умберто Еко е истински пророк, защото описва събития и пропагандни прийоми, които се използват днес, а есето му е от 1996 г. Изключая това, тук има проблем с формулировката „селективен популизъм“ – популизмът е по дефиниция селективен, тъй като самият популизъм е противопоставянето на една група от хора (обявена за „народът“, „мнозинството“ и т.н., независимо дали това кореспондира с фактите и реалността) срещу друга група от хора (обявена за „елитът“, „единия процент“ и т.н., независимо дали това кореспондира с фактите и реалността). В тази връзка популизъм се практикува от почти всяка политическа организация и към него особено предразполага демократичният модел.

14. Ур-фашизмът говори новоговор. „Всички нацистки или фашистки учебници използваха обеднен речник и елементарен синтаксис, за да ограничат инструментите за сложни и критични разсъждения.

-Това е цялостен прийом на идеологизираното образование, включително в днешни времена. Апропо, тук следва да се отбележи, че в ранните етапи на образованието е по принцип прийом да се използва елементарен синтаксис по простата причина, че материалът трябва да е максимално опростен, за да го разберат децата. Впрочем, Джовани Джентиле (т.нар. „Философ на фашизма“) реформира италианската образователна система и неговите реформи, в голямата си част, са в сила и до ден днешен.

Сподели
Калин Иванов
Калин Иванов

Калин Иванов е завършил НГДЕК през 2022 г., защитавайки дипломна работа на тема „Българският държавен пропаганден инструментариум през призмата на бойния марш и войнишката песен 1908-1944 г.“, понастоящем студент първи курс в СУ, със специалност „История“ с научни интереси в сферата на военната история, пропагандата, военния церемониал и бойния марш. Член е на Сдружение БРЦК.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *