Портрет на две жени от Самоа, облечени в традиционно облекло. Едната от жените държи цигара в устата си. Снимката е направена около 1910 г. от неидентифициран фотограф. Източник: National Library of New Zealand
Едно пътуване до новопридобитите американски колонии в Самоа в началото на миналия век ще има огромни последствия за цялото човечество. Младата тогава изследователка Маргарет Мийд ще проведе изследване сред местните самоанци, което ще е сред основните движещи сили за сексуалната революция през 60-те години. А храната, която ядат, ще спомогне за развитието на противозачатъчните, които ще подсигурят практическата страна на новите нрави.
От 1900 г. Американска Самоа става територия на САЩ с договор за цесия. През 1900 г. матаите (местните вождове) на Тутуайла, най-големия остров в Американска Самоа, предават острова на Съединените щати. Островите Ману’а ги последват през 1904 г. Остров Суейн се присъединява към територията през 1925 г. със закон на Конгреса.
През 1925 г. културният атрополог Маргарет Мийд (Margaret Mead) пътува до тези новоприсъединени към САЩ територии. Нейното изследване ще бъде фокусирано върху живеещите на остров Тау, част от групата Ману’а.
Тя се опитва да разбере дали юношеството е универсално травматично и стресиращо време, дължащо се на биологични фактори, или преживяването на юношеството зависи от културното възпитание.
След като прекарва около девет месеца в наблюдение и интервюиране на самоанци, както и в провеждане на психологически тестове, Мийд стига до заключението, че юношеството не е стресиращ период за момичетата в Самоа, защото самоанските културни модели са много различни от тези в САЩ.
Нейните открития са публикувани в книгата „Да пораснеш в Самоа“ (Coming of Age in Samoa), издадена три години по-късно, през 1928 г. Книгата ще се превърне в една от ключовите трудове в създадената от Франц Боас (Franz Boaz) наука антропология и ще окаже огромно влияние върху западния свят в идващите десетилетия.
Изследването на Мийд е ярък, описателен разказ за живота на самоанските юноши, който става изключително популярен.
Книгата е публикувана в повече от дузина издания на различни езици и прави Мийд известна. Една от причините за популярността на книгата е, че Мийд е преработила въведението и заключението на първоначалния си ръкопис, като е добавила две глави, които се отнасят пряко до последиците от нейните открития за възпитанието на децата в Съединените щати, сравнявайки сексуалната освободеност на самоанците и тази на християните в САЩ, които налагат строги норми на контрол.
Въпреки че книгата има голям успех и е използвана в многобройни курсове по антропология за студенти, през годините „Да пораснеш в Самоа“ е критикувана в различна степен. Някои от резултатите й са поставени под въпрос от други антрополози, а тя е критикувана, че романтизира живота в Самоа и омаловажава доказателства, които противоречат на основния й аргумент. Освен това някои самоанци смятат, че нейното представяне на сексуалността на самоанските юноши е обидно.
В допълнение към популярния си сборник за самоанското юношество Мийд пише по-техническо описание на самоанската култура, озаглавено „Социалната организация на Ману’а“ (The Social Organization of Manu’a), издадено през 1930 г.
Преди време преведох ревюто на психолога Скот Алекзандър на „Тайната на нашия успех“ на антрополога Йозеф Хенрих. В дискусията за книгата и нуждата тя да бъде преведена на български език за нашата публика, антропологът Светослав Стамов написа:
Изключителна антропология. Мога да добавя няколко примера в контекста на статията. През 1950-те Маргарет Мийд открива „островите на любовта“ в района на Самоа. Самата Мийд е лесбийка, с всичките си предубежения, които доста ѝ объркват главата. Не разбира какво вижда.
За нея остров Тау в Самоа изглежда като рая на свободния секс, в който цялата култура се върти около сексуалния живот на популацията.
На Мийд ѝ изглежда сякаш самоанци се занимават само с две неща – секс и ядене на ямс. Ямсът е плод, който е основна част от диетата на островитяните. Мийд си няма идея, какво прави ямсът с репродуктивните способности на хората, които го ядат. Лаконично – потиска фертилността им почти до 0%.
Самоанците, разбира се, не го знаят, но са намерили културен отговор на репродуктивния проблем, причинен от ямса, за който не подозират – развиват култура, гравитираща само и изцяло около секса и репродукцията, като така неутрализират частично ефекта на ямса.
Това, което Мийд си въобразява, че е „общество на свободния секс“ всъщност е общество, което реагира културно на пълното потискане на фертилността от единствената възможна храна на острова. В духа на книгата, ако хората от острова променят културата си, те ще изчезнат. Ако променят обаче храната, ще страдат от свръхпопулация. Мийд, естествено, не разбира абсолютно нищо от това. Просто мистерията с ямса се разкрива чак през 1950-те.
Всичко, което ядат островитяните е един страхотен контрацептив, но не те не го знаят. И всяко зачеване и раждане е като чудо. И това се превръща в основа на културните им практики; идват европейците и изобщо не могат да вдянат какво и защо става.
През 50-те години на миналия век учените откриват, че корените на дивия ямс – да не се бърка със сладкия картофен ямс – съдържат диосгенин.
Диосгенинът е фитоестроген или естроген на растителна основа, който може да се превърне по химичен път в хормон, наречен прогестерон. Диосгенинът е използван за производството на първите противозачатъчни хапчета през 60-те години на миналия век.
Каква ирония, нали? Двете изключително важни неща, позволили сексуалната революция от 60-те години на миналия век, могат да бъдат проследени до един малък тихоокеански остров.
Историята не свърша тук. Мийд става от най-уважаваните антрополози в света благодарение на своя труд и нейните открития стават основа на много предложения за политики в САЩ. Така нейните открития, че в Самоа съществува култура на пълна сексуална освободеност се предлагат като лечение на „закостенелите“ религиозни порядки. По-късно други учени в Германия също ще се борят срещу други религиозни порядки, но резултатите от техните опити ще бъдат скрити много бързо.
Още докато Мийд е жива, макар и възрастна, срещу нейните открития – не срещу предложените от нея решения – се появява сериозна критика, макар и антроположкото статукво да не позволява тя да бъде публикуване.
През 1983 г., пет години след смъртта на Мийд, Дерек Фрийман (Derek Freeman) – новозеландски антрополог, живял в Самоа – най-после успява да публикува книгата „Маргарет Мийд и Самоа: Създаването и разпадането на един антропологичен мит“. В нея той оспорва всички основни открития на Мийд.
През 1988 г. той участва в заснемането на филма „Маргарет Мийд и Самоа„, режисиран от Франк Хеймънс, в който се твърди, че е документирано как една от първоначалните информаторки на Мийд, сега възрастна жена, се кълне, че информацията, която тя и нейната приятелка са предоставили на Мийд, когато са били тийнейджърки, е била невярна. Едно от момичетата ще каже за Мийд на видеокасета години по-късно, че те просто са се шегували за много от нещата, а Мийд ги е възприела като истина.
Според Фрийман, тези погрешни схващания са засилили доктрината на Мийд за „абсолютен културен детерминизъм“, която напълно пренебрегва ролята на биологията и еволюцията в човешкото поведение, като вместо това се концентрира върху културните влияния.
Фрийман също така твърди, че „Мийд е пренебрегнала насилието в живота на самоанците, не е имала достатъчно познания или не е наблегнала достатъчно на влиянието на биологията върху поведението, не е прекарала достатъчно време в Самоа и не е била достатъчно запозната със самоанския език“.
Още за четене по темата
Тайната на нашия успех като вид – културната еволюция, Скот Алекзандър, Slate Star Codex
Coming of Age in Samoa: A Psychological Study of Primitive Youth for Western Civilisation, Margaret Mead
The Making and Unmaking of an Anthropological Myth, Derek Freeman, 1983
Structure of family planning in Samoa, Alexandra A. Brewis, Department of Anthropology; The University of Georgia, United States; Stephen T. McGarvey, Departments of Medicine and Community Health, Brown University School of Medicine, The Miriam Hospital, Rhode Island, United States; Nu’ualofa Tu’u’au-Potoi, Department of Health, Samoa
Diosgenin: Recent Highlights on Pharmacology and Analytical Methodology, Mafalda Jesus, Ana P. J. Martins, Eugenia Gallardo, and Samuel Silvestre, J Anal Methods Chem. 2016; 2016: 4156293. Published online 2016 Dec 28. doi: 10.1155/2016/4156293
