Група хора с разнообразни характеристики и различна таксономия. Снимка: Monstera Production, Pexels
ЗАБЕЛЕЖКА: Тази статия преди беше част от една прекалено дълга непубликувана статия, която оттогава е разделена на множество малки текстове. Проверете етикета на публикацията „Компендиум – Опровержение на расовото отрицание“ за другите статии от тази поредица.
ВЪВЕДЕНИЕ
Първата стъпка към разбирането на расата е да разберем основните градивни елементи на биологичната класификация: таксономията. „Biology Online“ определя таксономията като „науката за намиране, описване, класифициране и именуване на организми, включително изучаване на връзките между таксоните и принципите, лежащи в основата на такава класификация“.
Таксономичните системи са „социални конструкции“, които ни позволяват да изградим кохерентен възглед за света, като поставяме „неща“ в предварително дефинирани категории, известни като „таксони“ (единствено число: „таксон“), в рамките на по-широк йерархичен ред, според това колко са свързани тези „неща“ едно с друго. Този процес на категоризиране и йерархично подреждане е нещо, което всички правим инстинктивно, ден след ден. Помислете как класифицирате предметите в дома си: Купа и чаша са съдове; нож и вилица са прибори за хранене; съдове и прибори са кухненска посуда; кухненската посуда и мебелите са домакински принадлежности. Схващате картината.
Някои хора твърдят, че таксономията е просто „безполезно занимаване със семантика“, което е пълна глупост. Таксономията е централен стълб на биологията и начинът, по който категоризираме нашия свят е изключително важен. Създадените от човека категоризации (така наречените „социални конструкции“) определят цялото ни възприятие за реалността. Те драматично влияят на това как виждаме себе си и как взаимодействаме със заобикалящата ни среда. Има причина толкова голяма част от съвременната „културна война“ да се фокусира върху контролирането на езика. Контролирането на езика е почти като контролиране на самата реалност.
ДРЕВНА ТАКСОНОМИЯ
Въпреки че наименуването и класифицирането на заобикалящата ни среда се извършва от зората на комуникацията („не яжте тези плодове, те са отровни“), науката за класифициране на организми може да бъде проследена до Древна Гърция.
През IV век пр. Хр. Аристотел записал и категоризирал характерните черти на безброй видове, произвеждайки невероятно обширна работа. В Historia Animalium („Историята на животните“, 322 г. пр. Хр.) Аристотел се заема да изследва четири основни разлики между животните: части на тялото, начин на живот, видове дейност и специфични характери. Той установил, че животните могат да бъдат разпознати като „групи“, когато всички членове притежават еднакъв набор от отличителни черти.
Всички птици имат универсалните характеристики на крила, човки, пера и т.н. Това било първото научно определение за вид или раса. Таксономията на Аристотел поставяла организмите в йерархична система за класиране въз основа на техните физически и поведенчески характеристики. Животните били класирани над растенията въз основа на тяхната способност да се движат и усещат; живото раждане било класирано над снасянето на яйца; и топлокръвните животни над „безкръвни“ безгръбначни. Той заключил, че растенията имат вегетативна душа, животните – чувствителна душа, а хората – разумна душа.
СЪВРЕМЕННА ТАКСОНОМИЯ
Таксономичната система на Аристотел е имала влияние повече от 2000 години и много от неговите разграничения, като гръбначни и безгръбначни, все още се използват и до днес. Този метод на научна класификация продължил през Средновековието, Ренесанса и Ранномодерния период. Нашата съвременна таксономична система е била създадена от Карл Линей (1707–1778), който усъвършенствал съществуващите таксономични процеси чрез създаване на стандартизирана система за именуване.
Днес специализирани биолози, известни като таксономисти, отговарят за сортирането на организмите в таксони. Валидността на дадена класификация се приема с научен консенсус, председателстван от официални таксономични организации. Всяко живо същество на земята теоретично има таксономична класификация, от сините китове до едноклетъчните организми.
Ранговете (или „таксоните“) в рамките на една таксономична система гнездят заедно като руска матрьошка, при което всеки ранг е по-специфичен и тясно дефиниран от последния. В рамките на биологичната таксономична система множество видове се вписват в един род, множество родове се вписват в едно семейство, множество семейства се вписват в един разред и т.н.
Въпреки, че официалното таксономично класиране обхваща от надцарство до подвид, ние можем безкрайно да обелваме всеки „слой“ на таксономичната матрьошка, чак до нивото на индивид.
Например холандски индивид може да бъде класифициран по следния начин:
- Еукариот
- Животни
- Хордови
- Бозайници
- Примати
- Маймуни
- Същински маймуни
- Човекоподобни
- Хоминини
- Хора (Род)
- Хомо Сапиенс (Вид)
- “Кавказоид” или Западен Евразиец (Подвид)
- “Неофициална” таксономия под тази линия
- Европеец (Бели хора)
- Северозападен Европеец
- Германски
- Западногермански
- Холандец
- Жител на Северен Брабант
- Холандско фамилно име
- Холандски индивид
Различните таксономични слоеве стават релевантни при различни обстоятелства. Например, ако искате да сравните генетиката на северногерманските и западногерманските народи, няма смисъл да изучавате целия разред Примати или двама холандеца от Айндховен.
В исторически план „раса“ се използвала като неофициален съкратен термин, който може да се отнася до всяко ниво на таксономичната йерархия, от подвид до надцарство.
И затова откриваме учени като Йохан Ф. Блуменбах (1752–1840), които са писали неща като: „Вярвах, че цялата човешка раса [вид] е най-подходящо да бъде включена в следните пет раси [подвида].”
Расата, според сегашното й определение, се използва почти изключително за означаване на човешки същества. В този смисъл това е еквивалентно на ранга на „подвид“, т.е. две или повече популации в рамките на един и същи вид, които са станали фенотипно (физически и поведенчески) различни една от друга поради географско разделение и различна еволюция.
Подвидовете могат успешно да се кръстосват един с друг, когато териториите им се припокриват, но най-често избират да не го правят, независимо от причината. Най-общо казано, пълните видове не могат да се кръстосват, за да създадат плодородно потомство. Все пак трябва да се отбележи, че има много изключения от това правило, включително хибридни видове (вижте изображението по-долу) и видове, които се възпроизвеждат безполово (самоклониране).
Плодородни хибридни видове:
Видове и подвидове са първите „официални“ класирания. Тъй като те са „фундаменталните единици“ на таксономията, те често погрешно се разглеждат като най-малките отделни биологични групи, които или съществуват, или са научно значими. Това в никакъв случай не е вярно. Както бе споменато по-горе, биологичните групи винаги могат да бъдат разделени и допълнително подразделени, чак до нивото на индивида.
Родът се нарежда над видове в таксономичната йерархия.
Първата половина от научното (латинско) наименование на животното е неговият род. Например сивият вълк, Canis lupus, и северноамериканският койот, Canis latrans, принадлежат към рода „Canis“ (кучета). Родът на човечеството е „Homo“.
КЛАСИФИЦИРАНЕ НА ТАКСОНИ
В общи линии, има голямо объркване сред обществеността по отношение на това какви критерии разделят една група таксони от друга. Докато таксономистите вземат под внимание съвместимостта за размножаване, вземат се предвид и различни други фактори, включително морфология, физиология, етология, екология, еволюционна история, генетика и т.н.
С други думи, един организъм се класифицира въз основа на външния му вид, физическата му конструкция, какво прави, как действа, къде живее и от кои организми е генетично произлязъл, свързан или различен. Възпроизвеждането е само едно парче от много по-широк пъзел. Таксономистите обикновено смятат морфологията на един организъм – неговият външен физически вид (ейдономия) и вътрешна структура (анатомия) – като най-важното парче от пъзела. Освен това, фенотипът на даден организъм, сборът от неговите наблюдаеми характеристики (телосложение, поведение и т.н.), обикновено имат прецедент пред генетичните данни.
Всички горепосочени фактори са склонни да бъдат силно свързани. Две животни, които проявяват големи генетични разлики, също ще проявяват големи поведенчески и физически разлики. По същия начин, две животни, които проявяват големи разлики в поведението, също ще проявяват големи физически и генетични разлики и т.н. Морската краставица, например, е много генетично различна от вълка, но не толкова генетично различна от морската звезда; това се отразява както в тяхното поведение, така и в морфологията им.
Няма абсолютна формула за определяне на таксономичната класификация на организмите и някои проблемни случаи могат да доведат до разгорещени спорове между таксономистите. Все пак таксономичната система като цяло е надеждна и точна – докато човечеството не влезе в картината. В нашия случай, таксономията се прилага ужасно зле.
