Политфизиката и велоалеите

Време за четене: 2 минути

Велоалеите са сред най-честите политически обещания за София. Снимка: Phil Hearing, Unsplash


Мой коментар по повод велоалеите и велосипеда като решение на градската мобилност в София („София не е Амстердам„):

Преди малко повече от година положих основите на нАучната дисциплина политфизика (Гугъл: политфизика).

Нищо добро не ни очаква, ако се опитваш да нагодиш физиката към политиките, вместо обратното.

Денивелацията в София е 200 метра – от 500 до 700. Това е еквивалентно на изкачването на 45-етажна сграда. Гравитацията е консервативна сила и извършената работа за преодоляване на 200 метра не зависи от маршрута, а само от теглото и разликата във височината.

Само София и Мадрид са в планината. Всички останали столици са на височина между 0 и 30 метра и денивелация от само няколко метра. Не е важно дали имат хълм вътре в града, а дали имат маршрут, който заобикаля хълма. Почти всички столици са или на крайбрежие, или на голяма река. По дължина на крайбрежието денивелацията е 0. По протежението на голяма река денивелацията е един-два метра.

Може да ви звучи странно, но денивелацията по цялото течение на Дунав от единия край на България до другия е едва тридесет метра. Лондон – река. Париж – река. Виена – река. Амстердам и цяла Холандия – крайбрежие.

Ниската надморска височина предполага и по-малки температурни разлики. Гълфстрийм заглажда амплитудите. В София е кучи студ и е** си жегата. Средната температура ни е почти като в Амстердам, обаче имаме 60 градуса амплитуда.

Колко и да си ентусиазиран, идва една възраст, в която нито на плюс 40, нито на -20 можеш да изкатериш наклона от радиото до телевизионната кула. Даже бих казал че възрастовият диапазон, в който можеш да го правиш е толкова кратък, че свършва преди да си разучил маршрутите.

Имаш делта височина, делта температура и делта възраст, с много малко сечение между трите. Това е физика. Нейното игнориране е политфизика.

Сподели
Димитър Ганчев
Димитър Ганчев

Димитър Ганчев е един от Интернет-пионерите в България. Роден е на 7 август 1971 г. Син е на писателя Марко Ганчев. Участник в осъществяването на демократичните промени в България чрез Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД). Бил е системен оператор на един от първите BBS-и в България – BBS (от Bulletin Board System) бяха единственият начин за достъп до предшественика на Интернет – световната мрежа ФайдоНет. Работил е по осигуряване сигурността на мрежите и комуникациите на МВР. До юни 2008 г. е съсобственик и управител на Интернет-доставчика BOL.BG, основан през 1993 г. като втория в страната Интернет-оператор. От 2002 до 2012 г. е член на Съвета по информационни технологии и на Комитета по номинациите за наградата „Джон Атанасов“ към Президента на Републиката. Главен секретар на Интернет общество - България.

3 Comments

  1. пътувам от вкъщи (Банишора) до работа (Младост) изкатервайки споменатия баир само, че през Борисовата градина. Остарях. Като съм много изморен- бутам 2 минути от маршрута. Общо ми трябват 36-41 минути. Супер консистентно. Ако е уикенд и с колата може да измина същото растояние за 20 минути. Или за 50, ако има маратон, протест, задръстване, ремонт. Тоест- колата може да ми спести 16 минути ако се събудя късно. Ама може и да направи да закъснея брутално и неочаквано. Ако е делник, час пик- колелото е константно по- бързото. За съжаление зима в София вече има рядко. Вече си карам колелото в слънчеви сухи дни и през януари и февруари. Има най0 студени дни в които ползвам градския транспорт. Обикновено в тях е по- празен защото голям процент хора изобщо не излизат в няколкото най- студени зимни дни. Много хора не са като мен. Страх ги е да пробват, не могат да си въобразят щастието, свободата и икономията, която преживявам. Липсата на велоалеи спира този огромен процент хора да пробват да слезнат от бавните, замърсяващи, задръстващи, смъртоносни, оборудвани с 3 празни седалки автомобили, какъвто и аз притежавам, ама съм достатъчно адекватен да си го ползвам извън града.

  2. Да ме прощава автора, но не е прав. Аз съм на 53 г. и се научих да карам колело на 48 годишна възраст. Не бих казал, че съм в прекрасна физическа форма, даже обратното. Въпросното изкачване от радиото до телевизионната кула го изкачвам или през Борисовата градина или по посока на Семинарията. Не ми е лесно, но го изкачвам. При това карам веднъж седмично. Денивелацията не е проблем (по споменатите маршрути са около 70 м). Проблем са бордюри, шахти и липсата на велоалеи. Велосипедистите са уязвими по софийските улици. Което ме спира да ходя на работа с велосипед (пробвал съм маршута до работа е ок.25-30 мин. по малките улички).
    Така че, има много какво да се направи. И да не се оправдаваме с денивилация и климат. Да не говорим, че с ел.велосипед – никаква денивилация не пречи.

  3. Има един феномен наречен, който добива популярност в новите движения за урбанизъм на запад, нарича се „car brain“. Авторът на тази статия изглежда го изпълва (или поне от това което е написано в статията, в други публикации може и да изразява различно мнение). Както казва предният коментар, защо бихте катерили по този баир? Само човек, който ползва кола би си помислил да минава от там с колело, предвид наличния парк на точно едно пресичане от радиото и има множество маршрути вътре, през които може да се стигне до Телевизионната кула.

    И така тръгваме по изключително тежкото катерене от… 48 метра. Това е еквивалент от около 15 етажа, не звучи толкова страшно колкото 200-те, които се споменават в началото. Ежедневно минавам по алеите в Борисова Градина и бул. Драган Цанков и виждам колоездачи, от малки деца до възрастни хора с побелели коси, си катерият баира.

    Статията е пречупена през призмата на физиката, ще кажа, че човечествто ползва велосипеди от почти 2 века и София не е уникална с „изключително“ тежката си денивелация, съответно инженерната мисъл е била приложена и чрез принципа на лоста и опорната точка сме изобретили скоростната система за велосипеди. Така всички колоездачи могат да въртят лесно независимо колко тежък баир катерят. Има вече такива колела снабени със спомагателен електромотор, който добавя своята мощност, точно в такива тежки моменти.

    Относно аргументът, че видиш ли София е уникална в своите тежки катерения, искам да отбележа следните сравнително очевидни неща: питам дали някой си спомня как точно се казва местността в която се намира нашата столица? Дали не беше Софийско поле? А каква е характеристиката на едно поле? Че е относително равно. Да, не е тепсия като в Нидерландия, но не е и като да катериш Витоша. Второ въпросните 200 метра ми е интересно да определим между кои две точки точно са и каква потенциална работа би имал човек там? Дори и да има път от Бояна до ж.к. Левски Г (или на обратно) голяма част от пътя е равен, а велосипедистът би могъл да вземе предвид по-хълмистия характер на маршурта си и да се подготви предварително при закупуването на оборудването си. Тенденциозно са подбрани и градовете дадени за пример, във Великобритания, Германия, Испания, Франция, Скандинавието, дори и в САЩ (анти-Меката на колоезденето) има градове, с по начупен релеф от родния, където велоалеи и велосипедисти се срещат по-често, може би пък и да има връзка между едното и другото?

    Искам, също така, да помоля автора да потърси модерни научни трудове (понеже има претенции за научност), където се разглежда въпросът с капацитета на човешкия организъм да извърша т.нар. „кардио“ с нарастването на възрастта. Това, че Вие имате някакво мнение, че всички възрастни хора са слаби и нямат умения да се изкатерят по 40 метра денивелация не значи, че истината е такава. Това е по-скоро „полит-биология“. Ще кажа само, че трябва от млади хората да се движат, а не да се качат в колата, за да изкатерят изключително непосилния баир, кой знае, ако го правят достатъчно често може и да не му обръщат внимание вече?

    Относно климата, в Лапландия се карат велосипеди на -40 без да има оплаквания, от възрастни и деца също. В Мадрид пък дори и с горещите температури съм готов да се обзаложа, че има по-качествена, по-поддържана и по-вече вело инфраструктура от любимата ни София. Истината е, че само в много тежък порой трудно се кара велосипед, но при такова явление трудно се придвижва и с други транспортни средства, а е сравнително рядко. За другите условия има множество варианти за екипировка, които Ви съветвам да разгледате.

    Що се отнася до „полит-физика“, харесва ми терминът, но ми се струва, че създателят му, в желанието си да остроумничи, сам е попаднал в него. Проблемът си остава липсата на качествена инфраструктура, за да може изключително тежко катерене да става по безопасен начин за участниците в движението, това изисква мисъл и политическа воля, а не нихилизъм и отрицание. Хората трябва да слезнат от автомобилите и да почнат да се движат. Да, има такива, които не могат да са по-активни в предвижването си поради заболяване и пр., но и за тях има решения, електрифицирани, малки автомобили и други варианти. Това е революция при изграждането на градовете, която се случва в Европа, но в София все още сме на мнение, че да караш колело значи да си беден или луд. Трябва да изискваме от управниците в столицата това да се промени. Дори и други градове в България изглежда осъзнават нуждата от тази нова парадигма, но ние тук предпочитаме огромни булеварди, на които да бъдат убивани млади хора от други със скъпи автомобили.

    Надявам се авторът все пак да се опита да кара велосипед, макар и на вън да е изключително страшните 20 градуса (към момента на писане на коментара) и да е на крепката (според самия него) възраст от 52. Може пък и да му хареса, а за времето, което прекара да пише това не много обосновано мнение сигурно щеше да качи въпросния баир 2 пъти.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *