Преди 20 века на Бунарджика имало голяма статуя на Херакъл.
Херакъл е митичен основател на династията на Аргеадите. Т.е. можете да речете, че това е паметник на македонското робство. Но не е известно траките особено да са ревали против Пулпу (както се произнася на тракийски Филип II), дори си преименували града на него – Пулпудева.
А когато синът му Александър, по-късно Велики, тръгнал към Азия, активно се включили. Във всяка битка тракийската конница съвестно пази лявото крило, за да може Сашко да произвежда подвизи с дясното. Връщали са се вкъщи натоварени с плячка и нови впечатления от света. (Да, войната тогава е била основна форма на културен обмен.) Затова македонското робство минава по-скоро във взаимна изгода.
Древните макета не са били глупави, когато са си съчинявали династичните митове.
Херакъл е бил герой, познат под различни имена сред индо-европейци и семити, фигура с глобален размах (сетете се къде са Херкулесовите-Мелкартовите стълбове). Не селянчето Альоша от село вдън гори тилилейски, а герой, познат на цялата тогавашна ойкумена. Херкулес е бил символ на това, че (макетата и тракетата) сме част от цивилизования свят. Затова дори римските поробители не са го приемали като македонска пропаганда.
А пък траките около Пловдив и Пазарджик винаги са се отличавали като най-умните колаборационисти на тогавашния глобализъм – и добре са печелели от това. Може да ви звучи безродно, анти-тракийско и т.н. – но именно бесите са последните траки, които до VI век запазват езика си и служат на него в черквите на новия глобален Бог. Някак са успявали да съчетават патриотизма и глобализма.
Хайде сега, кажете ми чия статуя е по-уместна в един град, който иска да живее добре и да общува със света: на глобалния герой Херкулес или на колхозния крепостен Альоша от алтайското село Налобиха?
Топлинните острови и измерването на затоплянето