Историческата реч на президента на Аржентина Хавиер Милей на 17 януари 2024 г. в Давос, Швейцария.

Време за четене: 10 минути

Хавиер Милей, президент на Аржентина, и Клаус Шваб, основател и изпълнителен председател на Световния икономически форум, говорят на сесията „Специално обръщение на Хавиер Милей, президент на Аржентина на Годишната среща на Световния икономически форум 2024 в Давос-Клостерс, Швейцария, 17 януари. Конгресен център – Пленарна зала. Авторско право: Световен икономически форум/Ciaran McCrickard


Добър ден. Благодаря ви много!

Днес съм тук, за да ви кажа, че западният свят е в опасност. И е в опасност, защото тези, които трябва да защитават ценностите на Запада, са обсебени от визия за света, която неумолимо води към социализъм и оттам – до бедност.

За съжаление, през последните десетилетия основните лидери на западния свят изоставиха модела на свободата в полза на различни версии на това, което наричаме колективизъм. Някои са били добронамерени хора, които желаят да помогнат на другите, а други са били мотивирани от желанието да принадлежат към привилегирована каста.

Тук сме, за да ви кажем, че колективистичните експерименти никога не са решение на проблемите, които измъчват гражданите на света. По-скоро те са първопричината. Повярвайте ми: никой не е в по-добра позиция от нас, аржентинците, да свидетелства за тези две точки.

Тридесет и пет години след като възприехме модела на свободата, през 1860 г., ние станахме водеща световна сила. И когато прегърнахме колективизма през последните 100 години, видяхме как нашите граждани започнаха систематично да обедняват и паднахме до номер 140 в световен мащаб.

Но преди да започнем дискусията, за нас първо би било важно да разгледаме данните, които демонстрират защо капитализмът на свободното предприемачество е не само единствената възможна система за премахване на световната бедност, но и че това е единствената морално желана система за постигане на това.

Ако погледнем историята на икономическия прогрес, можем да видим как между нулевата година и приблизително 1800 г. световният БВП на глава от населението практически остава постоянен през целия референтен период.

Ако погледнете графика на еволюцията на икономическия растеж през цялата история на човечеството, ще видите графика на хокеен стик, експоненциална функция, която остава постоянна за 90% от времето и която се задейства експоненциално, започвайки от XIX век.

Единственото изключение от тази история на стагнация беше в края на XV век, с откриването на американския континент, но с това изключение, през целия период между нулевата година и 1800 г. глобалният БВП на глава от населението стагнира.

Сега, не само че капитализмът доведе до експлозия в богатството от момента, в който беше възприет като икономическа система, но също така, ако погледнете данните, това, което ще видите, е, че растежът продължава да се ускорява през целия период.

През целия период между нулевата година и 1800 г. темпът на растеж на БВП на глава от населението остава стабилен на около 0,02% годишно. Така че почти няма растеж. Започвайки през XIX век с индустриалната революция, общият годишен темп на растеж е 0,66%. И при тази скорост, за да удвоите БВП на глава от населението, ще ви трябват около 107 години.

Сега, ако погледнете периода между 1900 г. и 1950 г., темпът на растеж се ускори до 1,66% годишно. Така че вече не ви трябват 107 години, за да удвоите БВП на глава от населението – а 66. И ако вземете периода между 1950 г. и 2000 г., ще видите, че темпът на растеж е 2,1%, което би означавало, че само за 33 години можем удвоим световния БВП на глава от населението.

Тази тенденция далеч не спира, остава жива и днес. Ако вземем периода между 2000 и 2023 г., темпът на растеж отново се ускори до 3% годишно, което означава, че можем да удвоим световния БВП на глава от населението само за 23 години.

Когато погледнете БВП на глава от населението от 1800 г. до днес, това, което ще видите е, че след индустриалната революция глобалният БВП на глава от населението се е умножил над 15 пъти, което означава бум в растежа, който позволява на 90% от световното население да излезе от бедността.

Трябва да помним, че до 1800 г. около 95% от населението на света живее в крайна бедност. И тази цифра спадна до 5% до 2020 г., преди пандемията. Изводът е очевиден.

Далеч от това да е причината за нашите проблеми, капитализмът на свободната търговия като икономическа система е единственият инструмент, с който разполагаме, за да сложим край на глада, бедността и крайната бедност на нашата планета. Емпиричните доказателства са неоспорими.

Следователно, тъй като няма съмнение, че капитализмът на свободното предприемачество е по-добър от гледна точка на производителността, лявата ортодоксия атакува капитализма, твърдейки, че има проблеми с морала. Казвайки, че е несправедлив. Казват, че капитализмът е зло, защото е индивидуалистичен и че колективизмът е добър, защото е алтруистичен. Разбира се, с чужди пари.

Затова те се застъпват за социална справедливост. Но тази концепция, която в развития свят стана модерна напоследък, в моята страна е константа в политическия дискурс от над 80 години.

Проблемът е, че социалната справедливост не е справедлива и не допринася за общото благосъстояние.

Точно обратното, това е вътрешно несправедлива идея, защото е насилие. Несправедливо е, защото държавата се финансира от данъци и данъците се събират принудително. Или някой от нас може да каже, че доброволно плаща данъци? Това означава, че държавата се финансира чрез принуда и че колкото по-висока е данъчната тежест, толкова по-голяма е принудата и толкова по-малка е свободата.

Тези, които насърчават социалната справедливост, започват с идеята, че цялата икономика е пай, който може да бъде споделен по различен начин. Но този пай не е даденост. Това е богатство, което се генерира в това, което Израел Кирзнер, например, нарича процес на откриване на пазара.

Ако стоките или услугите, предлагани от даден бизнес, не са желани, бизнесът ще се провали, освен ако не се адаптира към това, което пазарът изисква. Те ще се справят добре и ще произвеждат повече, ако направят качествен продукт на атрактивна цена. Така че пазарът е процес на откриване, в който капиталистите ще намерят правилния път, докато се движат напред.

Но ако държавата наказва капиталистите, когато са успешни и пречи на процеса на откриване, те ще унищожат стимулите си и последствието е, че ще произвеждат по-малко.

Баницата ще бъде по-малка, а това ще навреди на обществото като цяло. Колективизмът, като възпрепятства тези процеси на откриване и възпрепятства присвояването на открития, в крайна сметка връзва ръцете на предприемачите и им пречи да предлагат по-добри стоки и услуги на по-добра цена.

И така, как така академичните среди, международните организации, икономическите теоретици и политиците демонизират икономическа система, която не само е измъкнала 90% от населението на света от крайната бедност, но е продължила да прави това все по-бързо и по-бързо?

Благодарение на капитализма на свободната търговия светът изживява най-добрия си момент. Никога в цялото човечество или в историята на човечеството не е имало време на повече просперитет от днес. Това важи за всички. Днешният свят има повече свобода, богат е, по-мирен и проспериращ. Това е особено вярно за държави, които имат повече икономическа свобода и зачитат правата на собственост на хората.

Държавите, които имат повече свобода, са 12 пъти по-богати от тези, които са репресирани.

Най-ниските слоеве в свободните страни са по-добре от 90% от населението в репресираните страни. Бедността е 25 пъти по-ниска, а крайната бедност е 50 пъти по-ниска. А гражданите на свободните страни живеят 25% по-дълго от гражданите на репресираните страни.

Какво имаме предвид, когато говорим за либертарианство? И позволете ми да цитирам думите на най-големия авторитет по въпросите на свободата в Аржентина, професор Алберто Бенегас Линч младши, който казва, че либертарианството е неограничено уважение към житейския проект на другите, основано на принципа на неагресия, в защита на правото на живот, свобода и собственост.

Неговите основни институции са частна собственост, пазари, свободни от държавна намеса, свободна конкуренция и разделението на труда и социалното сътрудничество, в което успехът се постига само чрез обслужване на другите със стоки с по-добро качество или на по-добра цена.

С други думи, капиталистическите успешни бизнесмени са социални благодетели, които, далеч от това да присвояват богатството на другите, допринасят за общото благосъстояние. В крайна сметка успешният предприемач е герой.

И това е моделът, който защитаваме за Аржентина на бъдещето. Модел, основан на основния принцип на либертарианството. Защитата на живота, свободата и собствеността.

Ако свободното предприемачество, капитализмът и икономическата свобода са се доказали като изключителни инструменти за премахване на бедността в света и сега сме в най-доброто време в историята на човечеството, струва си да се запитаме: Защо казвам, че Западът е в опасност.

Казвам това точно защото в страни, които трябва да защитават ценностите на свободния пазар, частната собственост и другите институции на либертарианството, сектори от политическия и икономически естаблишмънт подкопават основите на либертарианството, отварят вратите към социализма и потенциално ни осъждат на бедност, мизерия и застой.

Никога не трябва да се забравя, че социализмът винаги и навсякъде е обедняващ феномен, който се е провалил във всички страни, където е бил изпробван. Това беше икономически, социален, културен провал и също така уби над 100 милиона човешки същества.

Основният проблем на Запада днес не е просто, че трябва да се справим с онези, които, дори след падането на Берлинската стена и огромните емпирични доказателства, продължават да се застъпват за обедняващия социализъм.

Но има и наши собствени лидери, мислители и академици, които разчитат на погрешна теоретична рамка, за да подкопаят основите на системата, която ни е дала най-голямото разширяване на богатството и просперитета в нашата история.

Теоретичната рамка, към която се позовавам, е тази на неокласическата икономическа теория, която проектира набор от инструменти, които, неволно или без да искат, в крайна сметка обслужват намесата на държавата, социализма и социалната деградация.

Проблемът с неокласиците е, че моделът, в който са се влюбили, не картографира реалността, така че те отдават грешките си на предполагаеми пазарни провали, вместо да преразглеждат предпоставките на модела.

Под предлог за уж провал на пазара се въвеждат регулации. Тези регулации създават изкривявания в ценовата система, предотвратяват икономическите изчисления и следователно предотвратяват спестяванията, инвестициите и растежа.

Този проблем се крие главно във факта, че дори предполагаемите либертариански икономисти не разбират какво е пазарът, защото ако разбираха, бързо щеше да се види, че е невъзможно да има пазарни провали.

Пазарът не е просто графика, описваща крива на търсене и предлагане. Пазарът е механизъм за социално сътрудничество, където доброволно разменяте права на собственост. Следователно, въз основа на това определение, говоренето за пазарен провал е оксиморон. Няма пазарни провали.

Ако транзакциите са доброволни, единственият контекст, в който може да има пазарен провал, е ако има принуда и единственият, който може да принуди като цяло, е държавата, която държи монопола върху насилието.

Следователно, ако някой смята, че има пазарен провал, предлагам да провери дали има намеса на държавата. И ако установят, че това не е така, бих предложил да проверят отново, защото очевидно има грешка. Пазарни провали не съществуват.

Пример за така наречените пазарни провали, описани от неокласиците, е концентрираната структура на икономиката. От 1800 г. нататък, когато населението се умножи 8 или 9 пъти, БВП на глава от населението нарасна с над 15 пъти, така че имаше нарастваща възвръщаемост, която изведе крайната бедност от 95% на 5%.

Въпреки това, наличието на нарастваща възвръщаемост включва концентрирани структури, това, което бихме нарекли монопол. Как тогава нещо, което е генерирало толкова много благополучие за неокласическата теория, е пазарен провал?

Неокласическите икономисти мислят извън кутията. Когато моделът се провали, не трябва да се ядосвате на реалността, а по-скоро на теоретичния модел и да го промените. Дилемата, пред която е изправен неокласическият модел, е, че те казват, че желаят да усъвършенстват функцията на пазара, като атакуват това, което смятат за провал. Но по този начин те не само отварят вратите към социализма, но и противоречат на икономическия растеж.

Например, регулирането на монополите, унищожаването на техните печалби и унищожаването на нарастващата възвръщаемост автоматично би унищожило икономическия растеж.

Въпреки това, изправен пред теоретичната демонстрация, че държавната намеса е вредна – и емпиричните доказателства, че тя се е провалила, не би могло да бъде друго – решението, предложено от колективистите, не е по-голяма свобода, а по-скоро по-голяма регулация, която създава низходяща спирала от регулации, докато всички сме по-бедни и животът ни зависи от един бюрократ, който седи в луксозен офис.

Предвид ужасния провал на колективистичните модели и безспорния напредък в свободния свят, социалистите бяха принудени да променят своя дневен ред: те изоставиха класовата борба, основана на икономическата система, и я замениха с други предполагаеми социални конфликти, които са също толкова вредни за живот и икономически растеж.

Първата от тези нови битки беше нелепата и неестествена битка между мъж и жена. Либертарианството вече предвижда равенство на половете. Крайъгълният камък на нашата вяра е, че всички хора са създадени равни и че всички имаме едни и същи неотменими права, дадени от Създателя, включително живот, свобода и собственост.

Всичко, до което доведе дневният ред на радикалния феминизъм, е по-голяма държавна намеса за възпрепятстване на икономическия процес, давайки работни места на бюрократи, които не са допринесли с нищо за обществото. Примери са министерства на жените или международни организации, посветени на насърчаването на тази програма.

Друг конфликт, представен от социалистите, е този на хората срещу природата, твърдейки, че ние, човешките същества, увреждаме една планета, която трябва да бъде защитена на всяка цена, дори стигайки до застъпване за механизми за контрол на популацията или дневния ред на абортите.

За съжаление, тези вредни идеи са се наложили в нашето общество. Неомарксистите успяха да кооптират здравия разум на западния свят и това те постигнаха чрез присвояване на медиите, културата, университетите, а също и международните организации.

Последният случай е най-сериозният, вероятно защото това са институции, които имат огромно влияние върху политическите и икономическите решения на своите страни членки.

За щастие има все повече и повече от нас, които се осмеляват да изразят гласа си, защото виждаме, че ако не се борим истински и решително срещу тези идеи, единствената възможна съдба е да имаме нарастващи нива на държавно регулиране, социализъм, бедност и по-малко свобода и следователно по-лош стандарт на живот.

Западът, за съжаление, вече е тръгнал по този път. Знам, че за мнозина може да звучи смешно да се предполага, че Западът се е обърнал към социализма, но е смешно само ако се ограничите до традиционната икономическа дефиниция на социализма, която казва, че това е икономическа система, при която държавата притежава средствата за производство. Според мен това определение трябва да се актуализира в светлината на настоящите обстоятелства.

Днес не е необходимо държавите да контролират пряко средствата за производство, за да контролират всеки аспект от живота на хората.

С инструменти като печатане на пари, дълг, субсидии, контролиране на лихвения процент, контрол на цените и регулации за коригиране на така наречените пазарни провали, те могат да контролират живота и съдбите на милиони хора.

Ето как стигаме до момента, в който, използвайки различни имена или маски, голяма част от общоприетите идеологии в повечето западни страни са колективистични варианти, независимо дали се провъзгласяват за открито комунистически, фашистки, социалистически, социалдемократически, националсоциалистически, християндемократи, неокейнсианци, прогресисти, популисти, националисти или глобалисти.

В крайна сметка няма големи разлики. Всички казват, че държавата трябва да управлява всички аспекти от живота на хората. Всички те защитават модел, противоположен на този, довел човечеството до най-грандиозния прогрес в неговата история.

Дойдохме тук днес, за да поканим западния свят да се върне по пътя към просперитета. Икономическата свобода, ограниченото управление и неограниченото уважение към частната собственост са основни елементи за икономическия растеж. Обедняването, породено от колективизма, не е фантазия, нито е неизбежна съдба. Това е реалност, която аржентинците знаем много добре.

Преживели сме това. Преминахме през това, защото, както казах по-рано, откакто решихме да изоставим модела на свобода, който ни беше направил богати, бяхме въвлечени в низходяща спирала – спирала, по която ставаме все по-бедни и по-бедни с всеки изминал ден ден.

Това е нещо, което преживяхме и сме тук, за да ви предупредим какво може да се случи, ако страните от западния свят, забогатели чрез модела на свободата, преминат на коловоза на робството.

Случаят с Аржентина е емпирична демонстрация, че без значение колко богати сте, колко природни ресурси имате, колко квалифицирано е населението ви, колко образовано или колко кюлчета злато имате в централната банка – ако се приемат мерки, които възпрепятстват свободното функциониране на пазарите, конкуренцията, ценовите системи, търговията и собствеността върху частната собственост, единствената възможна съдба е бедността.

Ето защо, в заключение, бих искал да изпратя съобщение до всички бизнесмени тук и тези, които не са тук лично, но следят от цял свят.

Не се плашете от политическата каста или от паразити, които живеят от държавата! Не се предавайте на политическа класа, която иска само да остане на власт и да запази своите привилегии! Вие сте социални благодетели. Вие сте герои. Вие сте създателите на най-необикновения период на просперитет, който някога сме виждали.

Нека никой не ви казва, че вашата амбиция е неморална. Ако правите пари, това е, защото предлагате по-добър продукт на по-добра цена, като по този начин допринасяте за общото благосъстояние.

Не се предавайте на натиска на държавата. Държавата не е решението. Самата държава е проблемът. Вие сте истинските герои на тази история и бъдете сигурни, че от днес Аржентина е ваш верен и безусловен съюзник.

Благодаря много и да живее свободата!

Сподели
Орлин Чотев
Орлин Чотев

Орлин Чотев е журналист и предприемач в България, водещ на предаването "Микрофон и мишка" по Тангра и Дарик радио. Емигрира за САЩ, където работи като системен администратор.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *