Защо Абхазия и Южна Осетия са Грузия

Време за четене: 7 минути

Знамето на Абхазия се вее до църква. Снимка: Андрей Метелев, Unsplash


 „Кавказ, това са Балканите, но на стероиди!“

Така се изрази един мой близък приятел преди доста време. Като човек, отраснал на Балканите, и имал доста близък достъп с кавказките народи, мога да го потвърдя.

Този текст има за цел да запознае българската общественост с конфликта от мястото, където изгрява слънцето по време на „Джулая“. За жалост, конфликттът остава непознат в България, което дава възмовност за всякакви спекулации и разпространяване на полу-истини. Както знаем, полу-истината е пълна лъжа.

Ако се притеснявате, че ще четете политическа пропаганда можете да си отдъхнете. Не съм финансиран от oтворени общества или зависими такива. Не съм академично лице, не съм на заплата. Разбира се като мислещо, чувстващо и дишащо човешко същество, имам своите предубеждения по въпроса, които няма да крия и няма да отричам.

Грузинците са един от най-древните народи в света.

Автохтонно население в полите на южен Кавказ. Откриватели на виното. Oще в древността разработват няколко писмени фонетични системи (изглеждат доста плашещо, но всъщност са доста лесни за схващане). Приемат християнството още през IV век, като остават твърдо православни и до ден днешен. Царството им достига зенита си през късното средновековие. Простирайки властта си над почти цял Кавказ, грузинските царе започват да финансират строежи на църкви и манастири по целия познат свят. Единственият останал действащ такъв манастир, който не крие грузинското си минало, е този в село Бачково.

Ако попитате грузинец какво знае за България, ще ви каже „Бачково“. Второто са чушките камби, които в Грузия се наричат „български чушки“. Интересен факт е, че в този период Грузия покръства почти цял северен Кавказ. Неслучайно най-старата църква в  Русия се намира на няколко километра от Грузия. За жалост държавата се разделя на много малки враждуващи княжества, които понякога се обединяват за защита от общия враг, но понякога враждуват помежду си. Това е периодът, в който ислямът трайно започва да навлиза в Кавказ, като на източния фронт се населват турски племена, чиито наследници са днешните азери.

След като Грузия се фрагментира, влиянието й в северен Кавказ отслабва, там започват да липсват държавни институции.

Местните племена прибягват към създаването на различни традиции и строг код на честта с цел се установи някакъв социален ред. В този период проникват и суфити проповедници в района, които ислямизират голяма част от населението. През идните столетия под постоянна военна заплаха грузинското общество развива краен военнен феодализъм.

Държавата култивира боен дух,  остава далеч от търговските пътища, но поради бойната си традиция и трудно проходимия терен Грузия успява да отблъсне  3-4 пъти по-големи армии и да запази православната си вяра и някаква форма на държавност. През началото на XIX век грузинското царство влиза в състава на Руската империя под формата на княжество.

Скоро други грузински княжества също са прибавени към Руската империя. Процесът не е винаги е мирен, понякога руснаците прибягват към насилие, понякога към дипломация. Начина, по който  Грузия е анексирана, заслужава отделна статития, тъй като има много факти и тълкувания по въпроса.

За добро или за лошо, в състава на Руската империя почти всички територии населявани от грузинци влизат в състава на Тифлиската губерния, която пък е директно подчинена на Санкт Петербург.

Регионът на Грузия е наречен Задкавказие, и се започва активен процес на русификация първо над грузниския елит, а после над населението. Много от църквите за варосани и изографисани наново на руски, забранява се на свещенниците да служат на грузински, всякакво образование по закон трябва да се извършва на руски. Тук може да направим паралел с българските борби за църковна независимост и образование на български език в същия период.

За по-малко от 3 поколения броят на говорещите грузински спада на около една трета от населението. В края на XIX век започва процес на национало осъзнаване, главно воден от издателя и банкер Илия Чавчавадце. Учредява се грузинска банка, която да бъде конкуренция на арменския капитал в Грузия.

Печалбите се разпределят в издание на грузински вестници, субсидиране на училища по грузински език и други подобни просветни дейности. Илия Чавчавадзе е убит при странни обстоятелства. За грузинците той е нещо като Паисий Хилендарски, Иван Вазов и Атанас Буров, събрани в една личност.

След края на Първата световна война Грузия получава своята независимост.

За да получи международно признание, Грузия се съгласява да отстъпи Сочи на СССР, а Ризе на младата турска република, като двете държави признават новите граници и гарантират за независимостта на Грузия. Абхазия и Аджария остават автономни според Грузинската конституция, провеждат се и избори и за първи път в света Социалдемократическа партия идва на власт през 1919 г.

За жалост 3 години по-късно младата държава е нападната от СССР, въпреки предишните спогодби за добросъседтво. Следват репресии, изгаряне и взривяване на църкви и нови репресии към етническите грузинци. Разбира се, трябва да адресираме и слона в стаята, а именно по-късния лидер на СССР, който е етнически грузинец. С идването на Сталин на власт, СССР до някъде либерализира политиката си към Грузия. До 1991 г. остава една от най-либералните републики в състава на СССР. В Грузия има джаз клубове, снимат се филми, Грузинското ССР се ползва с известни привилегии, самата Грузия в този период може да се опише като  Калифорния или Флорида на СССР. Събитията  след 1991 г. ще са основаната тема на тази серия от статии.

Важно е да се отбележи, че сред самите грузинци има доста разлики, както диалектни така и до известна степен кулутрни.

Основните субетнически групи при грузинците са следните: свани, лази, мигрелци и картлийци.

Свани

Те говорят най-древната форма на грузински, която до някъде се разбира от мигрелците. Живеят в западната част на Кавказ. Изповядват православието. Известни са като доста консервативни хора, които дръжат много на честта. Вендета относно наранено достойнство проължват да се случва в по-изолираните места.

Мигрелци

Те говорят грузински, близък до сванския и живеят предимно в северозападна грузия. Повечето от грузинците в Абхазия принадлежат към мигрелската суб-етническа група. Известни са със своята предприемчивост и с патриотизма си. Изповядват православието.

Лази

Говорят почети един и същ диалект като мигрелците. Основно пребивават в региона на Ризе и Трапзонт в днешна Турция. Предимно изповядват исляма. Известни са с това, че Ердоган принадлежи към тази общност и със уникалния чай, който правят.  В Грузия са много малко, почети всички живеят на територията на днешна Турция.

Картлийци

Повечето грузинци принадлежат към тази суб-етническа групи. Картвелския, или грузинския е официалния език на Грузия и представлява нещо като  Hochdeutcsh. Тъй като нещата никога не са прости, сред самите картлийци има още много регионални различия. Основните групи са: картлийци (хора наслеяващи Картли и региона), Имеретийци, Гурийци, Кахетинци, Хевсури, Тиули, Пшави, Аджарци и много други. Освен аджарците, сред които има и доста мюсюлмани, всички останали картлийци са православни християни.

Всички грузинци се самоназовават картвелци, а езиковата група на грузинския език, заедно с мигреския и сванския диалект, се нарича картвелска.

Понастоящем ползват една древните си писмености, наречена Мкхедрули. Езикът е аглутативен, с много съгласни и не е свързан с никой от другите езици по света, освен с баския. Да, въпреки че изглежда странно, има много сериозни доказателства за връзката между баския език и грузинския. Дори има уникални имена и звуци, който се срещат само в двата езика. Според изследователи, по-голямата част от ранното население на европа е говорило подобни езици по нашествието от индоевропейците през второто хилядолетие преди Христа, или преди около 4 хиляди години.

Думата грузинец е екзоним, най-вероятно произхожда от персийското „гург“, което значи „вълк“. Това е така защото грузинците слагали одрани вълчи глави върху шлемовете си по време на битка. За това персите ги наричали буквално „вълчите хора“. Това име попада при татарите и от там влиза и в славянските езици.  

Англоговорящите, както и гърците, наричат държавата „Георгия“. Тук теориите са две, или заради това, че грузинците много почитат Св. Георги или защото са били земеделски народ. На гръцки земеделец е „Георги“.

Абхазци (народът Апсуа)

Абхазец исторически погледнато е географско понятие. Преди 100 години на балканите македонец е можело да означва грък/българин/турчин или албанец от македония, но днес се разбира в контекста на жител на република македония.  Подобна е и ситуацията с народът Апсуа, който днес се наричат абхазци, но под абхазец преди по-малко от 100 години е имало напълно друга конотация.

Все пак що за народ са абхазците апсуа? Езикът им принадлежи към абазо-адигейската езикова група, към която принадлежат и черкезкият, адигейският и карачайският. От всички тези езици, само апсунският се говори южно от Кавказ.

Повечето от българите може би са запознати с историята на черкезите, които са имали изключително негативна роля в българската история, тъй като са извършвали набези и са съставлявали част от башибозука по време на априлското възстание. Реално черкезите са били мюсюлмани, живеещи на север от днешна Абхазия в равните северозападно от Кавказ.

Черкезите отказват да се подчинят на Русия през средата на XIX век, срещу тях се извършва геноцид и голяма част от тях се изселват в Османската империя, поради факта, че са изповядвали исляма.

Същото се случва и с повечето апсуа мюсюлмани, които също напускат абхазия след присъединяването и към Руската империя. Тези, които остават са или православни християни или в по-голямата си част се придържат към местни езически култове. По-време на абхазката война, в северен Кавказ се разпространява пропаганда, че мюсюлманите абхазци са репресирани от грузинските християни и се набират множество доброволци мюсюлмани, които извършват етническо прочистване на грузинското население в Абхазия.

Абхазо-адигейските народи, говорят на език, който не е свързан нито с грузинския нито, нито пък, с който и да е било друг език. Абхазкият, както и карачайският, адигейският и черкезкият се характеризират с много гласни и малко съгласни. Абхазкият/Апсунският е бил безписмен език до XIX век, когато започва да се пише на кирилица, а черкезкият – до късното средновековие, като при него се ползвала арабската писменост.

Дали апсуните са автохтонен народ в Аабхазия или са преселници, от късното средновековие все още не е ясно. Цялата средновековна епиграфия в абхазия е на грузински, а и грузнците мигрелци са били 50% от населението на абхазия до 1991, след това преброявания не са правени. Често се изтъква факта, че въпреки, че абхазия е разположена изцяло по брега на черно море и икономиката и е тясно свързана с него, в апсунския език всички думи свързани с морския живот са от грузински произход.

Това е навело някои изследватели да предположат, че апсуа са пришълци от северен Кавказ през късното средновековие.

Тази теория в днешно време е отхвърлена дори и в грузинската академия, тъй като липсват други доказателства освен езиковите такива. Генетически, народът апсуа е много близък до грузинците мигрелци.

Както повечето кавказки народи, апсуа също имат свой код на честта, но се отличават със собствената си религия, въпреки че сред тях има и доста изповядващи православието. Колкото и странно да звучи за нашите читатели, на много места в Кавказ езичеството продължава да бъде силно разпространено до ден днешен.

Интересен е фактът, че на територорията на днешна Абхазия живеят няколко хиляди потомци на африканци, които сега се наричат афро-абкхазци или афро-кавказци. Никой не знае как точно да попаднали в Абхазия  техните прадеди, но към днешна дата техните наследници са възприели напълно апсунския език и традиции.

Сподели
Димитър Бозов
Димитър Бозов

Димитър Бозов е магистър по стопанска история стория в London School of Economics and Political Science. Има интереси в сферите на икономическото развитие, политическата теория и историята. Понастоящем се занимава с бизнес анализ в строителството.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *